4 Р Е Ш Е Н И Е № 281 гр. София, 20 декември 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...…..Марияна Петрова….......……и в присъствието на прокурора….....…............Тома КОМОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1032 по описа за 2016 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. П. Л. чрез защитника му адв. В. Т. – М. срещу въззивно решение № 173 от 06.07.2016г., постановено по внохд № 286/16г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Пловдивски окръжен съд по нохд № 2108/15г. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, от НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва основаването на съдебния акт само върху показанията на М. Д., които били опровергани от други доказателства. Погрешната според жалбоподателя интерпретация на доказателствата, довела и до неправилен извод за държане на наркотично вещество с цел разпространение. В този смисъл се поддържа, че е налице нарушение на закона, тъй като не била приета квалификация по чл.354а, ал.3 от НК, респективно по ал.5 от същия текст. Наложеното наказание се твърди, че е явно несправедливо предвид малкото количество и ниската стойност на наркотичното вещество – предмет на престъпление. Алтернативно се предлага решението на въззивната инстанция да се отмени или се измени с прилагането на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите аргументи, като се настоява за отмяна на въззивното решение. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че фактическите обстоятелства са установени на база всички събрани доказателства, като в мотивите на въззивния съд са изложени съображения, поради които тезата на подсъдимия за държане на наркотично вещество за лична употреба не е била възприета. В тази връзка прокурорът счита, че законът е приложен правилно, а наложеното наказание в рамките на минималния предвиден за престъплението размер е съобразен със смекчаващите отговорността на Л. обстоятелства. Наложеното наказание намира за справедливо, с оглед обстоятелството, че предходните осъждания на подсъдимия не са оказали нужния възпиращ ефект. В последната си дума подсъдимият Л. моли за отмяна на въззивното решение и да бъде оправдан, тъй като вземал наркотични вещества за лична употреба. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 26 от 11.03.2016г., постановена по нохд № 2108/15г., на окръжен съд гр. Пловдив, подсъдимият А. П. Л. бил признат за виновен в това, че 02.04.2015г. в [населено място], без надлежно разрешително държал високо рискови наркотични вещества – амфетамин с общо нето тегло 1,567 грама със съдържание на активен компонент амфетамин 14,8 % тегловни на стойност 47.01 лева, с цел разпространение, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на две години и шест месеца при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 5 000/пет хиляди/ лева. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът отнел в полза на държавата остатъка от наркотичното вещество, представляващо предмет на престъплението. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наложеното на подсъдимия Л. с присъда по нохд № 4167/14г. на Пловдивски районен съд наказание от две години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.59, ал.1 от НК зачел предварителното задържане на Л.. По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 286/16г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С решение № 173 от 06.07.2016г. въззивният съд потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуални правила при анализа на доказателствата не намира опора в материалите по делото. В мотивите към присъдата окръжният съд е анализирал противоречията в гласните доказателствени средства, като е изложил мотиви на кои от тях дава вяра и по какви съображения. Фактът на държане от подсъдимия на високо рисково наркотично вещество – амфетамин, е установен чрез свидетелските показания на свидетелите Д., Р. и А.. Това обстоятелство не се оспорва и от подсъдимия, който в обясненията си пред първоинстанционния съд и в приобщените на основание чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от НПК обяснения от досъдебното производство не отрича закупуването и държането на амфетамин. Количеството и процентното съдържание на наркотичното вещество са установени чрез назначената и изслушана в съдебно заседание съдебно - химическа експертиза, а изчисляването на стойността му е извършена на база Приложение № 2 към ПМС № 23 от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Възраженията на защитата, че наркотичното вещество не било държано с цел разпространение са направени последователно пред инстанционните съдилища, както и в касационната жалба. На тези доводи е бил даден отговор в мотивите на съдебните актове, поради което твърдението за допуснато процесуално нарушение относно не обсъждане на доводите на защитата не може да бъде споделено. Показанията на св. М. Д., че имал уговорка с подсъдимия за доставка от страна на последния на „две двайски” амфетамин, които платил предварително, кореспондират с показанията на свидетелката Г., която потвърждава, че след срещата им Л. напуснал за кратко мястото на срещата и се върнал впоследствие. В обясненията си от досъдебното производство, подсъдимият е заявил, че купил наркотик за себе си и за Д., който го помолил за това. Заявеното от Д. количество и вид на наркотика съответства на това, носено от подсъдимия и иззето като веществено доказателство по делото. Всички тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност са мотивирали инстанционните съдилища да приемат, че наркотичното вещество е държано от Л. с цел разпространение. Изводите на съдилищата от фактическа страна са основани на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред. В мотивите на съдебните актове е направен анализ на доказателствата, като са изложени аргументи на кои от тях се дава вяра и по какви съображения; обсъдени са възраженията на защитата. Това налага извод, че не са допуснати нарушения на процесуални правила за каквито се твърди в жалбата, поради което оплакването за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е неоснователно. Съгласно приетите за установени факти, а именно, че наркотичното вещество е държано от подсъдимия с цел разпространение, осъщественото от него деяние е било квалифицирано по чл. 354а, ал. 1 от НК, с което материалният закон е приложен правилно. В случая не са налице основания за прилагането на чл.354а, ал.3 или ал.5 от НК за каквото се настоява в жалбата. При определянето на наказанието на подсъдимия е бил констатиран значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства над отегчаващото такова, което е мотивирало първоинстанционния съд да му наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на две години и шест месеца „лишаване от свобода” - малко над предвидения минимален размер и кумулативно наказание „глоба” в рамките на минималния размер за престъплението. Малкото количество и относително ниската стойност на предмета на престъпление не са обстоятелства с изключителен характер, както се твърди в жалбата. Обществената опасност на престъплението по чл.354, ал.1 от НК е преценена от законодателя като значителна с въвеждането на относително висок минимален праг на наказанието от две години „лишаване от свобода”. Конкретно извършеното от подсъдимия Л. престъпление по този текст от НК не сочи на изключителност на обстоятелствата по осъществяването му, която да обоснове извод, че и най- лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко. Личната степен на обществена опасност на дееца освен, че е обусловена с шестте му предходни осъждания, произтича и от обстоятелството, че е осъден за извършването на престъпление от същия вид. Констатацията на въззивния съд, че налаганите до момента наказания на подсъдимия – несвързани с лишаване от свобода или с отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”, не са постигнали целите по чл.36 от НК се споделя и от касационната инстанция. Липсват основания за смекчаване на наказанието на подсъдимия, поради което жалбата и в частта й относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173 от 06.07.2016г., постановено по внохд № 286/16г. на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: