Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * групиране на наказания * усложнена престъпна дейност

Р Е Ш Е Н И Е

                                      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№68

 

гр. София, 10 февруари 2009година

      

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

           

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на пети февруари, през  две хиляди и девета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

                ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

                                            СЕВДАЛИН МАВРОВ       

при  секретар  Иванка Илиева

и в присъствието на прокурора  Явор Гебов

изслуша докладваното от съдията  Цветинка Пашкунова

н. д. № 689/2008г.

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНЧД№1268/2008година по описа на Окръжен съд-Варна, отмяна на постановеното по него решение от 26.09.2008година и връщане делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, поради допуснато нарушение по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.1 от действуващия процесуален закон.

В съдебното заседание на 05.02.2009година, депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, който аргументира позицията си с несъблюдаване от първостепенния съд на материалноправните норми, очертаващи институтите на РЕАЛНА СЪВКУПНОСТ от престъпления и РЕЦИДИВ и обосноваващи приложение на принципа на най-благоприятното за осъдения, съчетание .

К. К. , редовно уведомен и след изрично направено изявление че не желае да участвува в настоящото съдебно производство, не се явява. Неговите законни интереси и процесуални права се охраняват от служебен защитник, който пледира за неоснователност на искането на Главния прокурор.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение от 01.07.2008година по НЧД№2417/2008г., Варненски РС е оставил без уважение предложението на РП-Варна за групиране на наложените наказания на К. М. К. по НОХД№3899/2003година, НОХД№4891/2003година и 3337/2005година, на основание чл.25, ал.1,вр.чл.23, ал.1НК.

С решение от 26.09.2008година по ВНЧД№1268/2008година Варненският ОС отменил първоинстанционния съдебен акт и определил общо наказание по НОХД№4891/2003година и НОХД №3337/2005година - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

Атакуваното по реда на извънредния способ за съдебен контрол, решение е постановено в нарушение на материалния закон.

С определение от 19.01.2004година на РС-гр. Варна по НОХД №4891/2003г. е одобрено споразумение, с което на К. К. е наложено наказание, за извършено на 14.03.2003година престъпление по чл.198 НК-лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, с приложение на института на условното осъждане. С присъда по НОХД№3839/2003г., влязла в сила на 26.04.2005година е ангажирана наказателната отговорност на осъденото лице и за осъществено на 06.09.2002година престъпно посегателство по чл.198НК, като му е определена наказателна санкция- ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при първоначален общ режим.

С последващо определение, постановено по реда на чл.414з, ал.7 НПК по НОХД№3337/2005г. на РС-Врана, в сила от 17.07.2005година К. К. е осъден на ПРОБАЦИЯ за извършени на 24.07.2004година, престъпни деяния, субсумиращи се от правните норми на чл.131, ал.1,т.12 и чл.325, ал.2НК, като индивидуализираното наказание впоследствие е частично заменено с ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в размер на ТРИ МЕСЕЦА.

Визираните престъпни посегателства, предвид времевите параметри на тяхното осъществяване и при преценката им в контекста на датите на придобиване юридически стабилитет на обявените съдебни актове, сочат на материалноправните предпоставки, очертани от института на реалната съвкупност от престъпления за някои от престъпните деяния и индицират на наличие на рецидивно престъпно поведение за други, включени в обхвата на престъпната дейност. Видно от фактическите данни по делото и обезпечаващия същите, доказателствен материал, престъпленията-обект на НОХД№3337/05г. са осъществени при условията на рецидив спрямо престъпното посегателство по НОХД№4891/2003година и са в реална съвкупност с престъпното деяние по НОХД№3839/2003г., като същевременно с това престъпните посегателства, предмет на разглеждане по последните две дела, са извършени в съвкупност помежду си. Подобни изводи аргументират позиция за усложнена форма на множество престъпления, някои от които реализирани едновременно в реална съвкупност и рецидив. При констатираното съотношение общо наказание се определя при съблюдаване принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание, очертан в П4/65година на Пленума на ВС и Р11/87година на ОСНК на ВС на РБ по н.д. №3/87 година.

При реализираната процесуална дейност и в рамките на възложените му при инстанционната проверка, правомощия, въззивният съд неправилно и в противоречие с приобщената доказателствена съвкупност за осъжданията на К. К. е формирал заключение относно налична реална съвкупност от престъпленията, предмет на НОХД№4891/2003г. и НОХД№3337/05г. Престъпните деяния по НОХД№3337/2005година, включени в посоченото множество престъпления, са извършени след като е влязъл в сила постановения съдебен акт по НОХД№4891/2003година. Последното е обосновало групиране на наложените на осъдения наказания при дерогиране изискванията на чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1НК и определяне на общо наказание-ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, несъответно на най-тежката наказателна санкция /ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода по НОХД№№4891/2003г./ Очертаните незаконосъобразни правни изводи са предпоставени и от непрецизната интерпретация на материалноправните норми на чл.66 и чл.68НК, при преценка последиците от тяхното прилагане в пределите на лимитираното от императивните предписания на чл.25НК, последващо правно действие на визираната разпоредба. Институтът на условното осъждане /чл.66НК/ губи своето самостоятелно юридическо значение, ако наказателната санкция-лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено бъде погълната от ново общо наказание, определено по правилата на съвкупността, при констатации за предходни осъждания, в изпитателния срок на които са реализирани всички или част от инкриминираните деяния в рамките на съвкупността; респективно при последващо неправомерно престъпно поведение в изпитателния срок на осъжданията, включени в множеството престъпления, довело до ангажиране на наказателна отговорност. Това становище не се опровергава от съдържанието на разпоредбата на чл.25, ал.4НК, тъй като коментираните хипотези или изключват наличието на основания за прилагане института на условното осъждане или обуславят санкционни последици, регламентирани от правната норма на чл.68НК.

Наказателноправният статут на К. К. , анализиран в контекста на съдържимата се в материалите по делото фактология относно съдебното минало, и при съобразяване действуващата нормативна уредба и установения в съдебната практика последователно провеждан принцип за най-благоприятното за осъденото лице съчетание при усложнена форма на престъпна дейност, предпоставя определяне на основание чл.25, вр.чл.23 НК на обща най-тежка наказателна санкция по НОХД№4891/2003г. и НОХД №3839/2003г. по описа на РС-Варна - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, и постановяване отделно изтърпяване на наказанието по НОХД№3337/2005г. на Варненски РС-ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Изложените съображения формират вътрешното убеждение на касационния съд, че контролираната по реда на извънредния способ, съдебна инстанция, е допуснала нарушение на материалния закон в обявеното на 26.09.2008година решение, и мотивира основателност и обоснованост на поддържаното в искането на Главния прокурор, предложение за възобновяване на ВНЧД№1268/2008година на Окръжен съд-Варна и отмяна на съдебния акт в частта, с която е извършено групиране по предходните осъждания на К. К.

Водим от горното и на основание чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА ВНЧД№1268/2008година, по описа на Варненски окръжен съд.

ОТМЕНЯ постановеното по ВНЧД№1268/2008година решение в частта, с която е определено общо наказание на К. М. К. , при условията на чл.25, вр.чл.23НК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.