Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр.София, 02.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 45/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия М. П. П.-чрез защитника, срещу решение № 175/21.10.2013 год. по въззивно нохд № 322/2013 год. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав. Поддържа се, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.14 и чл.107 ГПК като е потвърдена осъдителната присъда без анализ и оценка на доказателствата и доводите, поради което с осъждането му е допуснато нарушение на закона. Развити са и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание като неправилно определено при условията на чл.54 НК и е отнето имущество. Поддържат се алтернативни искания – за отмяна и оправдаване, за връщане на делото за ново разглеждане или за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1 и се приложи чл.55, ал.3 НК за кумулативно предвиденото наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Старозагорският окръжен съд, наказателен състав с присъда № 42/09.07.2013 год. по нохд № 573/2012 год. признал подсъдимия П. за виновен в това, че през периода 27.10.2005 год. – 03.12.2009 год. в гр.Ч. без съответно разрешение извършил по занятие банкови сделки по смисъла на чл.1, ал.4 вр.ал.1 от ЗБ и чл.2, ал.1 ЗКИ, за които се изисква такова разрешение като предоставил кредити на свидетелите М.В., В.В., Ст.К., Д.К.. На основание чл.252, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила и конфискация на ¼ идеална част от имуществото на подсъдимия – недвижими имоти и моторни превозни средства - негова собственост, подробно описани и индивидуализирани, както и ½ от дружествените дялове, притежавани от подсъдимия в 4 посочени в присъдата фирми. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства по делото и за размера на дължимите разноски. Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 322/2013 год. изменил присъдата в частта относно инкриминирания период като го признал за невиновен и го оправдал за периода м.октомври 2007 год. – 03.12.2009 год. и потвърдил присъдата в останалата обжалвана част. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, в която са поддържани сходни с тези пред настоящата инстанция доводи. Въззивният съд като инстанция по същество изложил фактическата обстановка, която не се различава от приетата за установена в обжалвания съдебен акт. Оценил като правилна оценката на доказателствените източници, но според правомощията си е направил и свой анализ и оценка на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени източници, включително обясненията на подсъдимия. Правилно е мотивирал вътрешното си убеждение в съответствие с установените от свидетелите В., В., К., К., И. факти, подкрепени и допълнени с данните, съдържащи се в писмените доказателствени средства и ВДС, събрани със СРС и след като е отстранил констатираните противоречия. Направил е верни изводи за механизма на сделките и конкретните условия, при които са се договаряли между които са лихвите, дължими върху цялата сума, както и допълнителните тежести за гарантиране връщането на задълженията. Правилно е приел, че няма основание тези показания да бъдат оценявани като недобросъвестни, дадени с намерение да злепоставят подсъдимия или за отмъщение, както и да са манипулирани от проведеното разследване. Затова е приел, че са годен доказателствен източник за относими обстоятелства, а обясненията на подсъдимия е определил като изолирани и дадени в подкрепа на позицията му на защита. Затова твърденията, че съдът е пренебрегнал и не е изпълнил процесуалните си задължения да обсъди задълбочено всички доказателства според изискванията на чл.107, ал.3 НПК във вреда на подсъдимия са неоснователни. Изводите, че в периода от 27.10.2005 год. до м.октомври 2007 год. подсъдимият е давал заеми на различни лица с финансови затруднения в размери между 4 000 лева и 45 000 лева с уговорка за връщане в кратки срокове и е реализирал материална облага според целта си – чрез получаване на лихви върху предполагащи забава за връщането или дадени в негова полза обезпечения като източник на допълнителни доходи към получаваните от фирмената му дейност, са резултат от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. Въззивният съд не е допуснал нарушение на чл.339, ал.2 НПК. Решението отговаря на изискванията за съдържание. Обсъдил е всички доводи и възражения и е дал мотивиран отговор за неоснователността им. Изложил е и подробни съображения относно възражението за несъставомерност на деянието поради действието на два закона през инкриминирания период – Закон за банките(отм.) и Закон за кредитните институции поради различния режим, който регламентират. Подсъдимият не може да бъде оправдан на това основание, тъй като нито е бил от кръга на субектите, които могат да имат правомощия за осъществяване на банкова дейност, нито е имал специално издадено надлежно разрешение. Банковата дейност е поставена под специален режим за да се осигури нормалното функциониране в сферата на обществените отношения, свързани с финансовата система, както и да се гарантира защитата на интересите на вложителите и кредитополучателите. Въззивният съд подробно е обсъдил и доводите за нарушение на закона с квалифициране на поведението на подсъдимия като престъпление по чл.252, ал.1 НК и е направил законосъобразен извод, че са налице обективните и субективните признаци на състава, за наличието на които е достатъчно предоставянето на парични средства на други лица под формата на заеми срещу лихви с основната цел да се реализира доход. Тезата за обикновен договор по чл.240 ЗЗД не може да бъде възприета, защото е установено, че подсъдимият не е кредитирал еднократно, случайно и непреднамерено, а системно като е реализирал повече от три сделки и по занаят, защото е създал трайно отношение към обекта на посегателство и е превърнал тази дейност в допълнителен източник за придобиване на доходи. След като по закон за такава дейност се изисква разрешение, което не е могъл да има, което е съзнавал, защото това са сделки, които се извършват изключително от банки, извършеното от него представлява банкова дейност. Затова извършеното от него е неправомерно и е насочено срещу установения режим за осъществяване на банкови сделки, поради което нарушаването му подлежи на санкциониране по чл.252, ал.1 НК. От установеното конкретно обективирано поведение, а не от заявеното в обясненията, е изведен и умисъла – пряк по смисъла на чл.11, ал.2 НК. По изложените съображения възражението за нарушение на закона е неоснователно. Доводите за явна несправедливост на наложеното наказание са неоснователни. Въззивният съд е обсъдил начина на формиране на решението по въпроса за наказанието, както и установените по делото индивидуализиращи обстоятелства. Независимо, че не е изброил всички обстоятелства, за които се съдържат данни по делото и е възприел като законосъобразен извода, че са налице предпоставките по чл.54 НК и превес на смекчаващите обстоятелства, то неотчетените, но от значение за индивидуализация на наказанието-семейно положение, поведение в обществото и трудова ангажираност, не могат да доведат до различен извод, защото би означавало да бъдат пренебрегнати подбудите, последиците, въздействието от цялостната престъпна дейност върху пострадалите и останалите членове в обществото. Съвкупната им оценка изключва възможността смекчаващите обстоятелства съобразно тяхната тежест и значение да се оценят като многобройни или някое от тях изключително по смисъла на чл.55 НК, за да се приеме, че обществената опасност на подсъдимия е значително по-ниска от типичната за този вид престъпление, а предвиденото наказание - несъразмерно тежко за конкретно извършеното. В определения размер 3 години и с приложението на чл.66, ал.1 НК наказанието е законосъобразно индивидуализирано и съответства на обществената опасност на извършеното, на особеностите на личността на подсъдимия и на целите по чл.36 НК, поради което не е несправедливо по смисъла на чл.348, ал.1, т.5 НПК. Налагането на наказание конфискация е предвидено кумулативно и законосъобразно е определено според доказателствата за собствеността и идентичността на недвижимите имоти и моторните превозни средства, както и на дружествените дялове, притежавани от подсъдимия в конкретно посочените фирми. Предвид изложеното за липса на основания от поддържаните за отмяна или изменение решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175/21.10.2013 год. по въззивно нохд № 322/2013 год. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: