4 Р Е Ш Е Н И Е № 716 София,05.11.2010г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: надежда зекова ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА С. бояджива при секретаря Ю.Г. изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 196/2010г.по описа на Върховния касационен съд Производството е по чл.290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Е. И. Й. - ЕТ «Й.-Е. Й.» срещу решение от 10.06.2009г. по гр.д.№ 1795/2006г. на С. апелативен съд, в частта му , с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.1 ЗОДОбВ. Жалбоподателят поддържа, че със същото е разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата. С определение от 04.05.2010г. по гр.д.№196/2010г. ВКС е допуснал касационно обжалване по материалноправния въпрос от значение за изхода по делото, а именно относно момента, към който следва да се определи размера на обезщетението за вреди от незаконни действия на административен орган с при необходимост да се съобрази валутна равностойност. Жалбоподателят Е. И. Й. - ЕТ «Й.-Е. Й.» моли да се отмени решението в отхвърлителната му част и да бъде уважен изцяло предявения от него иск. Ответникът Агенция «М.» не взема становище по жалбата. Представителят на Прокуратурата на РБ пооддържа, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, след отменил решение от 12.10.2006г. по гр.д.№1593/2005г. на ВКС, е отхвърлил иска на жалбоподателя Е. И. Й.- ЕТ «Й.-Е. Й.» срещу Агенция «М.» за сумата над 288,19лева до 201 000лева обезщетение за имуществени вреди, причинени му незаконно наказателно постановление от 12.08.1997г. за нарушение на чл.51 от Закона за митниците. Съдът е установил, че с решение от 21.05.1998г. по нахд №3205/1997г. на С. РС, е отменено наказателното постановление, с което са били отнети в полза на държавата шоколадови бонбони и вафли на стойност 268 168 неденоминирани лева, равностойност на 6 080,58 ДМ към 27.04.1995г., когато е заплатена стоката, а от заключение на вещо лице е установено, че при реализацията й на пазара би се получила сума от 29 993 509 неденоминирани лева. Съдът е приел, че на жалбоподателят следва да се заплати равностойността на стоката към момента на извършеното плащане като обезщетение за причинените му имуществени вреди от незаконна административна дейност на митницата, а не нейната равностойност към датата на исковата молба - 12.07.2000г., както и че евентуалната печалба от продажбата на стоките не представлява пряка и непосредствена последица от действия по задържане на стоките на административния орган за незаконните му по смисъла на чл.4 ЗОДОбВ, както и че последвалото обявяване на търговеца в несъстоятелност, поради неговата неплатежоспособност, не съставлява пряка и непосредствена последици от отмяната на административния акт на ответника, при събрани данни за спиране на плащанията в един по-ранен момент от задържането на стоките – на 25.04.1994г. Изложил е съображения и за това, че тези изводи са относими и към продажбите на три апартамента на жалбоподателя за погасяване на негови задължения, които са свързани с изпадането му в неплатежоспособност, а не с незаконното задържане на стока от митницата. Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че не е налице нищожен или незаконен административен акт, от който да се последвали вреди за ищеца-жалбоподател във връзка с изпадането му в несъстоятелност и последвалата разпродажба на негово имущество, тъй като доколкото са настъпили такива същите са резултат от договорни правоотношения, а не от незаконни административни действия на служители на митницата. По материалноправния въпрос от значение за изхода по делото, по който е допуснато касационното обжалване за момента, към който следва да се определи размера на обезщетението за вреди от незаконни действия на административен орган с оглед валутната равностойност на незаконно задържаните стоки от митницата, настоящия състав намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС - т.4 на ТР№2/1997г. на ОСГК, в което е прието, че е допустимо търсенето на курсовата стойност на лева при определяне и дължими се обезщетения. Принципът на валоризма приема, че паричния дълг следва да бъде съответно преоценен, ако покупателната сила на парите е спаднала под номиналната им стойност. В противен случай кредиторът не би получил толкова, колкото е дал. Стойностния характер на паричния дълг изисква неговото валоризиране. С оглед развиващите се инфлационни процеси и променящата се стойност на лева, трябва да се признае за валидно плащането да стане в български лева, но в размер равен на стойността на определено количество чуждестранна валута по курса в определен ден, т. е. паричното задължение е в такъв размер, каквато е стойността на лева спрямо определената по вид и количество валута към този момент. В трайната си практика, включително и в т.4 на ТР№3 по гр.д.№3/2004г. на ОСГК на Върховният касационен съд приема, че обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съд, като вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос настоящият състав намира, че решението на въззивния съд в отхвърлителната му част е неправилно и следва да бъде отменено. Правилно в обжалваното решение е прието, че евентуалната печалба от продажбата на стоките не представлява пряка и непосредствена последица от действия по задържане на стоките на административния орган за незаконните му по смисъла на чл.4 ЗОДОбВ, както и че последвалото обявяване на търговеца в несъстоятелност, поради неговата неплатежоспособност, не съставлява пряка и непосредствена последици от отмяната на административния акт на ответника, при събрани данни за спиране на плащанията в един по-ранен момент от задържането на стоките – на 25.04.1994г., а такава вреда не съставляват и продажбите на три апартамента на жалбоподателя за погасяване на негови задължения, които са свързани с изпадането му в неплатежоспособност, а не с незаконното задържане на стока от митницата. Като е достигнал до законосъобразния извод, че за жалбоподателя-ищец са настъпили вреди от незаконен административен акт, въззивният съд неправилно е приел, че същите следва да се определят според пазарната стойност на задържаните стоки, като сумата в лева следва да бъде и деноминирана. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивният съд за ново разглеждане, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. Съдът следва с помощта на съдебно-икономическа експертиза да определи левовата равностойност на валутата, с която е заплатена стоката, предмет на незаконно задържане от органите на ответника, към 21.05.1998г., и така да определи размера на обезщетението за вреди от незаконните действия на административния орган, като присъди и дължимата се лихва за забава. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о. Р Е Ш И : О Т м е н я в а решение от 10.06.2009г. по гр.д.№ 1795/2006г. на С. апелативен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Е. И. Й.- ЕТ «Й.-Е. Й.» иск с правно основание чл.1 ЗОДОбВ за сумата над 288,19 лева до 201 000 лева, представляваща обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове на длъжностни лица при изпълнение на административна дейност. В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд в отменената му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: