Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
гр. София, 27 октомври, 2009
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ
наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и трети септември......
две хиляди и девета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н.
Цекова............……………………………………в присъствието на
прокурора Любенов................…………..…………………..изслуша
докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно
дело № 395 по описа за 2009 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 2125/2008 г. на Софийски градски съд, НО, 22 състав и отмяна на постановената по него присъда № 128/30.03.2009 г., влязла в сила на 15.04.2009 г. и непроверявана по касационен ред.
С тази присъда подсъдимият С е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 302, т. 1, пр. последно, вр. чл. 301 ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е било отложено за 3 години. Наложени са му били и кумулативните наказания – глоба в размер на 1000 лв., както и лишаване от права по чл. 37 ал. 1, т. 6 и 7 от НК - лишаване от право да заема длъжността следовател за срок от 2 години и лишаване от право да упражнява професия юрист за срок от 1 година.
В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква нарушение на материалния закон по повод кумулативните наказания по чл. 37 ал. 1, т. 6 и 7 от НК. Сочи се, че техните размери са били определени в противоречие с чл. 49 ал. 2 и 3 от НК и константната съдебна практика, изискващи при налагане на тези наказания заедно с лишаване от свобода сроковете им да не са по-малки от срока на лишаването от свобода. Претендира се отмяна на съдебния акт в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане на СГС с оглед правилното приложение на закона.
Осъденият, редовно призован за с. з. пред ВКС не се явява, нито упълномощен от него защитник. Същият писмено е заявил, че се отказва и от служебен защитник.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането за възобновяване и доводите на страните намери следното:
Искането е допустимо, тъй като е депозирано в шест месечния срок по чл. 421 ал. 1 от НПК, относим за случаи, касаещи претенция за увеличаване на наказанието и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
Въпросът относно това, какъв следва да бъде срока на лишаването от права по чл. 37 ал. 1, т. 6 и 7 от НК, когато тези наказания се прилагат като кумулативна санкция заедно с лишаването от свобода, е решен в текста на чл. 49 ал. 2 от НК – срокът на лишаването от права може да надминава срока на лишаването от свобода най-много с 3 години. Противоречивото тълкуване на чл. 49 ал. 2, вр. чл. 37 ал. 1, т. 6 и 7 от НК в аспекта, дали при тази редакция срокът на лишаването от права може евентуално да бъде по-малък, е станал повод за постановяване на Тълкувателно решение на ОСНК № 61/30.12.1980 г. по н. д. № 56/1980 г., чиито разрешения са стриктно следвани до настоящия момент и не е имало основания да бъдат преразглеждани. В него е указано на съдилищата да тълкуват цитираните разпоредби по начин най-съответен на целите на наказанието и съображенията на законодателя, вложил смисъл в нормата на чл. 49 ал. 2 от НК – на съдения да не се дава възможност да упражнява права, които по закон са му отнети за времето на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Поради това и е прието, че определянето на срока на лишаването от права в по-нисък размер от този на лишаването от свобода би влязло в противоречие с разума на закона.
Това принципно положение няма основание да бъде по-различно за случаите, когато подсъдимите не търпят ефективно лишаване от свобода поради прилагане на чл. 66 от НК. В тази връзка не може да се пренебрегне хипотезата на чл. 49 ал. 3 от НК, в която е указано, че макар срокът на лишаването от права да започва да тече от датата на влизането в сила на присъдата, то осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода. За случаите с приложение на чл. 66 от НК това означава да е изтекъл изпитателния срок, в рамките на който осъденият да не е извършил друго престъпление, което да налага изтърпяване на отложеното наказание.
В конкретния случай СГС се е отклонил от изложените дотук принципни разрешения, въведени с ТР № 61/1980 г. на ОСНК, следвани през годините и понастоящем, като дори не е изложил мотиви за това. Съответно, като е определил наказанията по чл. 37 ал. 1, т. 6 и 7 от НК (съответно 2 и 1 години) в размер по-малък от наложеното наказание лишаване от свобода от 3 години за извършено от подсъдимия С престъпление по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301 ал. 1 от НК, СГС е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон. Тъй като съдебният акт не е бил проверяван по касационен ред, то може да бъде поправено чрез отмяна на постановената присъда в частта относно наложените наказания по чл. 37 ал. 1, т. 6 и 7 от НК и връщане на делото на СГС за ново разглеждане от друг състав, което следва да започне от стадия на съдебното заседание.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 2125/2008 г. по описа на Софийски градски съд, НО, като ОТМЕНЯВА постановената по него присъда в частта относно наложените на подсъдимия С. Ц. С. наказания по чл. 37 ал. 1, т. 6 и 7 от НК за престъпление по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301 ал. 1 от НК и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.