Р Е Ш Е Н И Е № 11 София,13.03.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 24.01.2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Лилия Златкова изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1938/2016 година за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молбата на ТД [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Старозагорския окръжен съд № 416 от 13.11.2015 г., по гр.д.№ 1189/2014 г. и потвърденото с него първоинстанционно решение на Казанлъшкия районен съд № 234 от 17. 04. 2015 г., по гр.д.№ 2239/2014 г. за отхвърляне на предявения от настоящия молител срещу [фирма], [населено място] положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за сумата 7 596 лв. - неплатен остатък от цената на извършена от [фирма] транспортна услуга,обективирана във фактура № 255/ 28.09.2009 г. – вземане, което дружеството- кредитор му е прехвърлило с договор за цесия от 16. 09. 2014 г. и за същото е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 1821/2014 г. на КРС, ведно със законната лихва върху главницата на задължението, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане и деловодни разноски, възлизащи общо на 1980.00 лв.. Искането си за отмяна молителят ТД [фирма], [населено място] е обосновал с наличие на новооткрито писмено доказателство - анекс № 1 към договор за цесия с нотариална заверка на подписите с рег.№ 1861/16. 09.2014 г., сключен между него и цедента - кредитор [фирма], удостоверяващо вида на процесната фактура, остатъчната цена по която е предмет на заявената в инстанционното производство установителна искова претенция и с което страната не е могла да се снабди своевременно, тъй като не е притежава съответно копие от документа, а управителят на дружеството - прехвърлител е бил за продължително време извън Р. България. С определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 248 от 18.11.2016 г., постановено по реда на чл.307, ал.1 ГПК молбата на молителя ТД [фирма], [населено място], основана на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е приета за редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. От съдържанието на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, аналогично на отменителното основание по чл.213, ал.1, б.”а” ГПК, по приложението на която разпоредба е създадена последователна и непротиворечива практика на ВКС, се налага правен извод, че под нови обстоятелства или нови писмени доказателства законодателят е имал предвид такива факти от действителността, които спрямо спорното правоотношение имат значение на юридически или доказателствени факти, съществували към момента на разглеждане на делото в редовното инстанционно производство, но които ако са били известни на страната, или същата е могла да се снабди своевременно с тях, при положена дължима процесуална грижа да охрани интересите си, биха обусловили друг краен правен резултат по възникналия правен спор. В случая соченото писмено доказателство- анекс не притежава правната характеристика на новооткрито по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разяснен по- горе. Процесният анекс № 1, неразделна част от договор за цесия с нотариална заверка на подписите , рег.№ 1861/16.09.2014 г. на нотариус И. Р. с рег.№ 051 на КЧН, в чл.1 на който е описана твърдяната от молителя ТД [фирма], [населено място], като ищец в инстанционното производство допусната техническа грешка относно вида на извършената услуга по фактура № 255/28.09.2009 г., е подписан от страна на последния и това само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че същият добре е знаел за съществуването на документа и е могъл своевременно, при проявена от него грижа за добро водене на процеса, да го приложи като доказателство по делото при разглеждане на спора в инстанционното производство, вкл. да поиска прилагането му съобразно процесуалното правило на чл.192, ал.1 ГПК, за което процесуално действие отсъствието или не на законния представител на цедента [фирма] на територията на Р.България е правно ирелевантно. Нещо повече, освен, че соченото писмено доказателство е двустранно подписано, т.е и от [фирма], [населено място], което предполага притежаване на съответно копие от него и от страна на последното, то това писмено доказателство – частен диспозитивен документ е било приложено към ч.гр.д.№ 1821/2014 г. на КРС/л.15/, което с определение № 154 от 24.01.2015 г.на КРС е приобщено към доказателствения материал по гр.д.№ 2239 / 2014 г. на КРС по искане именно на ищеца –настоящ молител. При неустановяване наличието на твърдяното от молителя отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Ирелевантни към въведеното отменително основание са необосноваността и процесуалната незаконосъобразност на изводите на решаващия съд в инстанционното производство, които всъщност молителят цели да промени чрез осъществявания от ВКС контрол в извънредното производство по отмяна на влезли в сила решения, тъй като те са неотносими към фактическия състав на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, дори и да са евентуално основателни. Ответникът по молбата не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото в производството по отмяна и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на ВКС,ТК не присъжда такива. Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата на ТД [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Старозагорския окръжен съд № 416 от 13.11.2015 г., по гр.д.№ 1189/2014 г. и потвърденото с него решение на Казанлъшкия районен съд № 234 от 17. 04.2015 г., по гр.д.№ 2239/2014 г., по описа на с.с. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: