3 Р Е Ш Е Н И Е №170 гр. София, 16 декември 2022 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 785/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подс. П. Г. К. срещу решение № 103/25.07.22г., постановено по внохд № 150/2022г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В жалбата се претендира незаконосъобразност на въззивното решение и се иска отмяната му и връщането на делото за новото му разглеждане на въззивния съд поради съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че въпреки признанието на фактите от страна подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и провеждането на диференцираната процедура по гл. 27 от НПК, е останал неизяснен въпроса за размера на неплатените данъчни задължения, които е следвало да се конкретизират с приемане на ССчЕ. Освен това се релевира оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото размерът на наказанието бил завишен и не съответствал на констатираните по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Иска се отмяна на въззивния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд или намаляване на наказанието с приложение на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК до предвидения законов минимум на предвиденото наказание и срока по чл. 66, ал. 1 от НК. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият жалбоподател П. К. не се явява и не изпраща процесуален представител. Назначеният по реда на чл. 94, ал.4 от НПК защитник поддържа жалбата и моли за уважаването й. Пледира и за приложението на чл. 2, ал. 2 от НК, предвид настъпилата законодателна промяна в нормите от данъчното законодателство. Прокурорът при ВКП пледира за неоснователност на жалбата на подсъдимия, като счита, че решението следва да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С атакуваното решение Великотърновският апелативен съд апелативен съд потвърдил изцяло първоинстанционна присъда на Габровския окръжен съд, постановена по нохд № 7/22г. по описа на този съд, като оставил без уважение въззивната жалба на подсъдимия П. К. срещу нея. С присъдата на окръжния съд подс. К. е признат за виновен в това, че в периода от периода месец март 2017 г. до месец март 2019 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като управител на "К. - П. К.” Е. - [населено място], избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - общо в размер на 19 381, 73 лева ( по ЗДДС и по ЗКПО), като: 1. за периода от месец август 2017 година до 15 ноември 2018 година включително, при упражняване на стопанска дейност не издавал касови бележки и избегнал регистрация на дружеството по ЗДДС в срок до 14.07.2017 г., с което избегнал установяване и плащане на ДДС в размер на 16391, 49 лева и 2. за периода месец март 2017 г. до месец март 2019 г., в [населено място], пред Национална Агенция по приходите, използвал документи с невярно съдържание, декларирал неверни приходи (в по-малък размер) от търговска дейност с което избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 1280, 75 лева, като общо не е заплатил за трите години дължим корпоративен данък в размер на 2990, 24 лева, поради което и на основание чл. 255 , ал.1, т. 3 и т.6 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на 1 (една) година и 4 (четири) месеца лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 300. 00 лева / триста лева/. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 ( три) години, считано от влизане на присъдата в сила. На подсъдимия са възложени разноските по водене на делото, както и сума от 5,00лв. служебно издаване на изпълнителен лист. Жалбата е неоснователна. Не са допуснати претендираните от жалбоподателя нарушения на процесуалния закон, които да представляват основание за отмяна на съдебния акт. Единствено следва да се отбележи констатацията за неоправданото текстово обременяване на съдебния акт с дословно цитиране на съдебна практика на върховната съдебна инстанция по въпроси, които не са били нито предмет на оспорване от страна на жалбоподателя, нито пък относими към конкретиката на настоящия казус. Обобщаването на поставените пред въззивния съд проблеми, отделянето на спорното от безспорното несъмнено допринася за качеството на мотивите и за убедителността на съдебното произнасяне. В настоящия случай обаче словесното излишество на мотивите по въпроси, по които съдът не е дължал произнасяне, най - вече поради това, че въобще не са били спорни с оглед протеклата диференцирана процедура, а и с оглед очертания предмет на доказване, обусловен от рамките на обвинението, не представлява процесуално нарушение, а се констатира поради необходимостта подобна практика при изготвяне на мотивите да бъде преустановена, тъй като е очевидно, че не представлява изпълнение на задълженията по чл. 339 от НПК. По същество, пред касационния съд за първи път се навежда основание за процесуално нарушение, свързано с приетите за изяснени факти, релевантни за отговорността на подсъдимия и в частност по въпроса за „…точния размер на неплатените данъчни задължения…”, които според доводите в касационната жалба е следвало да бъдат конкретизирани посредством съдебно - счетоводна експертиза. Оплакването е лишено от основание, тъй като от една страна не държи сметка за начина на разглеждане и решаване на делото по реда на диференцираната процедура по гл. ХХVІІ от НПК с признаване на фактите по обвинителния акт, а от друга – се опровергава от съдържанието на доказателствените източници, събрани на досъдебното производство. Развито като оспорване на фактическите изводи относно съществен елемент от обективната страна на престъплението, възражението е извън обхвата на допустимата защита на касатора. Жалбоподателят, чрез защитника си, е поискал с изрична молба (л. 27 от нохд № 7/2022г. на ОС- Габрово) провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като в съдебно заседание от 28.03.22г. (л. 33 от нохд № 7/22 на ОС - Габрово) е заявил, че признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях. В съдебния протокол е отразено също, че признанието на фактите е извършено от него доброволно, както и че разбира последиците от същото. Решаващият съд напълно законосъобразно, при верен, съвкупен и детайлен прочита на съдържанието на доказателствените материали, събрани на досъдебното производство е счел, че самопризнанието му се подкрепя от тях. Като последица от направеното самопризнание, намерило подкрепа и в събраните на досъдебното производство доказателствени източници, инстанциите по същество са възприели като установени и признатите факти - такива, каквито те са били посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт - не само по отношение на механизма на данъчното престъпление, но и във връзка с размера на избегнатите за установяване и плащане данъчни задължения. Известно е, че съгласно ТР № 1/2009г. на ВКС разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието, а е достатъчно от тяхната съвкупност по несъмнен начин да се установяват фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице. В конкретния случай, преценката на първоинстанционния съд, утвърдена и от въззивния съд, за пристъпване на разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, е правилна. По делото са налице доказателства относно размера на данъчните задължения (множество писмени доказателства, годишни данъчни декларации, фактури за продажби и пр., кореспондиращи със заключението на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена на досъдебното производство от вещото лице М.), които недвусмислено разкриват очертаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология, призната от подсъдимия К.. В касационната жалба не се съдържа оплакване за нарушение на материалния закон, а такова се развива едва в съдебно заседание пред касационния съд с аргумент за приложение на по - благоприятния закон, предвид промяна в разпоредбите от данъчното законодателство, с оглед промяна размера на облагаемият доход по ЗКПО. Заявено като допълнително оплакване за материална незаконосъобразност на съдебния акт извън срока по чл. 350, ал.1 от НПК, то поради не подлежи на детайлно разглеждане, тъй като е недопустимо. Допълнително следва да се посочи, че приложението на чл. 2, ал. 2 от НК се обуславя от изменението на наказателно-правните норми, а не от изменението на правилата с ненаказателен характер, които запълват бланкетната диспозиция на наказателно - правната норма, както е в конкретния случай. (вж. т. 2, б. ”в” от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС). Съгласно посоченото постановление на Пленума на ВС за отговорността на дееца има значение само и единствено правилото, което е било в сила при извършване на деянието (в подобен смисъл и Р. № 382 от 11.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1332/2015 г., III н.о.; Р. № 368 от 21.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 340/2010 г., III н. о.). На последно място, претенцията за намаляване на наказанието поради неговата явна несправедливост също не може да бъде удовлетворена. В жалбата тя е декларативно отправена, като не се сочат каквито и да са доводи в подкрепа на това оплакване. Отделно от това, прегледът на материалите по делото не дава основание за изменение на съдебния акт в желаната от касатора насока, тъй като не се установява явно несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца и размера на наложеното наказание. Данните да механизма на престъплението, неговия период и броя на отделните деяния, формиращи продължаваното престъпление, дават основание на ВКС да счете, че на жалбоподателя К. е наложено справедливо наказание, което не следва да бъде допълнително намалявано. Изброените в жалбата смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с чистото му съдебно минало и признанието на фактите, са съобразени при индивидуализация на наказанието, законосъобразно отмерено при условията на чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54, ал.1 от НК, при обективното отсъствие на многобройни смекчаващи или изключителни обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК. С оглед отсъствието на визираните в жалбите касационни основания, настоящият съдебен състав намери, че атакуваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/25.07.2022г. по внохд № 150/2022г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: