Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 72                                    гр. София, 19 февруари 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети февруари през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА                                                                                   ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 714 по описа за 2009 г   Производството е образувано по искане на осъдения П. В. Т., депозирано на 3.11.2009 г, за възобновяване на наказателното дело, по което е постановена присъда № 45 от 22.05.09 г на Ловешкия районен съд, по НОХД № 609/08, изменена с решение на Ловешкия окръжен съд № 89 от 20.10.2009 г, по ВНОХД № 390/09, с което, съгласно чл. 67, ал. 3 НК вр. чл. 42 а, ал. 2, т. 2 НК, през изпитателния срок на условното наказание „лишаване от свобода” е постановена мярката „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година и шест месеца, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, молителят П. В. Т. е признат за виновен в това, че на 8.03.2007 г, в гр. Л., в съучастие като съизвършител с И. В. В. / спрямо когото производството е приключило със споразумение /, е отнел чужди движими вещи, възлизащи на обща стойност 4 547, 76 лв, от владението на К. П. С. , служителка в бензиностанция към „Петрол” АД, с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил заплашване, с оглед на което и на основание чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от четири години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наказанието е явно несправедливо, тъй като неправилно е индивидуализирано по чл. 54 НК, вместо по чл. 55 НК, респективно, че следва да отпадне чл. 67, ал. 3 НК. Сочи се, че не са взети предвид смекчаващите обстоятелства / влошено здравословно състояние, млада възраст, трудова ангажираност /, даващи основание за приложение на чл. 55 НК, че не е съобразено наложеното на съизвършителя / И. В. / наказание, което е с по-кратък срок, че съучастникът / св. П/ не е привлечен към наказателна отговорност. Възразява се срещу приложението на чл. 67, ал. 3 НК, с аргумента, че изпълнението на пробационната мярка би попречило на молителя да изпълнява задълженията си като шофьор към фирма „Юнимийт комерс” ООД. Иска се да бъде смекчено наказателноправното му положение чрез индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 НК, респективно, чрез отмяна на чл. 67, ал. 3 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането, като акцентира на отпадане на пробационната мярка през изпитателния срок. Осъденият се присъединява към становището на защитата си. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от осъдено лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред.   Разгледано по същество, е неоснователно.   Наложеното наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК / чл. 348, ал. 5 НПК /. В случая, такова очевидно несъответствие липсва. Въззивният съд е отчел всички релевантни за отговорността на молителя обстоятелства и правилно е приел, че наказанието му следва да бъде индивидуализирано при хипотезата на чл. 54 НК. Съобразени са чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, конкретния принос в осъществяване на престъплението, наред с високата степен на обществена опасност на деянието / грабеж, на значителна стойност, извършен в съучастие, чрез използване на огнестрелно оръжие /. Изброените в искането смекчаващи обстоятелства се отнасят до степента на обществена опасност на дееца, която е ниска и е приета за такава, но, в случая, тежестта на деянието има приоритетно значение при комплексната преценка на релевантните обстоятелства. Не са налице предпоставките на чл. 55 НК, тъй като, от една страна, наличните смекчаващи обстоятелства не се отличават с изключителност или многобройност, а, от друга страна, най-лекото, предвидено в закона наказание / наложеното такова /, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, правилно въззивният съд е отказал да приложи чл. 55 НК, а искането в тази насока не може да бъде уважено. На следващо място, наказателната отговорност е лична и наказанието се индивидуализира спрямо всеки подсъдим, тоест, липсва пряка зависимост между наказанията на отделните съучастници, които може и да се различават по вид и размер. По отношение на довода, че не е привлечен съучастник, следва да се посочи, че прокуратурата решава кого да привлече към наказателна отговорност, а липсата на повдигнато обвинение на друго лице не влияе на отговорността на привлечените лица, тъй като се прави индивидуална преценка за тяхната вина и обстоятелствата, имащи значение за отговорността им. Неоснователно е и искането да бъде отменено приложението на чл. 67, ал. 3 НК. Смисълът на определяне на пробационна мярка през изпитателния срок на наложено наказание „лишаване от свобода” е да бъде постигнато, преди всичко, поправително и превъзпитателно въздействие спрямо лицето, тоест, мярката се съобразява и с целите по чл. 36 НК. В случая, за постигане целите на наказанието е наложително мярката да бъде изпълнена, а обстоятелството, че осъденият е започнало работа, предполагаща пътувания из страната, не е от естество да обуслови нейното отпадане. По тези съображения, настоящата инстанция намери, че не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, поради което и искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. В. Т. за възобновяване на наказателното дело, по което е постановена присъда № 45 от 22.05.2009 г на Ловешкия районен съд, влязла в сила на 20.10.2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: