Р Е Ш Е Н И Е № 251 София, 20.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 72 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . С определение № 635 от 11.07.2016г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1157/2.06.2015г., постановено по в.гр.дело №486/2015 г. на Софийски апелативен съд, гр.о., осми състав, с което е потвърдено решение №18441/19.11.2014г., постановено по гр.д. №11086/2013г. на СГС, с което е отхвърлен искът на Б. К. И. срещу [фирма] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.74 ЗЖТ за разликата над 14 400 лв. до 35 000 лв. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за търпени неимуществени вреди от деликт, с оглед проверка доколко е налице съответствие с Постановление № 4/1968г. Жалбоподателката Б. К. И. поддържа доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, отменителни иснования по чл.281, т.3, пр. първо и трето ГПК. Твърди, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от 18 000 лв. е занижен и не е съобразен с действително търпените болки и страдания. Съдът не е съобразил и други релевантни критерии за определяне на справедливо обезщетение: нетрудоспособност на лицето в рамките на възстановителния период, трайна нестабилност на десния крак, въпреки проведената рехабилитация, физическите и психически последици от травмата. Поддържа, че напредналата възраст на ищцата не следва да се разглежда като предпоставка за възникване на увреждането, тъй като предвид механизма на увредата, същият резултат би настъпил независимо от възрастта. Болките и страданията, които е изпитала са много по –завишени от тези, които би изживял човек на по-млада възраст. Оспорват се изводите на съда за принос на пострадалата в съпричиняването на вредоносния резултат. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на ищцата. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът по касация Държавно предприятие „Н. компания Ж. инфраструктура” чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседания поддържа становище за отхвърляне на претенцията на ищцата като неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Дружеството [фирма] в депозирана писмена молба изразява становище за оставяне без уважение касационната жалба на Б. К. И.. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представя списък на разноските за сумата от 1150 лв. Процесуалният представител на жалбоподателката И. се позовава на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на [фирма] юрисконсултско възнаграждение. Третото лице помагач ЗДА „В.” не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: При постановяване на атакуваното решение, САС е приел за доказан фактическия състав на чл.74 ЗЖТ. Ищцата на 29.04.2012г. е била пътник във влак, със закупен билет от Б., с маршрут от гара „Златица” до гара „Подуене”. На гара „Подуене”, при слизането й от влака, ищцата е паднала и е счупила шийката на дясна бедрена кост, за което е съставен Акт за транспортна злополука №2/08.05.12г. на [фирма]. Категорично е установено, че част от вратата на вагона, от която е слизала пострадалата, е попадала на перона, а друга част – извън него, т.е. имало е денивелация между перона и тази извън него. Композицията е била дълга и след спирането й част от вагоните са останали извън перона. За да приеме за основателни исковете за вреди срещу ответника [фирма], съдът е направил извод, че на пътниците във вагоните, които при спирането на композицията са били извън перона, не е осигурено безопасното им слизане, за което отговаря превозвачът, съгласно разпоредбата на чл.5 от Наредба №59 от 2006г. за управление на безопасността в железопътния транспорт. Превозвачът не е съобразил, че на тази гара перонът е къс, не поема всички вагони, което означава неизпълнение на задължението му да осигури безопасно слизане и придвижване на пътниците по перона от тези вагони. При така доказаното по вина на [фирма] увреждане, съставът на Софийският апелативен съд е определил обезщетение за търпените от ищцата болки и страдания в размер на 18 000 лв. с оглед социално-икономическите условия на живот в страната и практиката на съда за подобни травми към датата на увреждането – началото на 2012г. Съдът е намалил размерът на обезщетението с 20%, поради прието съпричиняване на пострадалата. За съпричиняване е прието поведението на ищцата при слизане от вагона – с гръб, а не с лице, което е попречило да погледне къде стъпва. Съдът е счел, че при установените заболявания на опорно-двигателния апарат, ищцата е следвало да се отнесе с по-голямо внимание при слизане от вагона. Въззивното решение е частично неправилно. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Настоящият състав на ВКС, ТК приема, че решението е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика –Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС, както и на създадената задължителна съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД – решение №154/30.10.2012г. по т.дело № 807/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2013г. по т.дело № 486/2012г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 163 от 12.11.2014г. по т.дело №3450/2013г. на ВКС, Іт.о. и други. В Постановление № 4/1968г. е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението–видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, осакатявания, загрозявания и др. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на обезщетението / т.11 на цитираното Постановление на ВС/. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Пред настоящата инстанция спорът е висящ по отношение на отхвърлената част от иска за неимуществени вреди за разликата над 14 400 лв. до 35 000 лв. За сумата от 14 400 лв., с влизане в сила на въззивното решение, е формирана сила на пресъдено нещо относно предпоставките за надлежното упражняване на правото на иск на ищцата по чл. 74 от ЗЖТ. В мотивите на решението САС не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото факти, свързани със състоянието на пострадалата към момента на изготвената СМЕ, както и поради неотчитане в тяхната цялост на визираните по - горе критерии за определяне на справедливо обезщетяване за причинените неимуществени вреди. По – конкретно не е отчетена сериозността на получената в резултат на произшествието травма и последиците от нея. Така съдът не е взел предвид заключението на вещото лице, че при извършения на ищцата личен преглед / две години и пет месеца след инцидента/ движението на ставата не е възстановено на сто процента, тъй като флексията в тазобедрената става е до 120 градуса, а нормалното сядане е при 90 градуса. Не са съобразени последиците от този установен от медицинската експертиза факт, а именно, че ищцата е имала затруднения при повдигане на крака при ползване на стълби и качване в автобус / св. К./. Не е отчетена в достатъчна степен причинената й психическа травма – изпитване на страх да стъпи на крака си, промяната в начина й на живот – откъсване от работа, необходимост от ползването на помощта на нейни близки в ежедневието, ангажирането им да я водят на рехабилитация / св. К. и св. Н./ за продъжителен период от време. С оглед на установените конкретните обстоятелства, съотнесени към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение е в размер на 35 000 лв. Като неоснователно следва да се прецени оплакването на касаторката във връзка с уваженото от въззивния съд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Изводите на решаващия състав в тази насока са изведени след преценка на свидетелските показания, сочещи на не достатъчна концентрация на ищцата при слизане от влака, в резултат на което крака й е попаднал между перона и насипа от баластра. След редуциране на обезщетението с приетия от САС процент на съпричиняване -20%, общият размер на обезщетението се равнява на 28 000 лв. От тази сума се приспада сумата от 14 400 лв., за която решението на САС е влязло в сила или на ищцата следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 13 600 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.08.2013г., с оглед на обхвата на касационно обжалване. За разликата до претендирания размер от 35 000 лв. обжалваното решение ще следва да бъде оставено в сила. На жалбоподателката не се присъждат разноски. Същата е освободена от заплащане на ДТ и не са представени доказателства за направени разноски за заплатено на упълномощения й представител адвокатско възнаграждение. Видно от приложеното към първоинстанционното производство пълномощно уговореното адвокатско възнаграждение/ не е посочен размера му/ ще бъде удържано от полученото от жалбоподателката обезщетение. На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът [фирма] дължи заплащането на ДТ по сметка на ВКС в размер на 816 лв. На [фирма] ще следва да се присъдят разноски – юрисконсултско възнаграждение за частта, с която е потвърдено решението на САС по жалбата на Б. И. в размер на 680 лв. По жалбата на „Н. компания Ж. инфраструктура” срещу решение № 1622 /20.07.2015г., постановено по гр.д. № 486/2015г. на САС, гр.о.: С решението са оставени без уважение молбите на жалбоподателя по чл.247 и чл.248, ал.1 ГПК. Неоснователна е жалбата срещу решението, с което е оставена без уважение молбата на „Н. компания Ж. инфраструктура” за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №1157/2.06.2015г., постановено по гр.д. № 486/2015г. на САС. Допуснатата очевидна фактическа грешка е в решението на СГС, поради несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението и диспозитива, изразяваща се в пропуск да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на дружеството – жалбоподател, която може да бъде отстранена от съда, постановил първоинстанционното решение. САС е оставил без уважение молбата на „Н. компания Ж. инфраструктура” по чл.248, ал.1 ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1602.11лв., съобразно изхода на спора, по съображения, че не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Следва да се отбележи, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК не е ясна дали молителят претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция / при направено искане по чл.247, ал.1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка/ или присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, надлежно заявено в производството пред САС. От депозираната жалба следва, че с молбата по чл.248, ал.1 ГПК дружеството е претендирало заплащане на юрисконсултско възнаграждение и за въззивната инстанция. В този случай, за уважаване на искането не е необходимо представянето на списък на разноските, доколкото се иска допълване на решението в частта за разноските, а не неговото изменение. По отношение на „Н. компания Ж. инфраструктура” първоинстанционото решение е обезсилено, в частта, с която са отхвърлени евентуалните исковете по чл.22 от ЗЖТ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като същите са оставени без разглеждане. При това положение на дружеството се дължат от ищцата разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 1580 лв. – минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 15 лв. разноски за ДТ по жалбата. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1157 от 2.06.2015г., постановено по гр.дело №486/2015г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав в частта, с което е потвърдено решение № 18441 от 19.11.2014г., постановено по гр.д. № 11086/2013г. на Софийски градски съд, Іг.о., втори състав, с което е отхвърлен искът на Б. К. И. от [населено място] срещу [фирма] за разликата от 14 400 лв. до 28 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Б. К. И. от [населено място], ЕГН [ЕГН], допълнително сумата от 13 600 лв.,/ тринадесет хиляди и шестстотин лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2013г., до окончателното заплащане на сумата. ОСЪЖДА [фирма] да заплати ДТ по сметка на ВКС в размер на 816 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1157 от 2.06.2015г., постановено по гр.дело № 486/2015г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав в частта, с която е потвърдено решение № 18441 от 19.11.2014г., постановено по гр.д. № 11086/2013г. на Софийски градски съд, Іг.о., втори състав, с което е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата от 28 000 лв. до 35 000 лв. ОСЪЖДА Б. К. И. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] юрисконсултко възнаграждение в размер на 680 лв. ОТМЕНЯ решение № 1622 от 20.07.2015г., постановено по гр.дело № 486/2015г. на Софийски апелативен съд, гр.о., осми състав, с което е оставена без уважение молбата на „Н. компания Ж. инфраструктура” – [населено място] по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на решение № 1157 от 2.06.2015г., постановено по гр.дело № 486/2015г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Б. К. И. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на „Н. компания Ж. инфраструктура” юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1580 лв. В останалата обжалвана част потвърждава решението. Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ [фирма]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: