6 Р Е Ш Е Н И Е № 155 София, 12.08.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков Десислава Попколева като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3364 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С Определение № 241/01.04.2022 г. по касационна жалба на Общинско предприятие „Комунални дейности“, г.Русе, чрез адв. К. Р., е допуснато касационно обжалване на решение № 87/27.04.2021 г. по в.гр.д. № 228/2021 г. на Окръжен съд Русе, с което след отмяна на решение № 260181/23.02.2021 г., постановено от Районен съд Русе по гр.д. № 4786/2020 г., са уважени предявените от Д. А. Д. срещу Общинско предприятие „Комунални дейности“, г.Русе, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 КТ – за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 37/18.08.2020 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение и нейната отмяна и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник директор“. Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че в нарушение на принципите на диспозитивното начало, състезателността и равенството на страните в процеса, съдът се е произнесъл по доводи и възражения, които не са били въведени от страните в процеса. В исковата молба ищецът е оспорил законността на уволнението с довод, че работодателят не е извършил подбор по чл.329, ал.1 КТ, а в конкретния случай е бил длъжен. В исковата молба липсват доводи за незаконност на уволнението поради незаконосъобразност на извършения подбор, липсва и оспорване на съдържанието на представените от ответника протокол за извършен подбор и формуляри за оценка, поради което изводът на въззивния съд, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен, тъй като работодателят не е ангажирал доказателства, установяващи законосъобразното извършване на подбора и по-конкретно по отношение на критерия ниво на изпълнение на трудовите задължения, е неправилен. Съдът е допуснал и процесуално нарушение, като не е указал на ответника /а това не е сторил и първоинстанционният съд при разпределение на доказателствената тежест/, че не сочи доказателства за законосъобразното извършване на подбора и по-конкретно по отношение на критерия ниво на изпълнение на трудовите задължения и че следва да установи действителните качества на участвалите в подбора лица и да обоснове поставените им оценки. В нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, въззивният съд е приел, че в конкретния случай е налице злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя, обосновавайки този извод с представените два сигнала от ищеца до Районна прокуратура Русе, като не е съобразил, че решението за съкращаване на щата е взето с решение на Общински съвет [населено място] по протокол от 31.07.2020 г., с който е приет нов Правилник за организацията и дейността на Общинско предприятие „Комунални дейности“ и е било утвърдено ново длъжностно разписание от кмета на [населено място], т.е. съкращаването на щата не е по инициатива на директора на предприятието, а е в резултат на взетото от Общински съвет решение. Претендира разноски. Насрещната страна – Д. А. Д., чрез адв. М. Р., в отговора на жалбата поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложени са и съображения за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение, развити в касационната жалба. Претендира разноски. Касационното обжалване е допуснато в хипозата на чл. 280, ал. 1, т. 1 по процесуалноправния въпрос длъжен ли е работодателят да установява с други доказателствени средства вписаните обстоятелства, касаещи извършения подбор, когато уволненият служител не е оспорил законосъобразността на извършения подбор, не е оспорил и писмените доказателства, установяващи приложените от работодателя критерии и отразените в тях обстоятелства, а само принципно е заявил, че такъв не е извършен. По повдигнатия въпрос е налице задължителна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Съгласно дадените в тълкувателното дело разрешения при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказаване от работодателя с всички доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора служители. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси –включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа е допустимо с всички доказателствени средства. В трайната практика на ВКС се приема, че доколкото с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът – работник или служител, отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, то предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, както и да размести доказателствената тежест в случаите, при които ищецът не е оспорил истинността на отразените обстоятелства в представения от ответника – работодател писмен документ, обективиращ преценката за подбора. Когато съдът е приел за установен факт, който не е бил въведен с исковата молба, в настоящия случай за незаконосъобразен подбор, и за който факт съдът не е разпределил доказателствената тежест и съответно не е дал указания за сочене на доказателства, при липсата на такива, то тогава съдът допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото е нарушил диспозитивното начало. От изложеното следва, че работодателят не е длъжен да установява с други доказателствени средства вписаните обстоятелства, касаещи извършения подбор, когато уволненият работник или служител не е оспорил законосъобразността на извършения подбор, не е оспорил и писмените доказателства, установяващи приложените от работодателя критерии и отразените в тях обстоятелства, а само принципно е заявил, че такъв не е извършен. В този смисъл е и посочената от касатора и цитирана в определението по чл.288 ГПК практика на ВКС, която се споделя изцяло от настоящия състав. В случая въззивният съд, за да отмени решението на първата инстанция и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, е приел, че твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е осъществена търсената съдебна защита, са свързани със следните твърдения: за немотивиране на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; липса на реално съкращаване на щата; неизвършване на подбор по чл.329 КТ и злоупотреба с право. Първите два довода са намерени за неоснователни, а останалите два - за основателни. Съдът е приел, че доказването на подбора при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя с оглед на възложената работа, е допустимо с всички доказателствени средства. Приел е, че подобно доказване в настоящия случай не е проведено, тъй като работодателят е представил само писмени доказателства – протокол за извършен подбор, но не и такива за установяване на действителните качества на участвалите в подбора лица, обосноваващи поставените оценки. С оглед на което, въззивният съд е формирал извод за незаконосъобразност на подбора, доколкото ответникът – работодател не е доказал обстоятелството, че в резултат на извършения подбор на работа е останал служителят, който работи по-добре от ищеца. Работникът – ищец обаче не е релевирал доводи за незаконосъобразност на извършения подбор, нито е оспорил представения от работодателя протокол за извършен такъв. Така въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Налице е съществено процесуално нарушение. Въпреки допуснатото нарушение на диспозитивното начало в процеса, обжалваното решение следва да се остави в сила, тъй като крайният извод на съда за незаконност на уволнението е правилен. Въззивният съд правилно е приел, че от ангажираните от ищеца писмени и гласни доказателствени средства, се установява, че прекратяването на трудовото му правоотношение от работодателя е в резултат на сериозни междуличностни конфликти между тях и извършеното уволнение се явява злоупотреба с работодателска власт. В конкретният случай ищецът е обосновал твърдението си за допусната от работодателя злоупотреба с правото на уволнение с факта, че е подавал множество докладни до директора на предприятието, по които последният е отказвал да вземе отношение, както и с подадени от него два сигнала до Районна прокуратура – Русе за извършвани от директора на предприятието длъжностни и документни престъпления. В резултат на тези сигнали са образувани преписки № 4059/20 г. и № 4060/20 г. По първата проверката е установила, че директорът на предприятието е ползвал служебния автомобил за лични нужди, като впоследствие е възстановил на общинското предприятие сумите, изразходвани за гориво и макар и да е отказано образуване на досъдебно производство по преписката, материалите са изпратени на ОД МВР-Русе за ангажиране на административно наказателната му отговорност. По втората преписка е установено, че данните от събраните по нея материали, сочат за наличие на обективните и субективните елементи от състава на престъпление по чл.311, ал.1 НК и престъпления по чл.218 и чл.219 НК, които са подсъдни като първа инстанция на Окръжен съд Русе, поради което материалите по преписката са изпратени на Окръжна прокуратура Русе – по компетентност. Ищецът е поддържал, че именно подадените от него сигнали срещу директора на общинското предприятие са действителната причина за прекратяване на трудовото правоотношение, а не за да остане на работа служителя, който работи по-добре и има по-висока квалификация. В подкрепа на това си твърдение ищецът е ангажирал и доказателства, установяващи че само два дни след извършване на подбора еднолично от директора на предприятието, другият зам.директор - Р. С., който е предпочетен да остане на работа, е преназначен на друга длъжност, а именно „Ръководител/Началник/Мениджър на отдел“. Въз основа на така ангажираните доказателства правилен се явява извода на въззивния съд, че в конкретния случай е налице злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. В случая работодателят е съкратил щата за длъжността, заемана от ищеца и е упражнил правото си на подбор, не за да остане на работа служителят, който има по-висока квалификация и работи по-добре, а за реализиране на една единствена цел, различна от законоустановените /подборът да бъде в интерес на предприятието/, а именно - прекратяване на трудовото правоотношение с конкретния работник или служител. Обстоятелството, че подборът е извършен еднолично от директора на общинското предприятие е преценено от въззивния съд в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, които сочат, че прекъсването на трудовоправната връзка с ищеца е в резултат на междуличностни конфликти между него и директора на ответното предприятие, а не в интерес на предприятието, т.е. уволнението на ищеца е извършено при недобросъвестно упражняване на работодателска власт, поради което се явява незаконно. Насрещната страна по жалбата не претендира разноски за касационната инстанция. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87/27.04.2021 г., постановено по в.гр.д. № 228/2021 г. по описа на Окръжен съд Русе. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: