Р Е Ш Е Н И Е № 392 С о ф и я, 25 с е п т е м в р и 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 с е п т е м в р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1301/2012 година. Подадена е касационна жалба от защитника на подсъдимата Н. Ц. Т. от В. адв.М.Д. от АК-В., която има за предмет решение № 11/31.05.2012 г., постановено от Врачанския окръжен съд по ВНОХД № 249/2012 г., атакувано с оплаквания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като се иска отмяната му и оправдаване на подсъдимата по предявеното й обвинение, алтернативно за изменяването му и намаляване на размера на наложеното на подзащитната й наказание до законовия минимум. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. В производството пред касационната инстанция подсъдимата Т., чрез защитника си адв.М.Д. от АК-В. поддържа оплакванията в жалбата, излагайки съображения в нейно допълнение. Върховният касационен съд провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 38 от 15.03.2012 г. по НОХД № 567/2011 г. Врачанският районен съд е признал подсъдимата Н. Ц. Т. от В. за невинна в това на 18.09.2010 г. във В. да е запалила имущество на значителна стойност, собственост на Н. Т. Д. и М. Н. Д. от с.гр. и я е оправдал по предявеното й обвинение по чл.330, ал.1 от НК. Присъдата е била протестирана от районна прокуратура - В. с оплаквания за постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствения анализ на съда и изграждане на вътрешното му убеждение по фактите, оттам за необосноваността й и за неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда по предявеното на подсъдимата обвинение, съобразно претенциите за наказанието и отлагането му за изпълнение, изложени пред първата инстанция. С присъда № 11 от 31.05.2012 г. по ВНОХД № 249/2012 г. Врачанският окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и като е признал подсъдимата Н. Т. за виновна за извършване на престъпление по чл.330, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК й е наложил наказание от 1 година лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за изпълнение с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Разпоредил се е с веществените доказателства по делото и е присъдил в тежест на подсъдимата направените по водене на делото разноски. Така постановената въззивна присъда се атакува пред настоящата инстанция от защитничката на подсъдимата с оплаквания за постановяването й при съществени процесуални нарушения, допуснати още на досъдебното производство при събиране на доказателствените материали и в хода на съдебното при събирането, проверката и оценката им и при формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, за неправилното приложение на материалния закон и заради явна несправедливост на наложеното на подзащитната й наказание с искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаването на Т. по предявеното й обвинение, алтернативно за изменяването й и намаляване до минимум на размера на наложеното й наказание. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира подадената касационна жалба от защитника на подсъдимата за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК и като такава за допустима, но разгледана по същество, и с допълнително развитите доводи, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Бланково наведените основания за ревизия на новата осъдителна въззивна присъда са доразвити от защитата с доводи, повтарящи накратко съображенията на първоинстанционния съд за наличие на съществени процесуални пропуски при събиране на доказателствената маса и за недоказаност на авторството на деянието в лицето на подс.Т., с които обаче окръжният съд с основание не се е съгласил, като е отговорил убедително и законосъобразно на всички възражения на страните относно правилността на проверявания от него съдебен акт и в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.1 и 3, вр.чл.305, ал.2-4 от НПК при постановяване на атакувания пред касационната инстанция негов съдебен акт. Въззивният съд не се е задоволил да изследва само станалото на 18.09.2010 г. във В. пред входната врата на апартамента, обитаван от пострадалата св.С.Т., а е проследил хронологията на редица предхождащи го срещи и събития, свързани с влошените семейни отношения на подс.Т. и вече бившия й съпруг св.К.Т. и с желанието на първата да накаже причинилата ги С.Т.. Това му е позволило всестранно да обсъди и да се отнесе с доверие към показанията на св.К.Т., св.С.Т., св.Ц.И., св.Ц.С., както и да отхвърли като защитна позиция твърденията на жалбоподателката. В тази връзка с основание е потърсена подкрепа и в справката на мобилния оператор, позволяваща да се установи местонахождението на последната по време на запалването на вратата на процесното жилище. Убедително са отхвърлени съображенията на районния съд за процесуална непригодност на протоколите за оглед на опожарения апартамент и на жилището на подсъдимата, на протокола за доброволно предаване от страна на дъщеря й (потвърдено и с показанията й) на части от облеклото на майка й същата вечер. Няма пречка при оглед на местопроизшествие, присъстващо на огледа лице да посочи и предаде имащи отношение към дадено деяние вещи с протокол за доброволно предаване, като посочи в него касаещи разследването обстоятелства относно тях, без те да се вписват в протокола за оглед като иззети, с което не губят качеството си на веществени доказателства. Още повече, че в случая разследващият е отразил в протокола за оглед на жилището на подсъдимата фактическото откриване и правно релевантното „доброволно предаване” на вещите от дъщерята на подсъдимата, оформено с отделен протокол. Подробно съдът се е занимал и с възраженията за законосъобразността на действията на разследващия полицай при снемане на обтривки от ръцете на подсъдимата, описани и в показанията на св.К. и св.М.. Много по-малка тежест са имали възраженията на защитата против начина на запечатване, съхранение и изследването им, както и за изводите на СХЕ, правилно отхвърлени, като несъстоятелни, включително и тези, третиращи подобни проблеми при останалите веществени доказателства по делото. ВКС намира, че доказателствената дейност на въззивния съд не страда от процесуални пропуски, фактите са изведени след обективно, всестранно и пълно обследване на доказателствените източници и вътрешното убеждение на съдебния състав е обосновано и убедително защитено (съобразно разпоредбите на чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК), поради което не е налице твърдения в жалбата порок на въззивната присъда по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се свързва с недоказаността на авторството на деянието в лицето на жалбоподателката. То е оборено от достатъчната и с еднопосочна насоченост съвкупност от косвени доказателства, очертаващи подс.Т. за единствения възможен извършител на инкриминираното деяние, както мотивирана да го стори, така и от изразеното пред свидетели желание да се осъществи. Законосъобразно изведените правно релевантни факти са изпълнили с нужното съдържание състава на престъплението по чл.330, ал.1 от НК, за което жалбоподателката е призната за виновна и осъдена (друг е въпросът, че й е била спестена и по-тежка квалификация на деянието, осъществено в жилищен блок при опасността пожарът да се разпространи и върху други апартаменти) и не е налице неправилно приложение на материалния закон, а оттам, неоснователно се явява оплакването в жалбата за наличие на касационно основание за отмяна на присъдата, субсумирано в чл.348, ал.2 вр.ал.1 от НПК. Явната несправедливост на наложеното на подс.Т. наказание се съзира от защитата й в недооценяване на смекчаващите отговорността й обстоятелства, даващи основание за определянето му при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно чистото й съдебно минало, добрите й характеристични данни, ниската степен на обществена опасност на деянието, както и „приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат”. Последното наведено идва само да потвърди извода на съда за осъществяване на деянието именно от жалбоподателката, която се е чувствала засегната от поведението на св.С.Т., установявайки интимни отношения със съпруга й (вече бивш) и разбивайки семейството й. Дори и да е вярно, то не е „съпричиняване” на вредоносния резултат, т.е. на последиците от престъпното деяние, продиктувано от желанието за мъст от страна на подс.Т.. Последната, чрез отказите на двама души (по нейна поръка) да осъществят палежа, е получила ясен сигнал за укоримостта на едно такова деяние, но въпреки това е поела риска да го осъществи сама. Това само идва да очертае високата обществена опасност на извършеното, а личната й съвсем не е безобидна при коментираното от съда нейно предходно поведение спрямо пострадалата – нападението върху нея в К., за което е получила съответно предупреждение по ЗМВР от полицейските служители, но което се е оказало недостатъчно да я възпре от бъдещи противоправни действия. ВКС се солидаризира с извода на въззивния съд, че наказанието й следва да се определи при условията на чл.54 от НК и да бъде наложено в рамките на предвиденото в ал.1 на чл.330 от НК, макар и на предвидения в закона минимум. То не е явно несправедливо, особено с приложението на чл.66, ал.1 от НК, като изпитателният срок е достатъчен за поправянето и превъзпитанието й, да я възпира от бъдещи неразумни прояви, особено спрямо св.С.Т.. Наложеното наказание не може да бъде определено при условията на чл.55 от НК, тъй като наличните смекчаващи отговорността на подс.Т. обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, за да може да се обоснове и извод предвиденото от закона минимално наказание за това престъпление да се явява несъразмерно тежко за нея. Оплакването за наличие на касационно основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1а т.3 от НПК също се явява неоснователно и жалбата следва като цяло да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/31.05.2012 г., постановено от Врачанския окръжен съд по ВНОХД № 249/2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :