Р Е Ш Е Н И Е № 172 София, 09.08.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5003 по описа за 2015г. и приема следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 191/19.ІІ.2016г. ВКС допусна касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд от 19.VІ.2015г. по гр.д. № 160/2015г. по касационната жалба на П. П. П. от [населено място] по въпроса „отговаря ли държавата за вреди от незаконосъобразни действия на П. в периода от образуването на досъдебно производство до повдигането на обвинение на ищеца” в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът е заел становище, че по така поставения въпрос отговорът следва да е положителен. Според П. на РБ вредоносни последици за ищеца настъпват от момента на привличането му като обвиняем, поради което държавата не следва да отговаря за вреди в периода от образуването на досъдебно производство до този момент. По поставения въпрос ВКС на РБ счита следното: Отговорността на държавата по ЗОДОВ е проявление на забраната да се вреди другиму. Задължителен елемент от фактическия състав на тази отговорност е наличието на вреда, която е в пряка причинна връзка с незаконосъобразни действия/бездействия на органи на държавата. Такива в хипотезата по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ се изразяват в незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или образуваното наказателно производство бъде прекратено поради конкретно посочени в закона причини. Обвинението представлява официално уведомление на лицето от компетенния орган за извършване на наказателно правонарушение и за провеждане поради това на наказателно производство срещу него. Това е моментът, от който наказателното производство се отразява на положението на лицето, за вредите от което отговорността е на държавата при проявление на елементите от фактическия й състав /така в решение от 15.VІІ.2005г. на ЕСПЧ по делото А. срещу България/. Отговорност държавата носи и за настъпили преди посочения момент вреди за лицето, стига те да са пряка и непосредствена последица от предприети от нейни органи действия относно него, каквито принципно следват при повдигнато обвинение. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С решението си от 19.VІ.2015г. въззивният съд по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на Русенския окръжен съд от 14.І.2015г. по гр.д № 969/2014г. в уважителната му част за разликата над 1000лв. до 6000лв., както и в частите относно присъдената законна лихва върху разликата и частично за разноските, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от П. П. срещу П. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за присъждане на посочената разлика като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за престъпление, за което е оправдан, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част до пълния предявен размер 35000лв. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че: по досъдебно производство № 14/2007г., образувано на 15.І.2007г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 НК, ищецът е бил разпитан като свидетел на 26.ІІ.2007г.; след неколкократни спирания и възобновявания на досъдебното производство с постановление от 27.ІХ.2011г. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.215 ал.1 НК за това, че на 07.І.2007г. с цел да набави за себе си имотна облага спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знаел, че са придобити от други две лица чрез престъпление, и му е взета мярка за неотклонение „подписка”; с влязла в сила на 18.VІ.2012г. присъда по НОХД № 31/2012г. на РС Тутракан ищецът е признат за невинен по предявеното му обвинение. При тези обстоятелства е направен извод за наличие на предпоставките за отговорност на П. за вредите, причинени на ищеца от продължилото от привличането му като обвиняем до влизането на присъдата в сила незаконно обвинение, и че прокуратурата не следва да обезщетява твърдяни вреди от неправомерни нейни действия за времето от образуването на досъдебното производство до повдигането на обвинението. Искът е основателен за обезщетение в размер на 1000лв. неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отразяване върху психиката на ищеца /променил се, станал затворен, нервен, дори агресивен/ на продължилото в разумен срок наказателно производство /от 29.09.2011г. до 18.VІ.2012г. – погрешно вписано 18.VІ.2011г./, преживян страх да не бъде осъден, притеснение и стрес, наложената мярка за неотклонение и свързаните с нея ограничения. Не са представени по делото доказателства, установяващи неимуществени вреди в по-голям размер – ищецът да е загубил работата си в Гърция поради незаконното обвинение. Представената в друго наказателно производство характеристична справка от 21.ІІ.2014г. е издадена от ОД на МВР Р. и твърдените за настъпили от отразени в нея неверни обстоятелства за наличие на висящо ДП № 14/2007г. вреди не са в причинна връзка с действия на П. и с незаконното обвинение. Не се установява пострадалият виновно да е допринесъл за увреждането. ВКС на РБ намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо. С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, частично основателни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост и незаконосъобразност. Правилно въззивният съд при определяне размера на дължимото се обезщетение е взел предвид продължителността на наказателното производство. Правилно е изключил от тази продължителност периодът от разпита на ищеца на 26.ІІ.2007г. като свидетел по досъдебното производство до задържането му на 26.ІХ.2011г. Неоснователни са оплакванията на касатора в тази връзка. Няма данни по делото през този период досъдебното производство да се е отразило по някакъв начин негативно на положението на ищеца, т.е. той да е претърпял твърдяната неимуществена вреда, защото няма и данни, а не се и твърди, да е бил информиран за извършваните по него процесуални действия /по издирването му/ или въобще той да е узнал за тях преди повдигането на обвинение, обуславящо негативни преживявания. Неправилно, обаче, съдът не е включил в периода на производството и денят на задържането на ищеца, осъществено един ден преди повдигането на обвинението му, и принудителното му довеждане в РУП Т.. Неправилно също задържането не е отчетено и като вредоносно действие в пряка връзка с наказателното производство, обуславящо отговорност на държавата. Допуснатите по този начин необоснованост и незаконосъобразност налагат частична отмяна на атакуваното решение в отхвърлителната му част и решаването на спора по същество от настоящата инстанция, тъй като не се следва повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Освен обстоятелствата, преценени от въззивния съд по приложението на чл.52 ЗЗД – промяна на психиката на ищеца, станал затворен, нервен, дори агресивен, бил притеснен, че ще бъде осъден за престъпление, което не е извършил, наложена мярка за неотклонение „подписка”, вземайки предвид и продължителността на наказателното производство /26.ІХ.2011г. – 18.VІ.2012г., т.е. по-малко от 9 месеца, което е напълно в рамките на разумния срок/, задържането и принудителното довеждане на ищеца за повдигане на обвинение, както и тежестта на обвинението - за не тежко престъпление, ВКС намира, че обезщетение в размер на 1500лв. в най-пълна степен отговаря на заложения в закона принцип на справедливост при обезщетяване на неимуществените вреди. По делото не е установена степен на увреждане на ищеца, по-висока от обичайната, както правилно е приел въззивният съд. Неоснователно е и оплакването на касатора, че ответникът следва да отговаря и във връзка с представената по друго наказателно производство срещу него характеристична справка, издадена от ОД МВР Р. на 21.ІІ.2014г., с данни в нея за наличие на висящо ДП № 14/2007г. Правилно въззивният съд е приел в тази насока, че твърдените от това вреди не са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Несъстоятелно с оглед на това е и твърдението, че моментът на неподаването на добра характеристика към съдебните власти следвало да се счита краен момент на периода, през който наказателното производство е продължавало. Същото се отнася и до твърдението, че във вредоносния период следва да се включи и този на производството по настоящото дело. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено за разликата над 1000лв. до 1500лв., като бъде постановено друго, с което в тежест на П. бъдат присъдени още 500лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.Х.2014г. до окончателното им изплащане. В останалата му обжалвана отхвърлителна част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора по делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени и 8.00лв. разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 161/19.VІ.2015г. по гр.д № 160/2015г. в отхвърлителната му част за разликата над 1000лв. до 1500лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П. НА РБ да заплати на П. П. П. от [населено място] още 500лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 10.Х.2014г. до окончателното изплащане, както и 8.00 лева разноски. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана отхвърлителна част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: