8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. София, 03.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 653 по описа за 2015г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. И. В. – П. срещу решение № 99 от 03.11.2014г. по в. т. дело № 250/2014г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 246 от 16.07.2014г. по т. дело № 306/2013г. на Бургаски окръжен съд. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от ,,Арастрой”Е. против А. Д. Д. като ЕТ ,,А. – 1 – А. Д.“, [населено място] иск за заплащане на сумата от 26 000 лв., заявена като частична претенция от такава в общ размер на 82 000 лв., представляваща стойността на 177.39 кв. м. в идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 81178.9.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с която стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, като е придобил същите без да ги заплати на последния, и ищецът е осъден да плати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 2 000 лв., представляващи възнаграждение на адвокат.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи за необоснованост на извода, че липсва третият елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно обогатяването и обедняването на страните да произтичат от обща група факти, като в тази част мотивите са непоследователни и вътрешно противоречиви. Неправилно съдът е приел, че няма връзка между обогатяването и обедняването поради опосредяване на двете явления от незабранени от закона действия на трети за спора лица по разпореждане с притежаваното от същите право на собственост. Касаторът поддържа, че опосреденото придобиване на имуществена полза само по себе си не изключва наличието на неоснователно обогатяване и не прави ирелевантна връзката между обогатяването и обедняването. Касаторът релевира доводи, че обедняването му се състои в намаляване на имуществото му, намаляване на актива, изразяващо се в стойността на разходите, които ищецът е извършил, за да придобие правото да получи ½ от процесния терен, респективно 177.39 кв. м. идеални части от него – себестойността на извършените от ищеца СМР в полза на физическите лица – суперфицианти за изграждането на предвидените за тях самостоятелни обекти от жилищната сграда. Касаторът поддържа, че в резултат на изпълнение на задължението си за строителство за физическите лица – суперфицианти е възникнало задължението да прехвърлят на [фирма], респективно на трети лица земята, и именно поради изпълнение на задължението от страна на ищеца за ответника А. Д. Д. като [фирма] е възникнала възможност да получи земята чрез прехвърлянето й от физическите лица - суперфицианти. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените в трите съдебни производства разноски.
Ответникът А. Д. Д. като ЕТ ,,А. – 1 – А. Д.“, [населено място] чрез процесуален представител адв. А. П. Т. оспорва касационната жалба по същество и поддържа становище за правилност на решението, тъй като въззивният съд законосъобразно и в съответствие с ППВС № 1/1979г. и Решение № 43/05.05.2011г. по т. д. № 495/2010г. на ВКС, ТК, I т. .о. е приел, че обедняването и обогатяването не са последица на осъществяването на един общ факт или на обща група факти, и изводите на съда са в унисон със задължителната практика на ВКС. Поддържа, че въззивният съд е обсъдил фактическата обстановка и правилно е съобразил, че взезмането на ищеца за земята произтича от предварителен договор с трети за спора лица, а придобиването на процесната земя от ответника е последица от друг договор, сключен между ответника и третите за спора лица. Излага становище, че ищецът не би могъл да заяви претенция за придобиването на процесния терен и не би могъл да проведе успешно иск по чл. 19 ЗЗД след като в допълнителното споразумение към предварителния договор е посочено, че собствениците на земята дължат прехвърлянето на съответните идеални части от нея на всяко трето лице, придобило собственост върху отделни обекти в сградата. Ответникът релевира довод, че с изпълнение на строителството, застрояването на терена в пълния обем на техническите показатели на ПУП – ПРЗ земята е изгубила самостоятелното си значение и придобива обслужващо сградата значение. Подробни съображения излага в писмен отговор. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. ГПК, приема следното:
Въззивният съд е установил наличието на възникнало между физическите лица – собственици на терена и [фирма] в процес на учредяване правоотношение по предварителен договор от 17.07.2006г., с което страните са се задължили да сключат окончателен договор за учредяване право на строеж за построяване на сграда, като прехвърлителите си запазят в собственост 30% от нейната Р., приобретателят се е задължил да извърши строителството на обектите в сградата, а като насрещна престация и срещу изпълнение на строителството прехвърлителите са поели задължението да прехвърлят на дружеството и 50% от правото на собственост върху целия терен. Със споразумение към предварителния договор от 01.08.2006 г. същите страни са постигнали съгласие, че ако придобитото от приобретателя право на строеж, респ. право на собственост върху някой от обектите в сградата бъде прехвърлено в полза на трето лице, те се задължават да прехвърлят в полза на третото лице правото на собственост върху идеална част от терена, определена като част от онези 50%, които приобретателят следва да получи в собственост по силата на чл. 14 от предварителния договор, пропорционална на съответните общи части от сградата за съответния самостоятелен обект. Съдебният състав е констатирал изпълнение на поетото задължение за учредяване право на строеж с нотариален акт № 130, том ІІ, рег. № 3413, дело № 237 от 27.12.2007г. на нотариус под № 533 на НК.
С въззивното решение е прието, че в резултат на извършена публична продан с три постановления за възлагане на недвижим имот, едното от 05.01.2012г., а другите две от 09.03.2012г., ответникът е придобил право на собственост върху три самостоятелни обекта в сградата, реализирана в резултат на учреденото право на строеж в поземлен имот № 81178.9.27. Впоследствие с нотариален акт № 121/2012г. на нотариус под № 133 на НК от 18.04.2012г. собствениците на терена са прехвърлили на три лица – ответника, ищцовото дружество и трето за спора лице [фирма], идеални части от правото на собственост върху терена. Прехвърлените на ответника идеални части са 177,39/4006 кв. м. в изпълнение на задължението на прехвърлителите съгласно подписания между тях и ищеца предварителен договор и нотариалния акт за учредяване право на строеж срещу договореното и изпълнено задължение за строителство.
За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, решаващият съдебен състав на основание чл. 274 ГПК е препратил към мотивите в първоинстанционното решение и е изложил и собствени мотиви. Приел е, че с прехвърлянето на процесните идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 81178.9.27 ответникът се е обогатил, тъй като в неговия партимониум е постъпила имуществена облага, оценимо в пари право. Поради изпълнение на задължението да осъществи строителството на сградата в посочения поземлен имот ищецът е очаквал физическите лица – негови съконтрахенти да му прехвърлят 50% от правото на собственост върху целия терен в уговорения срок, което задължение те не са изпълнили точно, тъй като са се разпоредили с правото си на собственост върху тази част от терена с нотариален акт № 121/2012г., но не само в полза на ищеца, а и в полза на ответника и [фирма], при което ответникът е придобил 177,39 кв.м.ид.ч. от правото на собственост. Въззивната инстанция е заключила, че резултатът от разпоредителното действие, извършено с нотариален акт № 121/2012г., е пропускане на възможността на ищеца да увеличи имуществото си, т. е. обедняване.
Изводът за неоснователност на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е аргументиран с липсата на връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца от един или няколко юридически факта, тъй като обогатяването и обедняването са опосредени от незабранени от закона действия на трети за спора лица по разпореждане с притежавано от същите право на собственост.
С определение № 61 от 27.01.2016г. по настоящото т. дело № 653/2015г. съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: Каква следва да е връзката между обедняването и обогатяването в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД – пряка причинно-следствена или е достатъчно двете състояния да произтичат от общ факт или от обща група факти?
Посоченият материалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 5 на ППВС № 1/28.05.1979г. по гр. д. № 1/1979г., съгласно която обогатяването не е следствие на обедняването и обратно, поради което по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.
В конкретния случай въззивният съд е приел, че обогатяването и обедняването са опосредени от незабранени от закона действия на трети за спора лица по разпореждане с притежавано от същите право на собственост, поради което е направил извод, че липсва връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца от един или няколко юридически факта. Този извод е неправилен, тъй като в противоречие със задължителната практика на ВКС не е изяснил от правна страна дали обедняването и обогатяването произтичат от общ факт или от обща група факти. Небосновани са аргументите, че липсва връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца от един или няколко юридически факта, тъй като обогатяването и обедняването са опосредени от незабранени от закона действия на трети за спора лица по разпореждане с притежавано от същите право на собственост.
При решаване на спора въззивната инстанция не е съобразила, че прехвърлянето на идеални части от физическите лица – прехвърлители с нотариален акт № 121/18.04.2012г., том І, рег. № 1133, дело № 109/2012г. на нотариус О. Ж. под № 133 в регистъра на Нотариалната камара е в изпълнение на задължението на прехвърлителите, поето с предварителния договор и допълнителното споразумение към него. Посоченото обстоятелство категорично сочи на връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, тъй като обогатяването на едноличния търговец и обедняването на ищцовото дружество произтичат от обща група юридически факти. Прехвърлянето на идеални части от мястото, върху което е изградена сградата от ищеца, е с цел след изграждане на обектите строителят да постигне по-висока покупко-продажна цена при прехвърляне на отделните обекти от сградата заедно със съответните идеални части от мястото. Прехвърлянето на идеални части от мястото директно от физическите лица на трети лица – приобретатели на обекти от сградата /в конкретния случай ответника/ в изпълнение на задълженията по споразумението от 01.08.2006г. цели спестяване на нотариални такси и местни данъци /вместо две сделки се сключва една/, които сделки не са забранени от закона. В тези случаи при нормалното развитие на търговските отношения при предприемаческите договори за строителство и продажба цената на идеалните части от земята, принадлежащи към конкретните построени обекти /например апартамент, ателие, гараж, магазин и др./ обикновено се включва в цената на прехвърления обект от строителя, респективно инвеститора на третото лице – приобретател, поради което се дължи на строителя, респективно инвеститора. Това е така поради обстоятелството, че цената на отстъпеното право на строеж и уговорените 50% от правото на собственост върху целия терен, които собствениците на терена са се задължили да прехвърлят на ищеца, респективно на трети лица, приобретатели на съответни имоти от сградата, се включва в себестойността на извършените разходи за СМР. В конкретния случай ответникът е придобил недвижимите имоти – жилище /апартамент/ и обекти с предназначение за обществено хранене и търговска дейност чрез публична продан без принадлежащите идеални части от земята, върху която е построена сградата. В изпълнение на задълженията на третите за спора лица – собственици на земята по предварителния договор за учредяване на право на строеж от 17.07.2006г., споразумението от 01.08.2006г. към предварителния договор и нотариалния акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство № 130, том 2, рег. № 3413, дело № 273/27.12.2007г. на нотариус П. П., рег. № 533 на Нотариалната камара собствениците на поземления имот са прехвърлили на ответника 177,39 кв. м. идеални части от поземления имот срещу изпълненото от ищеца задължение за строеж. С прехвърлянето на идеалните части от третите лица на ответника без заплащане на цената ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, тъй като е извършил разходи за построяване на сградата и не е получил цената, която би реализирал при нормалното развитие на търговските отношения. Обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от обща група факти, поради което е изпълнен фактическият състав на неоснователното обогатяване, предвиден в разпоредбата на чл. 59 ЗЗД.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Съгласно заключение на съдебно-икономическата експертиза стойността на 177,39 кв. м. от правото на собственост върху поземлен имот с КИ 81178.9.27 по кадастралната карта на [населено място] като част от дължимата на [фирма] насрещна престация срещу изпълненото от дружеството строителство е 64 481,30 лв. – по 363,50 лв. на кв. м., а пазарната стойност на 177,39 кв. м. от правото на собственост върху същия поземлен имот, която трето несвързано лице би заплатило, за да ги придобие, определена към датата на придобиване – 18.04.2012г. е 13 346,82 лв. – по 75,26 лв. на кв. м. Настоящият съдебен състав възприема втория вариант от заключението на съдебно-икономическата експертиза, тъй като той е съобразен със средната пазарна цена на имота към датата на придобиване – 18.04.2012г., изготвен е въз основа на съпоставени сделки със сравними пазарни аналози на процесния обект на оценяване с аналогични на него /сравнителен метод/ и отчита степента на застрояване в имота, пазарните цени на имотите в региона към м. април 2012г. и средния процент на обезщетение на собствениците /метод на обезщетението на собствениците/. Определената в първия вариант на заключението на съдебно-икономическата експертиза стойност на 177,39 кв. м. от правото на собственост върху поземления имот не представлява действителния размер на сумата, с която ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял, тъй като използва за база пазарните цени на подобни незастроени недвижими имоти в съответния регион към м. април 2012г., не отчита, че към м. април 2012г. поземленият имот вече е застроен и че част от построените обекти са продадени на трети лица, включително част от тях са придобити от ответника, а при оценката на УПИ по метода на В. Н. са използвани счетоводни данни от счетоводството на инвеститора и същата не отразява средната пазарна цена, при която са предлагани и придобивани идеални части от застроени поземлени имоти към м. април 2012г.
Поради изложените съображения и с оглед факта, че ответникът е трето лице по смисъла на втория вариант на заключението на СИЕ, различно от инвеститора и обезщетените собственици на имота, както и поради обстоятелството, че ответникът е придобил идеалните части от поземления имот във връзка с изпълнение от [фирма] на задължението му за строеж, то се налага изводът, че ищецът е обеднял със сумата 13 346,82 лв., с която ответникът се е обогатил. Следователно въззивният съдебен акт трябва да бъде отменен в частта за посочената сума, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъдените разноски над 973,32 лв. до 2 000 лв., и вместо това искът следва да бъде уважен като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 59 ЗЗД сумата 13 346,82 лв. заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.06.2013г. до окончателното плащане. В останалата част въззивният съдебен акт трябва да бъде оставен в сила, тъй като искът в частта за разликата над присъдените с настоящото решение 13 346,82 лв. до предявения размер от 26 000 лв. е неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на ищеца направените от последния разноски за трите съдебни производства в размер общо 6 082,76 лв., изчислени съразмерно на уважената част от исковата претенция. Разноски на ответника съразмерно на неоснователната част от касационната жалба за касационното производство не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че са направени в настоящото съдебно производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 99 от 03.11.2014г. по в. т. дело № 250/2014г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 246 от 16.07.2014г. по т. дело № 306/2013г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ,,Арастрой”Е. против А. Д. Д. като ЕТ ,,А. – 1 – А. Д.“, [населено място] иск в частта за заплащане на сумата от 13 346,82 лв., заявена като частична претенция от такава в общ размер на 82 000 лв., представляваща стойността на 177.39 кв. м. в идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 81178.9.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с която стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, като е придобил същите без да ги заплати на последния, както и в частта, с която щецът е осъден да плати на ответника съдебно-деловодни разноски над 973,32 лв. до 2 000 лв., представляващи възнаграждение на адвокат, и вместо това постановява:
ОСЪЖДА А. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] като ЕТ ,,А. – 1 – А. Д.“ с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на ,,Арастрой” Е., ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ателие 4 на основание чл. 59 ЗЗД сумата 13 346,82 лв. /тринадесет хиляди триста четиридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/, представляващи стойността на 177,39 кв. м. идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 81178.9.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с която стойност ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.06.2013г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 082,76 лв. /шест хиляди осемдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки/ – направени разноски за трите съдебни производства.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99 от 03.11.2014г. по в. т. дело № 250/2014г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|