Ключови фрази
Кражба, извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот * грабеж чрез привеждане на пострадалия в безпомощно състояние

Р Е Ш Е Н И Е

№ 589

С о ф и я, 09 я н у а р и 2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 д е к е м в р и 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 1912/2012 година.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане от името на осъдения Ц. С. С. от Плевен по чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 222 от 02.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 384/2012 г. от Плевенския окръжен съд, с доводи за наличие на всички основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и алтернативни искания за отмяната му и оправдаване на С. по предявеното му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.
Осъденият С., чрез защитниците си адв.В.П. от АК-Плевен и адв.К.Р. от САК моли искането да бъде уважено.
Гражданският ищец С. С. от Велико Т., редовно уведомен, не се явява в производството пред ВКС и не е ангажирал процесуален представител, нито е взел становище по искането.

Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:
Първоначално обвинението срещу осъдения Ц. С. е било разгледано по НОХД № 199/2009 г. от районен съд-Плевен, по което с присъда № 527/15.07.2010 г. същият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7 вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че на 03.10.2008 г. в Плевен, повторно в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС – неустановен лек автомобил с рег.№ ЕН-10-93 и в съучастие с неустановено по делото лице е отнел чужди движими вещи на обща стойност 3 425,00 лева от владението на св.С. К. С. от Велико Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и при условията на чл.54 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан деянието да е осъществил в съучастие с другия подсъдим по делото Б. Б. К. от Плевен и чрез използване на конкретно посоченото МПС – „Опел кадет-комби” с рег.№..... като със същата присъда е осъден и да възстанови причинените на ищеца С. Кр.С. вреди чрез заплащане на сумата от 3 425 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното й изплащане.
По протест срещу оправдаването на подс.Б. К. и жалба на защитника на подс.Ц. С. срещу осъждането му Плевенският окръжен съд с решение № 501/17.12.2010 г. по ВНОХД № 1085/2010 г. е отменил първоинстанционната присъда в осъдителната й част срещу подс.С. по предявеното му обвинение, като въззивното решение е било допълнено с определение № 55/28.01.2011 г. по тълкуването му на основание чл.414, ал.1, т.1 от НПК, както и относно уважаването на предявения срещу него граждански иск и дължимите се от този изход на делото разноски и в тези му части делото е било върнато на районния съд в Плевен за ново разглеждане от друг негов състав. По отношение на оправдаването на втория подсъдим по делото Б. К. присъдата е била потвърдена.
При новото разглеждане на делото, с присъда № 167 от 08.05.2012 г., постановена по НОХД № 318/2011 г. на районен съд-Плевен отговорността на подсъдимия Ц. С. С. от Плевен е ангажирана отново за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7 вр.чл.20, ал.2 от НК, осъществено на 03.10.2008 г. в Плевен, в съучастие с неустановено по делото лице, повторно в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС, а именно конкретизираното и в обвинителния акт МПС - „Опел кадет-комби” с рег.№ ....., заради отнемането на чужди движими вещи на обща стойност 3 425 лв от владението на собственика им С. К. С. от Велико Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, от което наказание на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато предварителното му задържане и изпълнението на мярка за неотклонение „домашен арест”.
Уважен е предявеният от пострадалия С. граждански иск, като С. е осъден да му заплати сумата от 3 425 лв обезщетение за причинените му имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от 03.10.2008 г. до изплащането й.
В тежест на осъдения са присъдени направените по водене на делото разноски и дължимата се държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото – връзка с 4 бр.ключове, които да се унищожат след влизане на присъдата в законна сила.
Присъдата е била проверена от окръжен съд-Плевен по въззивна жалба на защитника на осъдения С. заради неправилността й, изразяваща се в постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност с оглед неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и оневиняването му по предявеното обвинение, но с въззивното си решение окръжният съд я е потвърдил изцяло.
В искането от 08.10.2012 г. от името на осъдения С. защитникът му адв.В.П. от АК-Плевен, като ангажира всички допустими основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, излага съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при внасяне на обвинението в съда, за такива при формиране на изводите на двете съдебни инстанции по правно релевантните на обвинението факти, последвано от неправилното приложение на материалния закон и до несправедливото му осъждане за деяние, което не е извършил, като отправя искания за отмяната и на двата съдебни акта и оневиняването му от касационната инстанция, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В допълнение към искането защитникът му адв.К.Р. доразвива доводите за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви за възприетите за доказани факти и отговор на наведените пред окръжния съд оплаквания в тази насока, ограничаващо правото на защита на подзащитния му, включително и във връзка с приложението на материалния закон и настоява за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет решение, неподлежащо на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Доводите в искането повтарят наведените в съдебните прения от защитата на осъдения С. още пред първата инстанция за недоказаност на авторството му при осъществяване на деянието, а в тези в допълнението към него се настоява за ново разглеждане на делото след възобновяването му заради липсата на съображения от въззивния съд по доводите им против възприетите факти и оттам – по приложеното материално право.
Връщането на делото за ново разглеждане е било продиктувано, според първия въззивен състав, заради съществени процесуални нарушения, свързани със събирането (приобщаването, огласяването) на писмено доказателствено средство – непрочитане по реда на чл.283 от НПК на протокола за проведеното на 15.10.2008 г. разпознаване на осъдения С. от пострадалия С., опорочаващо изводите на съда по основния факт – участието на С. при осъществяване на деянието, довело до ограничаване на правото му на защита. При новото разглеждане на делото усилията на районния съд са били насочени към установяването по категоричен начин на това негово участие, както и доколко е доказано това да е станало при съучастие с друго лице и с колата, регистрирана на името на бащата на оправдания подсъдим Б.К.. Предизвиканата с въззивната жалба на понастоящем повторно осъдения С. въззивна проверка не е била формална, както се твърди в искането, главно заради липсата на мотиви относно възприетите от окръжния съд факти и на отговори на доводите на защитата му, но в което се съзира освен съществено нарушение на процесуалните правила, така и на норми на КПЧОС.
И друг път ВКС е имал основание да посочи, че когато въззивната инстанция не намира основание за промяна на приетите от първата инстанция за установени факти от кръга на чл.102 от НПК, тя няма задължение да ги повтори в решението си, но е длъжна да отговори защо ги потвърждава и отхвърля противните им възражения на страните. В случая, след като окръжният съд се е съгласил с изложената от втория първоинстанционен състав фактическа обстановка, е обобщил оборващите ги доводи на защитата в пет групи, при анализа на които е изложил в достатъчен обем съображения, което не е процесуално недопустимо, щом като от тях става ясно вътрешното му убеждение както по фактите, така и по приложимото право.
Въззивният съд е бил облекчен в проверката си от изложените подробни съображения от районния съд относно процесуалната пригодност на събрания доказателствен материал и ползваните доказателствени средства, включително проверката за достоверност на показанията на св.С., чрез подкрепата им и от тези на продавачката св.Б. и на св.Д., от констатациите при огледа на взломения му автомобил, от справките за състоянието и допуснати нарушения на ЗДвП при ползването на автомобила „Опел кадет-комби” с рег.№ ....., включително при осъществяване на инкриминираното деяние. Били са уважени всички доказателствени искания на страните както в подкрепа на обвинението, така и тези, ангажирани от защитата и събраният доказателствен материал е бил подробно анализиран. Отговаряйки на доводите но защитата, въззивният съд е допълнил анализа им със съображения в съгласие с изводите на районния съд по правно релевантните факти, поради което оплакването за липсата на мотиви в тази насока е пресилено.
Така, отговаряйки на три групи от развитите от защитата оплаквания, съдът е изложил убедителни съображения защо и той възприема за достоверни показанията на св.С., отхвърля довода за противоречивостта им с тези на св.К.Б. и този за порок при проведеното на 15.10.2008 г. разпознаване. Той е могъл да обори и неоснователните и неверни твърдения в жалбата, стоящи в разрез със събраните доказателства, а именно, че св.С. бил забелязал „лицето, взело чантата ... да е изпуснало ключове на седалката на автомобила му”, че „С. е лицето, което е повредило ключалката и страничното стъкло”, че той е „лицето, отнело чантата с пари, кожено яке и други вещи”. Такива обстоятелства нито св.С. е твърдял, нито районният съд е приел за установено. За категорично установено е прието, че осъденият С. е бил забелязан като силует на предна дясна седалка в автомобила на св.С., как после с чантата с парите и документите го е напуснал и се е качил в автомобил „Опел кадет” с рег.№ .... (без последните две букви в номера), като при достигането до него св.С. успял да хване чантата и се опитал да я издърпа от ръцете на С., но поради рязкото потегляне на автомобила, управляван от другото, неустановено по делото лице (при влязлата в сила оправдателна присъда това да е бил подс.К.), не е могъл да си я върне. Именно и затова първоначално св.С. е посочил за отнета само чантата с фирмени документи и посочената от него сума пари, уточнявайки произхода и размера й, а дни след това – на 05 и 06.10.2008 г. допълва отнетото с коженото яке, както и предава намерени от него в автомобила му връзка секретни ключове, които отрича да са негови с предположението, че може да са на някой от дейците. Относно последните въззивният съд с основание е отбелязал, че може да са налице „множество варианти” чии са и как са попаднали в колата (при положение, че не са били открити при огледа й на 03.10.2008 г.), като от отрицателното обстоятелство като резултат от проведените следствени експерименти и оглед да не могат да се свържат с ползвани имоти от проверяваните на досъдебното производство лица, включително с обвиняемия тогава С., не компрометира показанията на пострадалия С..
Не са останали вън от вниманието на окръжния съд и повдигнатите от защитата проблеми при разпознаването на осъдения от св.С. и при отхвърляне на тезата им с отказа да се довери на показанията на четиримата посочени от тях свидетели. Категоричността на св.С. при разпознаването на осъдения С. на 15.10.2008 г. е закрепена освен от показанията на поемните лица св.Ц. и по-колебливо от св.К., в присъствието на защитника му адв.Н., така и от фотоалбума към протокола за разпознаване, свързано с даденото при първия му разпит описание на единия извършител и изявлението, че е в състояние да го разпознае, за което свидетелства и св.Б.. Правилно установеното при това следствено действие обстоятелство е свързано с останалите твърдения на св.С., проверени чрез показанията на св.К.Б., св.Д., данните при огледа на автомобила му. Даден е убедителен отговор и защо съдът не приема за достоверни показанията на майката на осъдения св.С., на приятелката му св.Н. и на св.А. и св.Д., поради противоречивостта им и „градацията в конкретиката”, съобразно останалите доказателства по делото, очертаващи подкрепяната от тях теза на осъдения като защитна.
ВКС намира, че и въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи какви фактически обстоятелства от кръга на чл.102 от НПК приема за установени, въз основа на кои доказателствени източници, солидаризирайки се изцяло с изложените от първата инстанция подробни съображения. Няма игнорирани или превратно оценени доказателства, съобразени са според действителното им съдържание, като доказателствената му и контролна дейност е в синхрон с изискванията на чл.14, чл.107, ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК, поради което не е налице основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на наказателното дело и връщането му за ново разглеждане, още по-малко на първата инстанция.
Неправилното приложение на материалния закон се свързва в искането единствено с приетото за установено авторство на деянието в лицето и на осъдения С., като се повтарят доводи, свързани с доказателствената дейност на съда, разгледани по-горе като неоснователни. Вън от настоящата проверка е влязлата в сила оправдателна присъда спрямо втория подсъдим по делото Б. К., а събраните по делото доказателства са недостатъчни да се установи категорично кой е другият участник при осъществяване на деянието, макар и с използване на колата на бащата на подс.К.. Именно това е наложило корекцията на обвинението по реда на чл.287, ал.1 от НПК, при достатъчно ясно очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, касаещи осъдения С., по които той се е защитавал. Друг е въпросът, че в техните рамки му е било спестено значително по-тежко обвинение за престъпление по чл.198, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, тъй като след проникването в автомобила и отнемането на вещите, за запазване на владението над тях именно от него е упражнена сила спрямо св.С., който се е стараел да издърпа от ръцете му чантата с документите и парите, като с помощта на автомобила, управляван от другия с неустановена самоличност извършител, е постигнато установяването на трайна фактическа власт върху вещите и бягството на двамата от местопрестъплението. Едва в искането за първи път се възразява срещу наличността и размера на отнетите пари, но за което съдът с основание се е доверил на пострадалия и св.Б.. Или, ако има неправилно приложение на материалния закон, то е в полза на осъденото лице и няма как това да се коригира при иницииращото настоящата проверка негово искане, поради което не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на ВКС с отмяна на атакуваното решение, още по-малко за оправдаване на осъдения С. по предявеното му обвинение.
Доколкото искането третира осъждането му в цялост като несправедливо следва да се съобрази и дали наложеното му наказание се явява явно несправедливо. И в тази насока ВКС не констатира порок в проверяваното решение и потвърдената с него осъдителна присъда. Второто разглеждане на делото е приключило с налагане на минимално предвиденото в закона наказание от 1 година лишаване от свобода, като правилно е постановено то да бъде изтърпяно ефективно при строг режим в затвор, от което законосъобразно е приспаднато времето на предварителното му задържане и изпълнение на мярка за неотклонение „домашен арест”. Наказанието съответства на извършеното и на обществената опасност на дееца и е необходимо за постигане визираните в чл.36 от НК цели. Не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за възобновяване на делото и корекция на наложеното на осъдения С. наказание.
Няма наведени доводи против основателността и размера на уважения граждански иск и основание за произнасяне на ВКС по този въпрос.
Искането на осъдения С. в цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. С. С. от Плевен по чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 222 от 02.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 384/2012 г. от Плевенския окръжен съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :