3 решение по гр.д.№ 2734 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 194 София, 24.09. 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр.д.№ 2734 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. Х. срещу решение от 09.08.2013 г. по гр.д.№ 752 от 2008 г., поправено за допусната в него явна фактическа грешка и допълнено с решение от 09.01.2014 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Б въззивен състав В ЧАСТТА МУ, с която е отменено решение № 196, обявено в срочната книга на 18.12.2001 г. по гр.д.№ 4423 от 2001 г. на Софийския районен съд, 57 състав по отношение на квотите, при които е допусната делба на апартамент № 14, находящ се в [населено място], [улица], пети надпартерен етаж и вместо него е постановено ново решение за определяне на следните квоти: 2/8 ид.ч. за А. Х. и общо 6/8 ид.ч. за Б. С. Х. и за М. А. Х.. В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 03.01.2014 г. и в открито съдебно заседанието пълномощникът на ответниците по жалбата Б. С. Х. и М. А. Х. оспорва същата. С определение № 341 от 02.06.2014 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: представлява ли извършването на ремонт и преустройства в завещания имот от заветника, който е и наследник по закон, действие по упражняване правата на този заветник по завета /който въпрос е от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД във връзка с началото на срока за погасяване по давност на иска или възражението по чл.30 от ЗН съгласно приетото в т.3, б.”г” от ППВС № 7 от 28.11.1973 г./ и на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: представлява ли обявяването на саморъчното завещание по молба на друг наследник по закон, а не по молба на заветника, действие по упражняване правата на заветника по този завет и съответно дали от датата на това обявяване започва да тече срокът за погасяване по давност на възражението или на иска по чл.30 от Закона за наследството /който въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС: решение № 304 от 27.09.2012 г. по гр.д.№ 354 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 1538 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 208 от 07.05.2012 г. по гр.д.№ 820 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. По първия от поставените въпроси /представлява ли извършването на ремонт и преустройства в завещания имот от заветника, който е и наследник по закон, действие по упражняване правата на този заветник по завета/ настоящият състав на ВКС счита следното: Искът за намаляване на завещателни разпореждания по чл.30, ал.1 от ЗН се погасява по давност, защото е самостоятелен иск, отделен от иска за делба и за него не се прилага разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗС. В ППВС № 7 от 28.11.1973 г., което представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е прието, че при липса на специален срок следва да се приложи общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД. Тъй като на наследника могат да не бъдат известни направените от наследодателя завещания, за завещанията този срок започва да тече от момента, когато заветникът упражни своите права. Упражняването на правата по завещанието следва да се извърши с действия, сочещи по несъмнен начин намерението на ползващото се от завещанието лице да приеме наследството и да отрече права на наследниците по закон върху завещания имот. Извършването на ремонт и преустройства в завещания имот от заветник, който е и наследник по закон, не представлява такова действие, тъй като не сочи несъмнено на такова намерение. Извършвайки ремонт и преустройства в наследствения имот, заветникът, който е и наследник по закон, действа като съсобственик на имота, който по принцип има право да ползва, да поддържа и да подобрява съсобствения имот, а впоследствие- и да претендира от останалите съсобственици за заплащане на съответната част от направените от него разноски и подобрения в имота /чл.31, ал.1 и чл.30, ал.3 от Закона за собствеността/. Затова извършването на ремонт от заветника, който е и наследник по закон, не може да се определи като действие, с което се упражняват правата по завещанието. С оглед този отговор на поставения по делото правен въпрос, неправилно е обжалваното решение, в което е прието обратното /че заветникът А. Х. е упражнил правата си по завещанието от 28.10.1988 г. през м.10.1995 г., когато е извършил ремонт в съсобствения между него, баща му П. Х. и сестра му А. Х. апартамент/. Неправилно и в противоречие със задължителната практика на ВКС /решение № 304 от 27.09.2012 г. по гр.д.№ 354 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр.д.№ 1538 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 208 от 07.05.2012 г. по гр.д.№ 820 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/ е прието и че А. Х. е упражнил правата си по завещанието от 28.10.1988 г. на 26.10.1995 г., когато това завещание е било обявено от нотариус по искане на неговия баща П. Х.. Както е изложено в горепосочените решения на ВКС, обявяването на завещанието от нотариус по искане на заветника по предвидения в Закона за наследството ред несъмнено е действие по упражняване правата по завещанието, но обявяването на завещанието по искане на трето лице не може да се приеме за такова действие, тъй като в този случай липсва изразена от заветника воля за упражняване правата му по завещанието. Моментът на узнаването на завещанието от наследника, чиято запазена част е накърнена, също не може да се приеме за момент на упражняване на правата по завещанието, тъй като назначеният със завещанието наследник може и да реши да не се ползва от завещанието. Поради всичко гореизложено, обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. След отмяната на това решение и на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на ново съдопроизводствено действие: след установяване на това какви движими и недвижими вещи са били включени в наследството на Т. Х. и дали последната е дарявала или завещавала други свои имоти, да бъде допусната и приета експертиза със задача да даде заключение за масата по чл.31 от ЗН от наследството на Т. Х., тъй като едва след приемането на такова заключение може да се прецени дали запазените части на А. Х. и П. Х. от наследството на Т. Х. са били нарушени и съответно дали предявеният от А. Х. иск с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяването на тези запазени части е основателен и ако да- до какъв размер и по кой от предвидените в ЗН начини следва да бъдат възстановени тези запазени части. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 09.08.2013 г. по гр.д.№ 752 от 2008 г., поправено за допусната в него явна фактическа грешка и допълнено с решение от 09.01.2014 г. по гр.д.№ 752 от 2008 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Б въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.