Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * Палеж по непредпазливост

РЕШЕНИЕ

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

56

 

София,  11 март  2010 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и шести януари ........... 2010 год. в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................

 

ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Харалампиев ....................

 

                                  .. Севдалин Мавров ..............................

          

 

при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................ НОХД № .. 609 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава ХХХІІІ НПК.

В срока по чл. 421, ал.3, вр. чл. 422, ал.1, т.5 НПК е постъпило искане от осъдения И. И. за възобновяване на неподлежащо на проверка по касационен ред и влязло в сила решение № 46 от 14.05.09 год. по ВНОХД № 356/08 год. на Видинския окръжен съд, с което е изменена присъда № 816 от 19.11.08 год. по НОХД № 1074/08 год. на Видинския районен съд. Сочат се всички основания по чл. 348, ал.1 НПК, но се излагат доводи и за непълнота на доказателствата и необоснованост на съдебния акт. Иска се възобновяване на делото с отмяна на решението и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се прави искане за възобновяване на делото с отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава. Искането се поддържа в съдебно заседание.

Прокурорът намира искането за допустимо и основателно. Пледира, че са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, без да сочи конкретни доводи.

Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените доводи и основания и становището на страните, намира следното:

С цитираната присъда подсъдимият И е признат за виновен в това, че на 20.02.08 год. в гр. Д., обл. Видин, по непредпазливост запалил чужд имот със значителна стойност – 16 000.00 лв, собственост на В. И. , поради което и на осн. чл. 331, ал.1, вр. чл. 330, ал.1 и чл. 54 НК е осъден на ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода, изпълнението на които е отложено на осн. чл. 66, ал.1 НК за срок от три години. Осъден е да заплати на гражданския ищец В. И. сумата 15 957.12 лв., представляваща имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното им изплащане. Съдът се е произнесъл и по разноските.

С въззивното решение първоинстанционият акт е изменен. Намалена е равностойността на предмета на престъплението от 16 000.00 лв. на 11 375.00 лв. Подсъдимият е оправдан за тази разлика и за същата е намалено присъденото на В. И. обезщетение за имуществени вреди и съответната държавна такса. Съдът се е произнесъл по разноските за въззивното производство. В останалата й част присъдата е потвърдена.

Твърдението за необоснованост на фактическите изводи на инстанциите по фактите се обвързва с нарушения на чл. 13 и 14 НПК. Същото не може да бъде споделено. В тази насока следва да се подчертае, че районният съд и окръжният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Районният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които не е приела за основателни доводите в подкрепа на жалбата на подсъдимия. Отговорила е на всички релевантни доводи. Мотивите към съответните съдебни актове са достатъчно изчерпателни, съгласно предмета на доказване по конкретното престъпление. На базата на приетите фактически обстоятелства законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 331, ал.1, вр. чл. 330, ал.1 НК.

Пред настоящата инстанция се поставят два релевантни въпроса. Първият е свързан с пожаротехническото заключение и отразеното в него, че за „допълнително изясняване на обстоятелствата във връзка с възникналия пожар” служителите от РУ”ПБС” – гр. В., извършили пожарогасителната дейност по време на пожара, са се запознали със снимковия материал и на същите са взети обяснения по случая. Последните са взети предвид при изготвянето на заключението, но решенията на съдилищата по фактите преди всичко се базират на събраните по делото други доказателства. Ето защо не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от рода на визираните по чл. 348, ал.3, т.1 НПК. От друга с. , законосъобразно е твърдението, че експертът не може да извършва никакви следствени действия, но снемането на анамнеза от близките на психиатрично освидетелствания, както и в случая използването на обяснения от участвалите в гасенето на пожара служители на МВР, не е извършване на следствени действия, тъй като не е пряко свързано с предмета на доказване. В тази насока законосъобразно съдилищата не са изградили фактическите си изводи на базата на посочените „свидетелски показания”, тъй като служителите на МВР са дали обяснения по гасенето на пожара, а не по инкриминираното деяние.

На следващо място не може да се сподели и съждението, че върху масивната част от запалената постройка с размери 10 м. на 6 м., не може да бъде построен инкриминирания сеновал със площ 300 кв.м. Изрично в присъдата е отразено, че надстройката /сеновал/ е със застроена площ 100 кв.м и покривна площ 300 кв.м., в това число и на пристроения към постройката навес. Последната е нещо различно от застроена площ и може да има различни конструктивни решения, които е следвало да се разискват пред инстанциите по фактите. Спрямо покривната площ изчерпателни факти се съдържат в свидетелските показание на В. И. /л.24 и 105 НОХД № 1074/08 год./, които са подкрепени в със съответния снимков материал към протокола за оглед и разясненията на в.л. Пупулешков в съдебно заседание /л. 35 от делото/.

Неоснователен е и доводът, че не е установено изгорялото имущество и неговата собственост. В тази насока съдилищата по фактите са взели всички мерки за разкриване на обективната истина и са изложили изчерпателни мотиви за своето решение, които не следва да се преповтарят. От друга с. законността на изгорелия недвижим имот, касае отношения между собственика и общината, съответно кметството и техните органи и е извън обекта на защита по чл. 330 или 331 НК.

При тези съображения направеното искане за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. И. за възобновяване на НОХД № 1074/08 год. по описа на Видинския районен съд с отмяна на постановената по него присъда № 816/19.11.08 год., изменена с решение № 46 от 14.05.09 год. по ВНОХД № 356/08 год. по описа на Видинския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

 

ЧЛЕНОВЕ:.................................................

 

..................................................