5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 390 София, 16.09.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2783 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „Савимекс” ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Д. С., чрез адв. К. К., против въззивното определение № 147 от 15 април 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 193/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 5556 от 28 декември 2018 г., постановено по гр.д. № 527/2018 г. по описа на районния съд в [населено място], за връщане на подадената от дружеството въззивна жалба вх. № 20007/17.10.2018 г. срещу решение № 939 от 2 октомври 2018 г. по гр.д. № 527/2018 г. на районния съд в [населено място]. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Оспорва се изводът на окръжния съд, че товарителницата, попълнена по повод изпращане на молбата с приложен към нея документ за внесена държавна такса, не била заверена от куриер, поради което посочената в нея дата не била противопоставима на съда. Поддържа се, че товарителницата е била попълнена от куриера и липсата на негов подпис не елиминира доказателствената ѝ сила относно попълнената от служителя на куриерската служба дата на предаване на пратката от подателя. Неправилно съдът бил приел, че куриерската товарителницата съставлява документ с удостоверителна сила, за който била приложима разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК. Доколкото според разпоредбите на ГПК внасянето на държавна такса било предпоставка за редовност на въззивната жалба, и в случая таксата е била своевременно внесена по сметка на въззивния съд в указания срок, то нередовността на жалбата била отстранена. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът М. И. Д., с адрес в [населено място], в отговор на частната жалба излага доводите си за липса на основание за допускането на касационното обжалване. Относимите обстоятелства са следните: С решение № 939 от 2 октомври 2018 г. по гр.д. № 527/2018 г. по описа на районния съд в [населено място] са уважени предявените от Д. срещу частния жалбоподател искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на извършеното със заповед № 22/06.02.2018 г. и заповед № 23/06.02.2018 г. на управителя на „Савимекс” ООД уволнение на Д. и възстановяването му на работа на заеманата преди уволнението длъжност, както и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за сумата от 3977,70 лева за периода на оставане без работа 07.02.-07.08.2018 г., а в частта до пълния предявен размер от 5508 лева искът е отхвърлен като неоснователен, и са присъдени разноски съобразно изхода на спора. В законоустановения двуседмичен срок първоинстанционното решение е обжалвано от ответника „Савимекс” ООД с въззивна жалба вх. № 20007/17.10.2018 г. Администриращият съд е констатирал, че жалбата е нередовна, поради което я е оставил без движение с разпореждане № 4418 от 22 октомври 2018 г. с указания за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 144,56 лева по сметка на окръжния съд в [населено място] и за представяне на платежния документ по делото, като е посочено, че жалбата ще бъде върната при неотстраняване на допуснатата нередовност в срок. Препис от разпореждането е връчен на пълномощника на страната на 07.11.2018 г. На 16.11.2018 г. е постъпила молба, изпратена по куриер на 14.11.2018 г. с пратка № .... (видно от попълнената в товарителницата дата), с приложено към нея платежно нареждане от 14.11.2018 г. за внесена по сметка на въззивния съд държавна такса в размер на 144,56 лева. На 19.11.2018 г. по делото е постъпила молба от ищеца, съдържаща твърдения, че дадените с разпореждане № 4418 от 22 октомври 2018 г. указания не са били изпълнени изцяло в срок, предвид обстоятелството, че молбата с приложено към нея платежното нареждане е била изпратена на 15.11.2018 г., а не на 14.11.2018 г., както било посочено в приложената по делото товарителница. В подкрепа на тези твърдения ищецът е приложил заверен препис от справка, извършена от служител на куриерска служба „Европът 2000“ АД, съгласно която пратка № ... е била създадена в 14:30 часа на 15.11.2018 г. При тези данни районният съд е констатирал, че указанията за представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса не са били изпълнени в срок. Прието е, че приложената по делото товарителница няма характер на официален свидетелстващ документ, доколкото в нея е налице отбелязване на датата на приемане на пратката (14.11.2018 г.), но липсва изписване на номера ѝ и подпис на куриер, а според представената от ищеца справка, подписана от представител на куриерската служба, пратката е била приета на 15.11.2019 г. Поради това районният съд е върнал въззивната жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК с разпореждане № 5556 от 28 декември 2018 г., постановено по гр.д. № 527/2018 г. Окръжният съд в [населено място] е възприел решаващия извод на районния съд, че указанията за представяне на платежния документ не са били изпълнени в срок. Във връзка с доводите на жалбоподателя, че доказателствата за внасяне на таксата са били изпратени по куриер в последния ден на срока, е отчетено, че товарителницата е попълнена по електронен път, а само името на подателя и датата на получаване на пратката от куриерската служба са изписани саморъчно. При липса на данни за авторството на това изявление и за представителна власт на автора спрямо куриера, както и при липса на нарочна бележка на приелия пратката служител за причините за саморъчното дописване на товарителницата и подпис на такъв служител, въззивният съд счита, че не може да бъде направен извод за изпълнение на задължението за представяне на документ за внесена държавна такса. Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът по приложението на чл. 262 ГПК, вр. чл. 261, т. 4 ГПК: при условие че дължимата държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение е внесена в указания от съда срок по сметката на въззивния съд, както и за целта е подадена нарочна молба с приложен платежен документ в тази насока (което обстоятелство е установимо и от банковата сметка на съда – получател на паричните средства), не отпада ли нередовността на подадената въззивна жалба, е намерил разрешение в мотивите на обжалваното определение, но същият е разрешен в съответствие с трайно установената практика на ВКС (определение № 100 по ч.гр.д. №1529/2016 г., I г.о., определение № 76 по ч.гр.д. № 1017/2013 г., II г.о., определение № 122 по ч.г.д. № 61/2013 г., III г.о., определение № 152 по ч.гр.д. № 883/2018 г., IV г.о.), съгласно която, за да се счете, че страната е изпълнила дадените ѝ от съда указания, е нужно не само да внесе държавната такса по сметката на съответния съд, а и да представи необходимите документи в указания ѝ срок. Останалите поставени въпроси: следва ли съдът при разглеждане на частно гражданско съдебно производство, образувано по повод подадена от страната в процеса частна жалба, да събере допълнителни доказателства относно твърденията на всяка от страните, имащи съществено значение за правилното разрешаване на спора по така развилото се производство, и следва ли, при условие че не са налице безспорни доказателства в насока всяко едно от наведените от страните твърдения, същият съд по собствен почин да назначи съдебна експертиза с цел изясняване на това обстоятелство и с по-генералната цел за спазване на принципа за разкриване на обективната истина, засягат обуславящи изхода на спора изводи на съда, които са в противоречие с практиката, изразена в определение № 41 по ч.гр.д. № 81/2019 г., ВКС, IV г.о. С нея се приема, че съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК и чл. 101 ГПК съдът служебно следи за допустимостта и редовността на процесуалните действия на страните, включително дали писмените им изявления са подадени в рамките на съответните преклузивни процесуални срокове. Когато съдът установи и прецени, че заедно със съответното писмено изявление до него страната е представила писмени доказателства, но те не удостоверяват допустимостта на процесуалното действие, включително дали то е извършено в срок, съдът може както да укаже на страната да представи надлежни писмени доказателства – с препис за връчване на насрещната страна, която да може да вземе становище по тях, така и служебно да събере такива писмени доказателства. В последния случай съдът следва да даде възможност и подходящ срок на страните да се запознаят със служебно събраните от него писмени доказателства, да вземат становище по тях, евентуално – да ги оспорят и да ангажират други доказателства относно допустимостта на съответното процесуално действие, като едва след събиране (при необходимост – и в публично съдебно заседание) и на тези посочени и от страните относими и допустими доказателства, по които те също са имали възможност да вземат становище, съдът може да извърши надлежна и законосъобразна преценка относно допустимостта на съответното процесуално действие. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С оглед отговора на поставените правни въпроси, който се споделя от настоящия съдебен състав, неправилно въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния, че указанията за отстраняване на нередовности не са били изпълнени в преклузивния едноседмичен срок. Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е постановил акта си при наличието на противоречиви доказателства относно датата, на която пратката е била предадена на куриерската служба (екземпляр на товарителница, оформен без подпис на куриер или на друг служител на куриерската служба, и при липса на пощенско клеймо, и представен от насрещната страна препис от справка, извършена от служител на куриерска служба „Европът 2000“ АД), без да укаже на жалбоподателя да представи надлежно оформен екземпляр от товарителницата, ако разполага с такъв, или служебно да изиска справка от куриерската служба относно действителната дата на изпращане на пратката. Предвид изложеното, определението на окръжния съд в [населено място] следва да бъде отменено и делото следва да се върне на въззивния съд, който служебно да събере доказателства относно датата на предаване на пратката на куриерската служба, и да даде възможност на страните за становище и ангажиране на доказателства, след което да се произнесе по частната въззивна жалба на „Савимекс” ООД. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о., О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 147 от 15 април 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 193/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място]. ОТМЕНЯ определение № 147 от 15 април 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 193/2019 г. по описа на окръжния съд в [населено място]. ВРЪЩА делото на окръжния съд в [населено място] за по-нататъшни съдопроизводствени действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: