О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 431 София 11.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №355/2012 г. Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Ш., срещу определение №1989 от 02.02.2012 г. по гр.дело №10223/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено допуснатото предварително изпълнение на решение от 12.04.2011 г. по гр. дело №60235/2010 г. на Софийския районен съд в частта относно присъдената на основание чл.226, ал.2 КТ сума от 10 744.32 лв. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос за това дали обезщетението по чл.226, ал.2 КТ е за работа по смисъла на чл.242, ал.1 ГПК. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по частната жалба К. С. К., [населено място], оспорва жалбата. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, тъй като е обусловил изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съобразно разпоредбата на чл. 242, ал.1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Това предварително изпълнение се допуска служебно от съда и без обезпечение. То е изключение, поради което посочените в разпоредбата вземания не следва да се тълкуват разширително. Те са за пари, които са необходими за извършване на всекидневни разходи за водене на нормален живот. Присъденото обезщетение по чл.226, ал.2 КТ за вреди поради незаконно задържане на трудовата книжка не е обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал.1 ГПК, защото няма предназначение да обезпечава средства за ежедневни нужди. Това налага обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1989 от 02.02.2012 г. по гр.дело №10223/2011 г. на Софийския градски съд. ОТМЕНЯ определение №1989 от 02.02.2012 г. по гр.дело №10223/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено допуснатото предварително изпълнение на решение от 12.04.2011 г. по гр. дело №60235/2010 г. на Софийския районен съд. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.