Решение по т.д. №2931/15на ВКС , ТК, ІІ ро отд. Р Е Ш Е Н И Е № 219 гр. София, 16.12.2016 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 30.11.2016 г.- две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2931/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-с. Сноп,обл.Добрич срещу решение №193 от 22.06.2015 г. на Апелативен съд-Варна по в.т.д. №175/2015 г.. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение №1222/19.12.2014 г. по т. д. № 864/2014 г на В., с което е отхвърлен изцяло искът на касатора срещу [фирма] –гр. Варна за сумата от 26 161,78 лева - платена от ищеца като цена на достъп до електропреносната мрежа/съкр. Е./ на ответника в периода от 17.10.2012 г. до 12.07.2013 г., с оглед отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно с претенцията за законната лихва от завеждането на иска до окончателното й плащане, както и за 2 075,28 лева-обезщетение за забава за периода 01.08.2013 до 12.05.2014 г. и в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД в писмен отговор счита същата за неоснователна. С определение, постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: Отмяната на индивидуалния административен акт на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до Е. заличава ли с обратна сила основанието за заплащането на тази цена и дали в този случай подлежат на връщане паричните престации направени през срока на действие на акта, след като е отпаднало с обратна сила основанието , с което се определя конкретния размер на тази престация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран от ищеца като собственик на фотоволтаична електрическа централа -възобновяем източник на енергия по смисъла на З., с иск основан на чл.55 ал.1 предл. 3 ЗЗД-връщане на сума платена като цена на достъп до електропреносната мрежа на ответника, поради последващо отпадане на основанието за това- отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп, платими ежемесечно в размер, определен на 2221,29 лева за М., според датата на присъединяване. Раздел ІІІ, т.4 от това решение на ДКЕВР е отменен с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС, по адм. дело 12 723/12. Според решаващия съдебен състав на въззивния съд не е налице хипотезата на отпаднало основание по смисъла на чл. 55 ал.1, предл. трето ЗЗД по следните съображения: Правото на достъп на производителите на електрическа енергия е уредено с императивни правни норми като възмездно по своето естество– параграф 1 т.15 от ДР на ЗЕ. Отношенията на производителите с операторите на преносната мрежа възникват по силата на договор и само цената на достъп до мрежата подлежи на регулиране/одобряване / от ДКЕВР-чл.30 и 32 ЗЕ, като временните цени, при липса на постоянни, се определят от ДКЕВР- чл.32 ал.4 ЗЕ. Актът на ДКЕВР не формира самостоятелно основание на престацията, а само ивдивидуализира нейния размер. Следователно отмяната на този акт не трансформира правоотношението възникнало по силата на договор между страните като възмездно- в безвъзмездно и не създава задължение за връщане на получената цена на достъп като платена та отпаднало основание. Относно отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: Отмяната на индивидуалния административен акт на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до Е. заличава ли с обратна сила основанието за заплащането на тази цена и дали в този случай подлежат на връщане паричните престации направени през срока на действие на акта, след като е отпаднало с обратна сила основанието , с което се определя конкретния размер на тази престаци, е налице междувременно формирана задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/14 на ВКС , Второ т.о. и Р № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/14 на ВКС , Второ т.о., Р №28/ 28.04.2016 г. по т.д. №353/15 на Второ т.о. на ВКС, Р №7/26.01.2016 г.по т.д. №3196/14 на ВКС,Второ т.о. , Р №212/23.12.2015 г. на ВКС, по т.д. № 2956/14 на Първо т.о.. В цитираните решения се дава задължителен за съдилищата отговор на въпроса за действието във времето на решението на ВАС, с което се отменя Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на последната е мрежовия оператор. Съставите на ВКС приемат, че влязлото в сила съдебно решение на ВАС , с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, има обратно действие. При отмяната на този акт отпадат с обратна сила и породените с него правни последици, считано от датата на издаването му, за разлика от общото правило на чл.195 ал.1 АПК за зачитане на действието на подзаконови нормативни актове до тяхната отмяна. Това следва от правната природа на решенията на ДКЕВР, които представляват индивидуални административни актове,съгласно чл.36а, ал.2 ЗЕ. Настоящият състав споделя напълно така възприетите отговори на обуславящите изхода по настоящия спор въпроси, дадени в цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК и не намира основание да обсъжда практиката на ВАС по адм.дело №595/2015 по съображенията , изложени в т.3 от мотивите на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ No 1/2009 от 19 февруари 2010 г. на ОСГТК, относно обхвата на понятието „практика на съдилищата”. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- чл. 84, ал. 2 и 3, чл. 104 ЗЕ и § 197 от З. от 2012 г. от страна на въззивния съд при постановяване на обжалваното с настоящата касационна жалба решение. Посочените разпоредби предвиждат задължение за сключване на договор за достъп, но дължимите цени за предоставените от електроснабдителното дружество услуги подлежат на административно регулиране единствено от ДКЕВР - чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ. Този елемент от правопораждащия фактически състав представлява принудително административно регулиране от държавния енергиен регулатор. Следователно, задължението на производителите на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на оператора на електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент - сключен договор за достъп и административноправен - решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп, временна или окончателна. При тази законова уредба липсата на административноправния елемент или отпадането му с обратна сила означава и липса на основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само чрез отмененото решение на ДКЕВР се определя и цената, дължима за достъп. С отмяната на решението на ДКЕВР отпадат с обратна сила и правните му последици, което води до липса на предвидения в ЗЕ административноправен елемент от сложния смесен фактически състав, пораждащ правото на заплащане на цена за достъп до електроразпределителната и електропреносна мрежа. Не се спори между страните, а и по делото са приети писмени доказателства за самите плащания от страна на ищцовото дружество към [фирма]: платежни нареждания от 17.10.2012 г.,13.11.2012 г.,10.12.2012 г.,14.01.2013 г.,12.02.2013 г.,12.03.2013 г.,14.05.2013,12.06.2013,12.07.2013 г. и касов бон от 10.04.2012 г.. Следователно следва да се приеме за основателен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД. Ответното дружество е поканено да възстанови общата сума с нот.покана , връчена му на 23.07.2013 г.. Предвид изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, пр.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество на спора, с което да се уважи предявеният от ищеца срещу ЕНЕРГО –ПРО МРЕЖИ АД иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за сумата от 26 161,78 лева - платена от ищеца като цена на достъп до електропреносната мрежа/съкр. Е./ на ответника в периода от 17.10.2012 г. до 12.07.2013 г., с оглед отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно с претенцията за законната лихва от завеждането на иска до окончателното й плащане, както и за 2 075,28 лева-обезщетение за забава за периода 01.08.2013 до 12.05.2014 г. и в частта за разноските. При този изход на делото, на касатора се дължат разноски за всички инстанции в размер на 8209,98 лева, съобразно съдържанието на представения списък по чл.80 ГПК и платежните документи, приложени съответно към ИМ и жалбите и към договорите за правна помощ във всяка една от съдебните инстанции. Водим от горното ВКС, настоящият състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №193 от 22.06.2015 г. на Апелативен съд-Варна по в.т.д. №175/2015 г., както и потвърденото с него първоинстанционно решение №1222/19.12.2014 г. по т. д. № 864/2014 г на В. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД –гр. Варна да заплати на [фирма]-с. Сноп,обл.Добрич сумата от 26 161,78 лева - платена от ищеца на ответника като цена на достъп до електропреносната мрежа в периода от 17.10.2012 г. до 12.07.2013 г., както и 2 075,28 лева-обезщетение за забава върху горната сума за периода 01.08.2013 до 12.05.2014 г., ведно със законната сума върху главницата за периода от завеждане на иска-13.05.2014 г. до окончателното плащане, както и 8209,98 лева общо- разноски за всички инстанции . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.