Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
С о ф и я, 04 март 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 я н у а р и 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1167/2019 година.
Касационното производство е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Е. И. Б. от С. адв.Ив.И. от АК-Велико Търново против решение № 183 от 24.09.2019 г., постановено по ВНОХД № 203/2019 г. от Апелативен съд-Велико Търново с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната на обжалваното решение и изменената с него първоинстанционна присъда и оневиняване на подсъдимия по предявеното му обвинение от касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Частните обвинители Г. О. С., Е. О. С., чрез повереника си адв.В.М. от САК оспорват основателността на жалбата и молят за оставянето й без уважение.
Подсъдимият Е. Б., редовно уведомен, не взема участие в касационното производство, като чрез защитника си адв.И. поддържа касационната жалба и отправеното в нея искане за оневиняването му изцяло от ВКС.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 47 от 09.05.2018 г. по НОХД № 299/2016 г. на Окръжен съд-Велико Търново отговорността на подсъдимия Е. И. Б. от С. е била ангажирана за извършено на 29.06.2010 г. в С. в качеството му на управител на „М. т.”-Е.-Велико Търново престъпление по чл.123, ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и на основание чл.160 вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК е бил лишен от право да извършва дейност, свързана с управление на отпадъци за срок от 2 години от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда другата подсъдима по делото Ж. М. Х. от С. е била призната за невинна и е била оправдана по предявеното й обвинение по чл.123, ал.1 от НК.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото и с възлагане заплащането на разноските по водене на делото в тежест на подс.Б. в размер общо на 1 458,25 лв.
По протест на Окръжна прокуратура-Велико Търново срещу оправдаването на подс.Х. и по въззивни жалби от поверениците на частните обвинители Г. С. и Е. С. адв.В.В. и адв.В.М. срещу оневиняването на подс.Х. и заради явна несправедливост на наложеното на подс.Б. наказание с искане за завишаването му, както и по въззивна жалба от защитника на подс.Б. адв.Ив.И. заради нейната необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното му наказание първоинстанционната присъда е била проверена по ВНОХД 343/2018 г. от Апелативен съд-Велико Търново и с решението му № 257 от 14.12.2018 г. тя е била изменена, наказанието на подс.Б. лишаване от свобода е било намалено от 2 години на 10 месеца, отменено е кумулативно наложеното му наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК и е била потвърдена в останалата част.
По касационна жалба от защитника на подс.Б. адв.И. и на поверениците на частните обвинители адв.В. и адв.М. въззивното решение е било проверено по н.д.№ 262/2019 г. на ВКС-ІІ н.о. и с решение № 91 от 17.06.2019 г. то е отменено и делото е върнато за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания по приложението на материалния закон, в частност относно задълженията на работодателя и на работника в процеса по осигуряване на безопасен труд.
Против въззивното решение в частта му досежно потвърденото оневиняване на подс.Ж. Х. по обвинението й по чл.123, ал.1 от НК не е имало подаден касационен протест или касационна жалба от частните обвинители и поверениците им и оправдателната й присъда, постановена от окръжния съд, е влязла в сила, доколкото се касае за обвинение в извършването на непредпазливо престъпление, макар и при независимо съпричиняване с подс.Б. ( виж ТР № 5 от 21.05.2018 г. по т.д.№ 5/2017 г., т.4 на ОСНК на ВКС).
При новото разглеждане на делото Великотърновският апелативен съд с решението, предмет на настоящата касационна проверка, е изменил обжалваната присъда на Окръжен съд-Велико Търново, като е намалил отново размера на наложеното на подс.Е. Б. наказание лишаване от свобода от 2 години на 10 месеца, отменил я е в частта досежно наложеното му кумулативно наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК и я е потвърдил в останалата част, включително относно оправдаването на подсъдимата Х..
В касационната си жалба защитникът на подс.Б. отново недоволства от утвърдената за втори път от въззивния съд виновност на подзащитния му за това, че на 29.06.2010 г. в С., в качеството му на управител на „М. Т.”-Е. със седалище във Велико Търново, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушил редица норми на КТ, на ЗЗБУТ, на Наредба № 7/23.09.1999 г. на МТСП и МЗ и Наредба № І-209/22.11.2004 г. на МВР и МРРБ за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на газорезни работи в резервоар с остатъци от леснозапалими и горими течности и при условията на независимо съпричиняване с пострадалия О. И. С. от С. е причинил смъртта му и срещу осъждането му на основание чл.123, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК на наказание от 10 месеца лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК с доводи за порочен доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон с искане за оневиняването му от касационната инстанция.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за допустима като подадена в законоустановения срок, от страна в процеса с право на такава и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Отнапред следва да се посочи обхватът на настоящата касационна проверка само относно коригираното осъждане на подс.Е.Б., в рамките на ангажираните от защитника му касационни основания, без обаче да се коментират наведените наново от защитника, но вече разрешени в предишното решение на ВКС-ІІ н.о. негови възражения за неизясненост на формата на изпълнителното деяние (немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност) и за характера на ангажираните от обвинението като нарушени от подсъдимия разпоредби (общи или достатъчно конкретни) на КТ, ЗЗБУТ, съответните Наредби за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които съображения настоящият касационен състав напълно споделя. Това е обяснимо всъщност с пълното копие и на настоящата касационна жалба с тази, с която е била инициирана предишната касационна проверка, т.е. с нищо конкретно тя не е свързана с обжалваното понастоящем въззивно решение.
От друга страна, представените „писмени бележки” като допълнение към касационната жалба нямат този характер, тъй като са пълно копие на същата и не внасят нищо съществено от изнесеното в нея. Като се добави и че касационната жалба в голямата си част е копие на въззивната жалба на защитника адв.И., под въпрос би могло да се постави и съобразяването й с характера на касационното производство, тъй като оплакванията са формулирани като необоснованост на решението, което не е касационно основание.
При така наведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК в най-общо развитите доводи в жалбата не се сочат каквито и да е конкретни данни, които да го подкрепят. Липсва коментар на относимите за всяко едно от допуснатите от подс.Б. нарушения на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, особено при осъществяваната от пострадалия О. С. строго специфична дейност, характеризираща се с висока степен на риск. Дължимото се в случая от работодателя поведение по осигуряване на такива условия на труд правилно е било преценено като немърливо отношение към тези правила и е изведена пряката причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука и причинената смърт на работника. В тази насока общото оплакване за непълнота на доказателствата, което не се вмества в нито едно от касационните основания, не визира пропуски на инстанциите по фактите, създали пречка за постигане на обективната истина по делото. Също такова е отношението на защитника и към оплакването му за неглижирани от съда обстоятелства (а не доказателства) в полза на подсъдимия, които го оневинявали, без те изобщо да са конкретизирани. На фона на събраните по делото доказателства цинично звучат доводите в жалбата, че пострадалият сам се бил изложил на опасност, че не бил ползвал „зачисленото му предпазно облекло” (за каквото обаче е претендирал пред работодателя си, но никога не получил и за който факт излишно са били изразходвани значителни парични ресурси и време на ДП), не било изяснено кой му бил възложил конкретната работа по цистерната (без да се отчитат длъжностната му характеристика и дължимия се инструктаж и действия при такива ситуации). Или, в крайна сметка проверката по доводите на жалбоподателя не сочи на неправилен доказателствен анализ на въззивния съд, на пренебрегнати или превратно оценени доказателства и неправилно ползвани доказателствени средства и способи на доказване, съдът е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, като е изпълнил и дадените от предишния състав на ВКС указания, поради което не е налично касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд.
Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. Бланкетният текст на чл.123, ал.1 от НК законосъобразно е запълнен с нарушените от подс.Б. правила на КТ, ЗЗБУТ и издадените въз основа на тях Наредби на МЗ, МТСП, МВР и МРРБ. Пространно е изследвано какво поведение той е дължал за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд конкретно за дейността на пострадалия С. и в какво се състои немърливото им изпълнение като обективен елемент на изпълнителното деяние на престъплението. От действията на подсъдимия е изведена и субективната страна на престъплението. Отчетено е и съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, доколкото с действията си е нарушил правилата за безопасно осъществяване на дейността, за която е назначен в търговското дружество, чийто управител, а и едноличен собственик на капитала му е бил подс.Б.. С това е приложен законът, който е следвало да бъде приложен и не е налице касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение и оневиняване на подсъдимия.
Касираното основание за явна несправедливост на наложеното на подс.Б. наказание, освен бланковото му заявяване в жалбата, не е подплатено с какъвто и да е относим довод в негова поддръжка, поради което ВКС не може да упражни претендираната от жалбоподателя проверка на справедливостта на наказанието. С изменението на определеното от първата инстанция наказание лишаване от свобода от 2 години на 10 месеца то е сведено до твърде благосклонно за осъщественото от подс.Б. деяние с причинения вредоносен резултат. То е съответно и на неразумно проточилия се наказателен процес за установяване на виновността му и е като компенсация на нарушението на чл.6 от КПЧОС. ВКС намира, че не дължи повече съображения по това ангажирано от жалбоподателя касационно основание.
Касационната жалба на защитника като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 183 от 24.09.2019 г., постановено по ВНОХД № 203/2019 г. от Апелативен съд-Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |