Р Е Ш Е Н И Е № 146 С. 06.06.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети април през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П. при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1127 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Г. Ц.,И. И. Ц. и М. А.-рова Ц.-всички от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 226 от 16.03.2010г. по гр.д. № 2328/2009г.на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение № 2926 от 22.06.2009г. по гр.д.№1108 по описа за 2008г. на Софийски градски съд в частта,в която е отхвърлен иска за солидарно заплащане на 70 101.32лв.,представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение но договорно задължение по договор за строителство от 25.09.2002г.за периода от 1.03.2005г.до 29.02.2008г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 29.02.2008г.,както и в частта,в която са осъдени да заплатят разноски 2 100лв.и вместо това е постановено друго,с което са осъдени А. Г. Ц.,И. И. Ц. и М. А. Ц. да заплатят солидарно на Р. Д. П. сумата 70 101.32лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.02.2008г.и 6 517.34лв.-разноски пред двете инстанции, изчислени по компенсация.В останалата част решение № 2926 от 22.06.2009г. по гр.д.№1108 по описа за 2008г. на Софийски градски съд е оставено в сила. Искането е за отмяна на въззивния акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск. Претендират се направените по делото разноски. С определение № 1258 от 27.12.2010г.ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл.280 т.3 от ГПК по поставения въпрос във връзка с приложението на чл.128 ал.1 изр.2, във вр.с чл.129 ал.2 от ЗЗД и за възможността на това основание ответниците да бъдат осъдени солидарно. В съдебно заседание –от страните лично се явява само касатора Ц..Всички страни се представляват,като процесуалният представител на касаторите поддържа изложеното в касационната жалба,а този на ответната страна- я оспорва. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : Въз основа на сключен на 25.09.2002г.договор за покупко-продажба на право на строеж и строителство - А. Г. Ц.,И. И. Ц. и М. А. Ц.,в качеството си на продавачи, са поели следните задължения: 1.да продадат на купувача Р. Д. П. правото на строеж върху два апартамента- № 4 и № 6- всеки един с площ от 153.45кв.м., 2. да построят същите”със свои сили и средства”/съгласно т.1 от договора/,3.”да предадат на купувача владението на недвижимите имоти до 30.06.2004г.,приети и одобрени от съответните държавни и общински органи с разрешение за ползване”при уговорения завършен вид и да „отстранят за своя сметка всички некачествени работи,установени от купувача”/съгласно т.3 от договора/. Не е спорно,че купувачът е заплатил определената в договора продажна цена от 83 600лв.на вноски за периода от 15.08.2001г.- 15.04.2002г. Въззивният съд е приел,че всички задължения в така сключения договор,който правилно е определен като договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл.от ЗЗД,са поети общо от всички продавачи,като А. Ц. е посочен като лице,чрез което те ще бъдат изпълнени.Съответно е счел е,че отговорността за обезщетението по чл.79 ал.1 от ЗЗД е обща и поради неделимостта на поетите задължения/с оглед намерението на договарящите се/ - като е намерил,че е налице забавено изпълнение – е осъдил ответниците солидарно да заплатят обезщетение на ищцата за причинените й вреди в размер на установената пропусната полза,които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при възникване на задълженията. Тезата на касатора е,че в случая не е налице солидарна отговорност на изпълнителите,защото такава не е уговаряна и тя не произтича от закона по смисъла на чл.121 от ЗЗД.Задължението за построяване не е неделимо по своята природа и за него не са приложими нормите на чл.128 ал.1 изр.2, във вр.с чл.129 ал.2 от ЗЗД. По поставеният въпрос, във връзка с които е допуснато касационно обжалване,настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл.128 ал.1 от ЗЗД неделимост на задължението е налице, когато дължимото е неделимо- било по своята природа, било поради намерението на договарящите.Неделимостта като характеристика на задължението се състои в това,че предметът на задължението не може да бъде предаден на части,а само изцяло.В случая - нито едно от поетите от касаторите задължения /за продажба,за строителство,за предаване на владението и за отстраняване на некачествените работи / не е неделимо по своето естество.Спорно по делото е дали намерението на договарящите е било да предвидят неделимост на задълженията като допълнителна гаранция и по-специално дали –независимо,че това не е изрично вписано в договора от 25.09.2002г.– от характера и съдържанието на сключения договор и от цялостната фактическа обстановка по случая –дали не следва подобно намерение на договарящите.Извършването на такава преценка е необходимо, тъй като законът не изисква волята на страните по договора за неделимост на задължението да е изрично отразена.Определящи са смисълът на поетите задължения и начинът,по който те са формулирани от страните.В случая – посочените задължения са уговорени в тежест на „продавачите”. Лицата,които съгласно сключения договор „за краткост са наричани продавачи”/видно началните редове на договора/ са общо тримата ответници- А. Г. Ц.,И. И. Ц. и М. А. Ц.. Във всяка една от точките на сключения договор,в която са описани поетите задължения – е използван терминът „продавачите”.Той се съдържа общо пет пъти в договора/по два пъти в т.1 и т.3 и един път в т.8/. Съгласно използваната от договора терминология под „продавачите”се имат пред вид едновременно и тримата ответници. Никъде не се съдържа уговорка, съгласно която някое от задълженията да е персонифицирано,да е конкретизирано до определено лице от продавачите, така че останалите да са изключени в поемането му.В тази хипотеза- съгласно чл.261 ал.3 от ЗЗД отговорността на задължилите се лица е солидарна.Касае се до определен в закона случай на солидарна отговорност по смисъла на чл.121 ал.1 от ЗЗД,съобразно който е и постигната между страните договореност. Следователно изводът,който се налага е,че продавачите са поели общо –всяко едно от описаните в договора задължения, всеки един от тях дължи едни и същи престации и купувачът може да иска изпълнението от всеки един заедно или поотделно. Съответно – при неизпълнение на някое от поетите задължения, по тяхна вина –всеки един отговаря заедно или поотделно.В този смисъл е правилен извода на въззивния съд,че – с оглед конкретно предявеното от ищцата искане –в случая посочените като продавачи лица следва да отговарят солидарно за дължимото от тях обезщетение по чл.79 ал.1 от ЗЗД. Обратен извод не следва от посоченото в т.1 от договора,че апартаментите”ще бъдат построени от А. Ц.,изпълняващ функциите на строител на горепосочената жилищна сграда”.От цитираната формулировка следва извод,че посоченото лице е определено като изпълнител на едно от поетите общи задължения – това за построяване на процесните апартаменти. Правилни са изводите на въззивния съд и досежно останалите две възражения посочени от касатора в подадената касационна жалба-относно начина на изчисляване на изтеклата погасителна давност и за прихващане. В касационната жалба не се оспорва извода на въззивния съд за неизпълнение в срок от страна на продавачите на поетите от тях задъл-жения за построяване и за предаване на Р. попова на владението върху двата апартамента до 30.06.2004г.и за това,че с това си поведение те са й причинили вреда,представляваща пропусната полза по смисъла на чл.82 от ЗЗД/тя не е могла да ползва заплатените от нея апартаменти и да получава добиви от тях/.Следователно периодът,за който ответниците дължат обезщетение за пропуснатите ползи е от 30.03.2004г. до предявя-ане на иска - 29.02.2008г.Тъй като пропуснатите ползи са били търпени през целия този период-с оглед направеното възражение за изтекла давност – същата следва да бъде изчислявана три години назад от предявяване на иска /т.е. погасеното задължение е до 29.02.2005г./, а не както твърди касатора да се изчислява от 30.06.2004г. /и съответно да е погасено цялото задължение/. Неоснователно е възражението за прихващане със сумата от 54 000лв.,представляваща стойността на извършената преработка на проектите и на реално вложените средства за изграждане на апартаментите към момента на построяването им.Това е така,защото по делото касаторите не са установили наложилата се преработка на проектите да е предизви-кана от ищцата и не е оспорен извода на въззивния съд,че тя е в резултат на поведението на продавачите.Относно възможността за изменение на възнаграждението по чл.266 ал.2 от ЗЗД с включване на действителната стойност на апартаментите,то правилен е извода на въззивния съд,че за да бъде приложена тя - е необходимо изпълнителят да е изправна страна.В случая е установено,че продавачите са в забава/поради което и дължат обезщетение/ и по силата на чл.96 от ЗЗД рискът е преминал върху тях, те носят тежестта на неблагоприятните последици от забавата,които в случая включват и увеличението на цената за труд и материали.Голословното твърдение в касационната жалба,че забавянето е по вина на общинската администрация – за да бъде обсъждано следва да е установено с надлежни доказателства,каквито по делото няма. С оглед на горното,като намира възраженията на касатора за неоснователни и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на постановения въззивен акт, настоящият съдебен състав счита,че същия като правилен и обоснован следва да бъде оставен в сила. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 226 от 16.03.2010г. по гр.д. № 2328/2009г.на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.