Р Е Ш Е Н И Е № 165 София, 20 юли 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и трети април …........... 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров .............................. .. Даниела Атанасова ............................ при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петър Долапчиев ............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 489 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимия И. Н.. Обжалва се решение № 420 от 28.11.14 г., постановено по ВНОХД № 898/14 г. по описа на Софийски апелативен съд. С решението е потвърдена присъда № 15 от 03.04.14 г. по НОХД № 361/12 г. на Софийски окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на Н. по чл. 343, ал. 1, б. „в” и чл. 54 НК. В жалбата е посочено единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Алтернативно се иска подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание на посочените в нея основание и доводи. От името на частните обвинители се пледира за неоснователност на жалбата. Иска се решението да се остави в сила. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира да се остави в сила обжалваното решение на САС. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, посочените в нея основание и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда Н. е признат за виновен в това, че на 04.09.11 г., около 8.00 ч., на път ІІІ – 813 от републиканската пътна мрежа, с посока на движение от [населено място] към път ІІ – 81, при управление на л.а.м. „марка”, р. [рег.номер на МПС] , собственост на В. Д., е нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. В., поради което и на осн. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 2, ал. 2 (ред. преди изм. ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.12 г.) и чл. 54 от НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и лишаване от правоуправление на МПС за една година и шест месеца. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските, направени по делото. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. В касационната жалба се изтъкват три довода, свързани с основния принцип на процеса по чл. 14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Според защитата САС не е изяснил траекторията на движение на мотопедиста, значението за придвижването на пострадалия на превозваната от него десетлитрова бутилка с вода (според свид. Г. С., преди да тръгне пострадалият я укрепил на мотопеда, след което се качил и потеглил – л. 48 – 49, ДП) и обстоятелството, че починалият е бил с висок диоптър и се е движил без предпазна каска. Посочените обстоятелства са без значение за решаване на пътнотранспортния казус по същество във връзка с безспорните заключения на експертите, че ударът между двете МПС е станал изцяло в платното за движение на мотопеда. Съгласно приетото от съда, в района на ПТП Н. се е движил със скорост 91-95 км/ч., при разрешена 90 км/ч. В движението си е приближил отбивка на пътя с чешма, на която е имало събрани наливащи вода хора и МПС, след която е предстоял разклона за главния път [населено място] – [населено място]. Това е налагало Н. да намали скоростта си, за да може да спре МПС в рамките на опасната зона при евентуално навлизане в платното му за движение на превозно средство или човек, въпреки липсата на поставен ограничаващ скоростта знак, което не е направил (нарушение на режима на скоростта по чл. 21, ал. 1 или чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДВП не му е вменено, поради липсата на причинна връзка с произшествието). На отстояние по-малко от опасната зона за спиране от отбивката след чешмата излиза и навлиза в платното за насрещно движение управлявания от пострадалия мотопед. При възникналата опасност Н. вместо да намали скоростта си и да спре, задължаваща го разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, е нарушил забраната по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП завил е наляво, навлязъл е в насрещната лента за движение, в която вече е бил В.. Поради създалата се опасна близост с мотопеда е задействал спирачната система на автомобила, но ударът между МПС е бил неизбежен. Съгласно всички приети от съдебните инстанции по фактите заключения по назначените АТЕ ударът е настъпил изцяло в лентата за насрещно движение за Н.. Експертите са категорични, че ако Н. не е отклонил, чрез завиване наляво автомобила си преди да започне спирането си, а е спирал направо, движейки се в своята дясна лента, ударът между двете МПС е нямало да настъпи. При тази категоричност на експертните заключения, изградени на базата на обективни находки по делото, са без значение за наказателната отговорност на Н. как е била закрепена бутилката, каква е била траекторията на мотопеда, диоптърът на очилата на пострадалия, огледал ли се е преди маневрата и обстоятелството, че е бил без каска (тези обстоятелства са отчетени за приетото съпричиняване от страна на В.). Съгласно комплексната съдебномедицинска и неврологична експертиза (л. 202 – 204 и л. 210 - 212, НОХД), при създалата си пътна ситуация и механизма за настъпване на произшествието, реакцията на подсъдимия е била проявление на съзнателен волеви акт, протекъл под контрола на съзнанието на Н.. Според вещите лица, в случая, при една изключително екстремна ситуация Н. е трябвало да вземе решение да спре, да продължи направо или да завие наляво. Безспорно подсъдимият е предприел навлизането в насрещната лента за движение, за да заобиколи метопедиста с цел, да избегне удара, съответно да спаси пострадалия. Тази му маневра в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, обаче, макар и спасителна, е последица от цялостна неправилна преценка на пътната обстановка (събрани множество хора в района на местопроизшествието), поради което е довела до ПТП, вместо да го предотврати чрез спиране. Това го е задължавала разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. По силата на посочените задължения на водачите и тяхното виновно нарушаване от Н. законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност по чл. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 2, ал. 2 (ред. преди изм. ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.12 г.). В тази насока решението на САС е съобразено със съдебната практика на ВКС. За отговорността на Н. е без значение отказът на апелативния съд да разпита във въззивното производство свидетеля Т. Д. и да назначи нова разширена АТЕ, доколкото повторният разпит на свидетеля не би запълнил доказателствения материал с факти, от значение за решаване на делото по същество. Д. е разпитан достатъчно подробно на досъдебното производство (л. 46, ДП) и в съдебната фаза (л. 48 – 50, НОХД), като след депозирания свободен разказ е отговорил на въпроси зададени му от съда и другите страни, в това число и на защитата на подсъдимия. Експертите са взели предвид неговите свидетелски показания. Съгласно касационната жалба защитата е поискала назначаването на допълнителна АТЕ, при която вещите лица да направят оглед на двете катастрофирали МПС, какъвто не е правен, съответно да се прецени наново траекторията на мотопеда във връзка със закрепената на него бутилка от десет литра. Съдът законосъобразно е отказал. Видно от материалите по делото (протокол за оглед и протокол № 130 за извършена АТЕ, л. 9 – 17, съответно л. 62, ДП) вещото лице Д. е посетило местопроизшествието и е направило оглед на МПС. Участвало е в изготвянето на тройната АТЕ (л. 131 – 144, НОХД) и КМАТЕ (л. 34 – 42, ВНОХД), поради което доводът е неоснователен. Във връзка с посочените съображения касационната жалба от страна на подсъдимия И. Н. е НЕОСНОВАТЕЛНА и решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 420 от 28.11.14 г., постановено по ВНОХД № 898/14 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................