О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 527 гр. София, 27.12.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 2139 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №22 от 05.03.2019г. по гр.д. № 563/2018г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 992 от 07.08.2018г. на Сливенски районен съд по гр.д. № 2554/2016г. С последното е допусната съдебна делба между С. С. Д., С. П. Д. и И. С. А. на поземлен имот по кадастралната карта на [населено място] с идентификатор ***, с площ от 321 кв.м. и на построените в него сгради с идентификатори ****; ****; ****; ****. Определените квоти на съделителите са: а/ относно поземления имот: за С. С. Д. и С. П. Д. в режим на СИО - 10/12 ид.ч., за С. С. Д. - 1/12 ид.ч. и за И. С. А. - 1/12 ид.ч.; б/ относно сграда с идентификатор ****: за С. С. Д. и С. П. Д. в режим на СИО - 8/12 ид.ч., за С. С. Д. - 2/12 ид.ч. и за И. С. А. - 2/12 ид.ч; в/ относно сграда с идентификатор ****, двуетажна еднофамилна, с площ от 21 кв.м.: за С. С. Д. и С. П. Д. в режим на СИО - 8/12 ид.ч., за С. С. Д. - 2/12 ид.ч. и за И. С. А. - 2/12 ид.ч.; г/ относно сграда с идентификатор ****, едноетажна, с предназначение - хангар, депо, гараж, с площ от 49 кв.м.: за С. С. Д. и С. П. Д. в режим на СИО - 4/12 ид.ч., за С. С. Д. - 4/12 ид.ч. и за И. С. А. - 4/12 ид.ч. д/ сграда с идентификатор ****, едноетажна, друг вид сграда за обитаване, със застроена площ от 13 кв.м. е допусната до делба само между С. С. Д. и И. С. А. при квоти по 6/12 ид.ч. за всеки от тях. С първоинстанционното решение е отхвърлен иска на ответницата за делба на сгради с идентификатори **** и ****, построени в същия поземлен имот. Касационната жалба е подадена от И. С. А. чрез пълномощника адв.Н.. Обжалва се отхвърлянето на иска за делба на двете сгради, както и определянето на дяловете на съделителите спрямо допуснатите до делба обекти. Поддържа се в жалбата, че решението не е в интерес на правосъдието, че страда от процесуална незаконосъобразност, от материална такава и е необосновано. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочи хипотезата на чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК - очевидна неправилност, както и се твърди, че решението съдържа произнасяне по правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Ответниците С. С. Д. и С. П. Д. в писмения си отговор оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането. Ищците по делото С. и С. Д. са съпрузи, а ответницата И. А. е сестра на ищеца С.. Предмет на делба е поземлен имот в [населено място], заедно с шест от намиращите се в него девет сгради, отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри. Допусната е делбата на поземления имот и на четири от сградите - тези с №№ 2, 6, 7 и 8, като определените на съделителите квоти в съсобствеността са различни за поземления имот и за отделните сгради. Отхвърлен е искът за делба по отношение на сгради №№3 и 5, като е уважено възражението на ищците, че са индивидуални собственици на основание давностно владение на тези две сгради. Установено е, че съсобствеността е възникнала по наследство от родителите на ищеца и ответницата - С. С. Д., починала 2014г. и С. С. Д., починал 2016г., както и в резултат на извършени приживе от тях разпоредителни сделки. През 1975г. по силата на съдебна спогодба наследодателят С. С. Д. е получил в свой дял 1/2 ид.ч. от дворното място, цялото от 326 кв.м., съставляващо имот пл. № 3400 в кв. 49, заедно с паянтова жилищна сграда с площ 60 кв.м. /понастоящем съответстваща на сграда №2/; паянтова постройка на 20 кв.м. /съответстваща на сграда № 6/ и масивен гараж на площ 23 кв.м. /съответстващ на северната гаражна клетка от сграда № 7/. При същата делба сестрата на наследодателя Н. П. е получила в свой дял другата 1/2 ид.ч. от поземления имот и четири сгради: жилищна сграда на 24 кв.м. /сега сграда №1/, антре на 8 кв.м. /сграда №4/, масивен гараж на 20 кв.м. /сега южната гаражна клетка от сграда 7/, стопанска постройка - навес /сграда № 9/. С договор за продажба от 1993г. Н. П. е продала на брат си С. Д. целия свой дял, получен при делбата. Непосредствено след това С. и С. Д. са продали на сина си С., по време на брака му със С. Д., придобитото в резултат на сделката имущество. След смъртта на С. Д., с договор за продажба от 28.11.2014г. С. С. Д. е продал на сина си С. 1/3 ид.ч. от поземления имот, както и 2/3 ид.ч. от сграда №2, 2/3 ид.ч. от сграда № 6 и 1/3 ид.ч. от сграда №7. Същата година ищците С. Д. и съпругата му С. Д. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение на изградените в имота сгради с №№ 3, 5 и 8. Видно от приложената скица от КККР и от приетата техническа експертиза в процесния поземлен имот са разположени девет сгради. Не са предмет на делбата сгради с №№ 1, 4 и 9. Положението на сградите е следното: Сграда с идентификатор № **** е двуетажна, на 30 кв.м., в незадоволително състояние, не се ползва по предназначение; сграда с идентификатор № **** е с площ 8 кв.м., на един етаж, ситуирана е като пристройка към северната фасада на сграда № 1, като покрива и част от фасадата на сграда №9, представлява антре за достъп към сграда № 1 и към обитаемото пространство на сграда № 9; по предназначение е обслужващо помещение към сграда № 1; сграда с идентификатор № **** е с площ 11 кв.м., на един етаж, тя е пристройка към сграда № 1 и представлява кухня, до която се достига през антрето, съставляващо сграда № 4. Според вещото лице сгради № 1, 4 и 5 са функционално свързани една с друга и представляват един жилищен обект; имат частична връзка и със сграда № 9 - за обитаемото подпокривно пространство; Сграда с идентификатор № **** е с площ 36 кв.м., на един етаж, долепена е до сграда № 1, състои се от едно помещение и от обитаемо подпокривно пространство; достъпът до последното е от сграда № 1; към момента сградата е полусрутена. Сграда с идентификатор № **** е с площ 49 кв.м. и представлява гараж с две гаражни клетки и тоалетна; Сграда с идентификатор № **** е едноетажна, на площ 65 кв.м., представлява еднофамилна жилищна сграда и се ползва се за жилище. Сграда с идентификатор № **** е с площ 13 кв.м., на един етаж, представлява друг вид сграда за обитаване по КККР; тя се състои от една гаражна клетка на първи етаж с достъп откъм дворното място и санитарен възел на втория етаж с достъп от жилищна сграда № 2. Вторият етаж на сграда №8 и сграда № 2 са функционално свързани и заедно представляват един жилищен обект; Сграда с идентификатор № **** е с площ 21 кв.м., долепена е до сграда № 2 и представлява еднофамилна жилищна сграда; на първия етаж се състои от една стая, санитарен възел и част от коридор, а на втория - от антре, кухня и една стая. Достъпът до първия етаж е от дворното място, а достъпът до втория етаж е през входната площадка на сграда № 2; Сграда с идентификатор № **** е с площ 27 кв.м., на един етаж, състои се от една стая и част от коридор /коридорът е разположен в част от сграда №6 и част от сграда №3/; достъпът е от дворното място. Първият етаж на сграда № 6 и сграда № 3 са обособени в един самостоятелен обект жилищен обект от две стаи и коридор, превърнат в кухня и санитарен възел. Според устните обяснения на вещото лице разминаванията при изготвяне на кадастралната карта са поради това, че сградите не са заснемани на място, а са използвани подложки от кадастрални планове. Експертът уточнява, че гаражът в сграда № 8 не е свързан със сграда № 2, а само частичния втори етаж е към сграда № 2. Събраните свидетелски показания установяват, че сграда № 3 е построена около 1980г. от семейството на ищеца С. и за техните нужди, като той е живял в нея непрекъснато до 2015 г., а оттогава в нея живее синът му със съпругата си. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че от страна на ищците е установено владение - те са се нанесли там без правно основание, владението е било спокойно и явно, доколкото нанасянето им в това жилище е било възприето от всички членове на семейството, включително от собствениците към този момент С. Д. и Н. П.; било е постоянно, тъй като съпрузите са живели там и са отгледали там сина си, не са се местили никъде другаде; било е и непрекъснато, тъй като не са допускали никого друг да обитава тяхното жилище. По отношение на намерението за своене съдът е приложил презумпцията на чл.69 от ЗС и е заключил, че са осъществени всички предпоставки на придобивната давност. По отношение на сграда № 5 е установено, че представлява кухня към сграда № 1 /последната не е предмет на делбата/. Следователно тази сграда е била предмет на покупко-продажбата от 1993г., като е била описана като едно цяло със сграда № 1, но впоследствие при кадастралното заснемане е получила отделен номер. Поради така установеното за тези две сгради съдът е отхвърлил иска за делба. Приел е, че към 1993г. ищецът и съпругата му притежават в СИО 1/2 ид.ч. от дворното място, сгради 1, 4, 9, 5 и 1/2 реална част от сграда 7, придобити чрез сделка, и сграда с идентификатор № *, придобита по давностно владение. Останалите 1/2 идеална част от поземления имот и сгради 2, 6, и 1/2 част от сграда 7 са били собственост на наследодателите С. и С. Д., а сграда № 8 все още не е била построена. През 1998-1999 г. е построена и функционално свързаната със сграда № 2 баня, тоалетна и гараж, отразена в кадастъра с идентификатор № *. Тази сграда е принадлежност към сграда № 2 и следва собствеността на главната вещ. При смъртта на С. Д. на 25.02.2014 г. тя притежава в режим на съпружеска имуществена общност 3/12 от дворното място, и по 6/12 от сгради 2, 8 и 6, както и 3/12 от сграда 7. Съпругът й С. Д. получава по наследство 1/3 от това имущество, а децата й получават също по 1/3. С цялата своя част С. Д. се е разпоредил с договора за продажба от 28.11.2014г. в полза на С. и С. Д.. Поради това те притежават в режим на СИО сгради 1, 4, 9, 5, както и 10/12ид.ч. от дворното място. С. Д. притежава по наследство от майка си 1/12ид.ч. от поземления имот, а И. А. е собственик на останалата 1/12ид.ч. също по наследство от майка си. По аналогични разсъждения съдът е приел, че ищците получават чрез сделка 8/12 от сгради № 2, 8 и 6; а С. и И. имат по наследство от майка си по 2/12 ид.ч. от тези сгради. От сграда № 7 ищците притежават по силата на сделка 10/12 ид.ч., С. и И. имат по наследство от майка си по 1/12 ид.ч. При тези констатации въззивният съд е заключил, че изводите му относно собствеността на имотите и квотите на съсобствениците, съвпадат с тези на районния съд и е потвърдил първоинстанционния акт. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице. От страна на касаторите се поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, но конкретни правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК не са поставени, нито е извършено позоваване на конкретни съдебни решения. Както в жалбата, така и в изложението са наведени оплаквания за процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните. Те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, а са такива за неправилност на съдебния акт /чл. 281 ГПК/. Касационното обжалване следва да се допусне за проверка дали не са очевидно неправилни изводите на съда както в частта за квотите на съделителите, така и спрямо отхвърления иск за делба на сгради №3 и № 5. Съмнението произтича от несъобразяването на допускането на делбата, респ. отхвърлянето й, с установеното от вещото лице и неоспорено от страните предназначение на сградите и обособените от тях самостоятелни обекти на правото на собственост, които не съответстват на заснемането на сградите в кадастралната карта. Така, независимо от установеното, че първият етаж на сграда № 6 и сграда № 3 представляват едно жилище, то за едната сграда делбата е допусната, а за другата искът е отхвърлен; също така сгради № 8 и №2 са допуснати до делба при различни квоти и между различни съделители, въпреки установеното, че първият етаж на сграда № 8 е самостоятелен обект - гараж, а вторият етаж на тази сграда, заедно със сграда № 2 съставлява едно жилище. Горното налага допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, пр.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение №22 от 05.03.2019г. по гр.д. № 563/2018г. на Сливенски окръжен съд по касационната жалба на И. С. А.. УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 /петдесет/ лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната. При постъпване на доказателства за внасяне на сумата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: