Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 7 Р Е Ш Е Н И Е № 245 С., 02.11. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА Е. ВАСИЛЕВ при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 6065 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1027991 от 02.07.2014 г. на Д. Д. П. и Д. К. П., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. М. от АК-С., за отмяна на влязлото в сила решение от 03.04.2014 г. по гр.д. № 9861/2011 г. на Софийски районен съд, 33 с-в, с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 108 ЗС на Н. С. С. от [населено място] против Д. Д. П. и Д. К. П., представлявани от назначените им особени представители адв. Г. и адв. А., двамата наследници на починалата ответница Е. В. К., че Н. С. е собственик на недвижим имот – УПИ-ХХХІV-110, кв. 9 по плана на в.з. „Малинова долина – ІІ Б част – разширението – „Дупките”, СО, с площ 780 кв.м., при описани съседи, като Д. Д. П. и Д. К. П., в качеството си на законни наследници на Е. В. К., починала на 08.03.2012 г., са осъдени да му предадат владението на имота. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като поддържат, че то противоречи на постановеното преди него решение № 484/10 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 1005/2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което в производство по чл. 290 ГПК Н. С. С. и К. Т. С. са осъдени да отстъпят и предадат владението върху урегулиран парцел ХХХІV-110, кв. 9 по плана на [населено място], кв. Б., в.з. „Малинова долина – ІІ Б част – разширение – „Дупките” на Е. В. К., отменен е н.а. № 121, т. ХІ от 06.11.1991 г. д. № 1993/1991 г., издаден по обстоятелствена проверка от нотариуса при СРС и е отхвърлен искът предявен от Н. С. С. да се признае за установено, че Е. В. К. не е собственик на процесния недвижим имот. Представя описани в молбата писмени доказателства. Молят за отмяна на влязлото в сила решение от 03.04.2014 г. по гр.д. № 9861/2011 г. на Софийски районен съд, 33 с-в, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК като неправилно. Ответникът по молбата за отмяна Н. С. С. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът му адв. В. от АК-С. оспорва молбата за отмяна на заявеното основание и моли като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебните актове с оглед посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна на заявеното основание по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК, се явява основателна. За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо по две отделни производства, тъждествени по предмет и страни да са постановени влезли в сила решения, които по противоречив начин разрешават по същество правния спор. В това производство следва да се определи кое е правилното решение, постановено по спора и да се отмени неправилното – чл. 307, ал. 4 ГПК. Няма спор, че е налице тъждественост на предмета на спора и страните, респ. с техните правоприемници. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, след проверка на влезлите в сила съдебни решения, намира за правилно решение № 484/10 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 1005/2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК. С него е разрешен спор за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот от 790 кв.м. - урегулиран парцел ХХХІV-110 от кв. 9 по плана на [населено място], кв. Б., м. “Малинова долина ІІ-Б част”, разширение “Дупките”, като по иска на наследодателката на молителите Е. В. К. срещу ответниците Н. С. С. и К. Т. С. е прието, че Е. В. К. се легитимира като собственик на този имот, поради което е осъдил Н. С. С. и К. Т. С. да отстъпят собствеността и предадат владението му на Е. К., отменил е н.а. № 121, т.ХІ от 06.11.1991 г. по д. № 1933/1991 г., издаден по обстоятелствена проверка от нотариус при Софийски районен съд, както и е отхвърлил предявеният отрицателен установителен иск от Н. С., да се признае за установено, че Е. К. не е собственик на процесния недвижим имот. Приел е, че наследодателят на ищцата Е. К. - В. К. К., починал на 06.05.1993 г., е заявил за възстановяване пред ПК имота, който получава при замяната по З., тъй като процедурата по замяната е довършена с надлежен титул на собственост. Нормата на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ е неприложима към казуса, тъй като е приета с изменението на ППЗСПЗЗ, публикувано ДВ бр. 48/26.05.1995г., в сила от същата дата, а ПК се е произнесла и е възстановила правото на собственост с влязло в сила решение № 5050 от 01.08.1994г. върху имот от 1790 кв.м., съставляващи имоти 109 и 110 по кадастралния план, изготвен 1991г. Това решение е издадено при първоначалната редакция на чл. 14, ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ, която не съдържа изискване за прилагането на скица към него, а имотите са напълно индивидуализирани с изготвения кадастрален план от 1991 г. Съдът е приел, че наследодателят на ищцата К. е декларирал по З. 1/3 ид.ч. от апартамент, вилна сграда и процесния имот като нива като по делото не е установено той да се е занимавал със селскостопанска дейност, поради което на основание чл. 12, ал.2 от З. /отм/ декларирания земеделски имот – нива, е станал държавна собственост по силата на закона, съгласно разясненията, дадени в т. 8 от ППВС № 8/1979 г. Приел е, че в случая е без значение обстоятелството, че за имота не е протекла процедура по одържавяване и съставяне на акт за държавна собственост, тъй като той би имал само констатиращо действие относно възникналото за държавата право на собственост по силата на закона, а на основание чл. 86 от ЗС в редакциите в сила до изменението на нормата ДВ, бр.33 от 01.06.1996г. имотът не е могъл да се придобива по давност като държавен имот. Отмяната на глава І и ІІ от З. (О.. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) няма обратно действие, т.е. течението на придобивната давност е било спряно при действието на З. от 30.03.1973г. до 13.03.1990г. Приел е, че ответницата К. С. е купила с неформална сделка през 1969 г. процесното дворно место. Към този момент е действал Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти /Обн., Изв., бр. 90 от 11.11.1958 г //З./. С нормата на чл. 29, ал.1, т.1 от З. се забранява придобиване по давност на имоти, за които се е прилагал З., ако давността не е изтекла до влизането му в сила. Съгласно чл. 7, ал.1 от З., той се прилага за населените места и присъединените към тях територии. Със Закона за одобряване и прилагане на общия градоустройствен план на С. /отм/ ДВ бр. 89/07.11.1961г. [населено място], в което се намира процесното място става квартал на С., а околоградския район, който е част от общия градоустройствен план на С. включва и курортните и вилните зони и селскостопанските райони – чл. 4, ал.1 т. 3 и 4 от същия закон. Така за територията на общия градоустройствен план на [населено място], където се е прилагал З., съгласно чл. 7 от З. /нов Изв. бр. 29/11.04.1969г./ не е могло да се придобива по давност недвижими имоти от влизане в сила на този закон, освен между лицата по чл. 15 от З. /отм/ до отмяната на З. – 16.03.1990г. /ДВ бр. 21/1990г./, а страните по делото не са от този кръг лица. От отмяната на З. до предявяване на иска – 11.03.1998г. не е изтекъл изискуемият се от чл. 79 от ЗС десетгодишен срок за придобиване по давност. Кратката придобивна давност също не може да се приложи тъй като съгласно чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила – 23.11.1997г. Процедурата по възстановяване правото на собственост на ищцата К. по силата на наследствено правоприемство по ЗСПЗЗ е приключила с влизане в сила на решение № 5050 от 01.08.1994г. на ПК. От датата на постановяване на това решение до предявяване на иска - 27.02.1998г. не е изтекъл изискуемият се по чл. 70 от ЗС пет годишен срок, поради което ответниците не могат да се легитимират като собственици на оригинерно основание. Поради това установеното от тях владение – факт, приет за безспорен от съдилищата по същество, е без правно основание и те дължат ревандикиране на имота на ищцата Е. К., поради което е уважил предявения от нея ревандикационен иск относно процесния недвижим имот и е отменил н.а. № 121, т.ХІ от 06.11.1991 г. по д. № 1933/1991 г., издаден по обстоятелствена проверка от нотариус при Софийски районен съд. Неправилно е постановеното решение от 03.04.2014 г. по гр.д. № 9861/2011 г. на Софийски районен съд, 33 с-в, влязло в сила на 22.05.2014 г., с което е признато за установено по иска на Н. С. С. от [населено място] против Д. Д. П. и Д. К. П., двамата наследници на починалата ответница Е. В. К., че Н. С. е собственик на недвижим имот – УПИ-ХХХІV-110, кв. 9 по плана на в.з. „Малинова долина – ІІ Б част – разширението – „Дупките”, СО, с площ 780 кв.м., при описани съседи, като Д. Д. П. и Д. К. П. са осъдени да му предадат владението на имота. Прието е, че ищецът Н. С. се легитимира като собственик на процесния имот, придобит по силата на правна сделка – договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 62, дело № 10222/1992 г., с който майката на ищеца К. С. му е продала процесния имот, като при сделката тя се е легитимирала като собственица по силата на нотариален акт № 121/1991 г. по обстоятелствена проверка като придобит по давност, както и основно, че постановеното решение № 5050 от 01.08.1994 г. на ПК В., с което процесният имот е възстановен на В. К. К., наследодател на ответницата Е. К., е нищожно, тъй като към момента на постановяването му, действащата редакция на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ/ДВ, бр. 34/1992 г./, е предвиждала подписване на решението от председател, секретар и нечетен брой членове, а процесното решение е подписано от председател, секретар и четен брой членове. Незаконосъобразен и несъответстващ на възприетото в трайно установената практика на ВКС е изводът за нищожност на решението на ПК поради това, че е подписано от председател, секретар и четен брой членове, което е нарушение на нормата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ в действащата редакция ДВ бр. 34/1992 г., която е предвиждала подписване на решението от председател, секретар и нечетен брой членове, както и изводът, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, по силата на покупко-продажба с нотариален акт № 62, дело № 10222/1992 г., тъй като продавачката по сделката и майка на ищеца, се е легитимирала като собственик на процесния имот с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 121/1991 г., който е бил отменен преди завеждане на иска с решение № 484/10 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 1005/2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение. Съдебната практика по въпроса за валидността на решенията на ПК, респ. на ОСЗ е, че решението на ПК/ОСЗ е административен акт, поради което е валиден, ако отговаря на изискванията за това, установени с общите разпоредби на Закона за административното производство (отм.) и по-конкретно – чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2, съгласно който за валидността на административния акт е достатъчно той да бъде оформен с подписите на председател и на секретар. Действащата разпоредба на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ урежда принципно състава на колективния орган при формирането му, а не начина, по който следва да бъде взето и подписано решението, за да бъде валиден административния акт, каквото тълкуване е направил първоинстанционният съд. В ЗСПЗЗ и правилника за приложението му не е предвидено при обсъждане и вземане на решения поземлената комисия да заседава в пълен списъчен състав. Доколкото в закона не посочено при какъв кворум и с какво мнозинство се вземат решенията, счита се, че е достатъчно присъствието на половината плюс един от всички членове на комисията, а решенията се приемат с обикновено мнозинство. Логично е в решението на поземлената комисия да бъдат вписани имената на лицата, участвали при постановяването му, а не имената на всички нейни членове. Поради това само защото в титулната част на решението е посочено, че е постановено от състав на комисията, включващ четен брой членове, не може да се приеме, че то е нищожно като издадено от некомпетентен орган. Постановеното решение на ПК е било валидно, поради което е породило реституционните си последици. Ето защо на основание чл. 307, ал. 4 ГПК следва да бъде отменено решение от 03.04.2014 г. по гр.д. № 9861/2011 г. на Софийски районен съд, 33 с-в, като неправилно. При този изход на делото ответникът по молбата следва да бъде осъден да заплати на молителите сумата от 85 лв. разноски за внесена държавна такса и по 1 000 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК влязлото в сила решение от 03.04.2014 г., постановено по гр.д. № 9861/2011 г. на Софийски районен съд, 33 с-в. ОСЪЖДА Н. С. С. от [населено място] да заплати на Д. Д. П. и Д. К. П., и двамата от [населено място], направените разноски за настоящото производство в размер на 85 лв. държавна такса и по 1000 лв. на всеки един от тях адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: