2 Р Е Ш Е Н И Е № 68 София, 13.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 3382/2008 година по описа на ІІ гр.отделение Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Н. от[населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд от 28.ІІІ.2008 г. постановено по в.гр.д.№ 48/2006 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че спорът е решен в противоречие с установената практика на ВС и ВКС на РБ. Касационното обжалване е допуснато по процесуалния въпрос за необходимостта фактическите и правни изводи на въззивния съд да се основават на всички събрани по делото доказателства. Н. Г.Н. е предявил установителен иск за нищожност на отказа от наследство на С. С..Г., направен от ответника В. И. В. (нейн син) по съображение, че преди неговото извършване той вече е извършил фактически действия по приемането му. С решението на Русенския районен съд, 11 гр.състав от 6.ХІ.2007 г. по гр.д.№ 3537/2007 г. искът е отхвърлен по съображение, че получената от ответника В. лична пенсия на неговата майка за месец ІІІ.2003 г., отнасяща се за месеца на нейната смърт е с нисък размер от една страна и от друга- че сумата е послужила за разноски по погребението й (т.е. ответникът не се е облагодетелствал лично), то от това действие- получаване на последната пенсия на наследодателката не може да се презумира намерението му да получи правата по наследството й. Русенският окръжен съд с решението си от 20.ІІІ.2008 г. по гр.д.№ 48/2008 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт по други съображения : липса на официални документи – акт за смърт или удостоверение за наследници, от където да се черпи информация за момента на откриване на наследството – точната дата на смъртта на Г.. Освен това липсват доказателства за датата на изплащане на пенсията за месец март и по какъв начин е изплатена. Поради това е прието, че искът е недоказан по вина на жалбоподателя, в чиято тежест е установяване на твърдените от него факти в процеса. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение приема, че предявената от кредитора Н. Г.Н. претенция срещу законен наследник на длъжницата С. Г. за установяване нищожността на отказа от наследство на ответника В. В. поради предходното от негова страна приемане на наследството й, е допустима съобразно Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС на РБ т.3 б.”д”, представляващо задължителна съдебна практика на ВС на РБ по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 1/ 19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ, във връзка с чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. В производството пред Русенския районен съд са приложени не взети под внимание писмени доказателства, установяващи релевантните за решаване на спора факти. Така от у-ние № 3525/25.VІІ.2003 г. на Русенския районен съд е видно, че В. И. В. се е отказал от наследството на майка му С. С. Г., починала на 6.ІІ.2003 г., който отказ е вписан в специалната за това книга под № 38/25.VІІ.2003 г. За да бъде вписан този отказ от наследство от районния съд, задължително пред него е било представено удостоверение за наследниците на С. Г., от което е видна датата на смъртта и качеството на отказалото се от наследство лице като законен наследник на починалата. Освен това към исковата молба е приложено и писмо на Н. о. и., Р. у. “С. осигуряване” –[населено място] изх.№ 12429/18.V.2007 г. , от което е видно, че пенсията за месец март 2003 г. на лицето С. С. Г. е изплатена като наследствена маса на В. И. В.. От удостоверение на Д. съдебен изпълнител при Русенския районен съд по изп.дело № 5094/2003 издадено на 20.VІ.2007 г. е видно, че в службата е образувано изпълнително дело под посочения № от 4.ІІІ.2003 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 549/1997 г. на Р..районен съд ІV гр.състав, по който С. С. Г. е осъдена за заплати на Н. Н. сумата от 5000 лв, представляващи стойността на дела му от отчуждения от нея имот – дворно място в[населено място], парцел І-344 в кв. 33 по плана на селото с площ от 633 кв.м. заедно с построените в него жилищна постройка, лятна кухня, подобрения и насаждения. По това изпълнително дело са представени доказателства, че длъжницата С. Г. е починала на 6.ІІІ.2003 г. (акт за смърт № 14/7.ІІІ.2003 г. и нейни наследници са И. С. В. – внук и В. И. В. - син). Представени са и удостоверения за отказ от наследство от И. В. изх.№ 3823/25.VІІІ.2003 г. и от В. И. В. изх.№ 3525/25.VІІ.2003 г. Ответникът по делото В. В. не е оспорил приложените писмени доказателства, а е формулирал други възражения за погасяване на дълга на наследодателката приживе към ищеца. Приложена е вносна бележка за преведена сума от 4050- лв на 15.ІV.1992 г. на името на Н. Н. от С. Г.. Изпълнителното дело срещу наследодателката Г. е образувано по изпълнителен лист от 17.VІІ.2002 г. по гр.д.№ 549/1997 г. на ІV гр.състав. Очевидно при съпоставяне датите на превеждане на сумата и датата на издадения изпълнителен лист се установява неоснователността на това възражение на ответника В., тъй като вземането срещу него като наследник на Г. следва по време паричния превод от Г. в полза на Н. и е неотносимо към задължението по издадения изпълнителен лист от 2002 г. От данните по приложените писмени доказателства следва правният извод, че отказа от наследството на Г., извършен от ответника В. В. следва по време фактическите му действия по приемане на наследството, каквото безспорно представлява получаване на наследствената маса – последната пенсия на починалата Г.. Поради това и направеният отказ от наследство на 25.VІІ.2003 г. от негова страна е нищожен. Това обуславя основателността на предявената претенция за обявяване нищожността на този отказ. Като е обосновал противни изводи за недоказаност на претенцията, Русенският окръжен съд е постановил решението си в противоречие с приложените писмени доказателства, които не е обсъдил с оглед действителното им съдържание. Поради това е налице отменителното основание по чл. 281 т.3 от ГПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тъй като за пререшаване на спора в противен смисъл не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, няма пречка ВКС да отмени решението и се произнесе за уважаване на предявената претенция според чл. 293 ал.2 от ГПК. При този изход на спора и с оглед направеното искане на ищеца Н. за присъждане на направените разноски по делото за трите инстанции, следва да му се присъди сумата 105 лв, внесени държавни такси по делото. Пред въззивния съд е представляван от адв. К., но от приложения договор за правна закщита и съдействие на стр. 12 от въззивното производство е видно, че е договорено безплатно процесуално представителство, така че не се следва присъждане на адв.възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 164 от 28.ІІІ.2008 г. на Русенския окръжен съд постановено по в.гр.д.№ 48/2008 г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: По иска предявен от Н. Г. Н. от[населено място] ул. П., бл. С. вх.Б срещу В. И. В. от[населено място], [община] поле, Р. област ОБЯВЯВА нищожността на отказа от наследството на починалата на 6.ІІІ.2003 г. С. С. Г., длъжница по изпълнително дело № 5094/2003 г. на Държавния съдебен изпълнител при Русенския районен съд , извършен от ответника В. И. В., вписан в книгата за отказите от наследство при Русенския районен съд под № 38/25.VІІ.2003 г. Осъжда В. И. В. да заплати на Н. Г. Н. направените разноски по делото за трите инстанции в размер на 105 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: