Р Е Ш Е Н И Е № 124 София, 21.07.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2137/2016 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. И. – синдик на [фирма] /н/, ЕИК[ЕИК], срещу решение № 186 от 10.06.2016 по в.т.д. № 64/2016 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 643 от 02.12.2015 г. по т.д. № 550/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, ХХ състав, в частта за отхвърляне на предявения евентуален иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на [фирма] извършени от несъстоятелния търговец погасявания през м. октомври 2012 г. на изискуеми парични задължения към [фирма], в общ размер на 242 366.74 лв. по девет броя фактури от 2011 г., индивидуализирани в решението. С определение № 138 от 06.03.2017 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно предпоставките за приложимост на чл.646, ал.5 ТЗ при въведени материалноправни възражения на ответниците срещу иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ. Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за неправилност на въззивното решение в атакуваната част. Твърди, че независимо от правилността на становището на съда, че направените плащания попадат в приложното поле на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, неправилно е приложено изключението по ал. 5 на чл.646 ТЗ. Оспорва се законосъобразността на формирания извод, че за приложението на последната разпоредба е достатъчно плащането да е свързано с обичайната дейност на длъжника. По съображения в жалбата, поддържани в публично съдебно заседание на 17.05.2017 г., се претендира отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ за обявяване на относителна недействителност спрямо кредиторите на [фирма] на плащанията, направени в полза на [фирма] на 11.10., 12.10. и 15.10.2012 г. в общ размер на 242 366.74 лв. и осъждане на [фирма] да върне в масата на несъстоятелността получените суми, ведно със законната лихва от исковата молба. В постъпилия по делото отговор ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за правилност на атакуваното решение. Твърди, че към момента на плащане вземанията на [фирма] по описаните фактури са изискуеми, съгласно уговореното в договора от 10.01.2011 г., който има достоверна дата спрямо синдика на несъстоятелния длъжник, и който предвижда разсрочено плащане на доставените лекарствени средства, съставляващо обичайна практика. Счита за правилен изводът на съда за приложимост на чл.646, ал.5, т.1 ТЗ по отношение на процесните плащания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – П., след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че извършените от длъжника плащания между подаването на молбата по чл.625 ТЗ и дата на решението за откриване на производството по несъстоятелност попадат в приложното поле на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, както и, че длъжникът е извършил погасяване на изискуеми парични задължения след началната дата на неговата свръхзадълженост – 23.03.2010 г. Изразено е обаче становище, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.646, ал.5 ТЗ, тъй като процесните плащания, извършени от длъжника към [фирма], макар и не на датата на падежа, са свързани с предмета на дейност /обичайната дейност/ на длъжника, поради което искът по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ е неоснователен. Изложени са и съображения, че от забавеното изпълнение на паричните задължения на длъжника, не може да се изведе извод, че същите са с цел увреждане на кредиторите на несъстоятелността, с оглед приложимостта на чл.86 ЗЗД. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: С новата разпоредба на чл.646, ал.5 от Търговския закон / ДВ бр.20 от 2013 г./ е въведена изрична правна регламентация на някои от материалноправните възражения, които ответниците по отменителни искове по чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ биха могли да въведат в процеса, доказването на които изключва приложното поле на тези отменителни искове. В т.1 на чл.646, ал.5 ТЗ са предвидени две хипотези: Първата материалноправна защита срещу посочените преферентни искове е наличието на валидна уговорка между страните за симултанност на изпълнението. Второто възражение се основава на извършено от длъжника изпълнение на парично задължение до 30 дни след уговорения между страните падеж. Възражението по т.2 на чл.646, ал.1 ТЗ за последващо /след извършеното от длъжника плащане/ предоставяне на равностойна стока или услуга, обхваща авансовите плащания и някои хипотези на погасяване на стари задължения. Наред с елементите на посочените фактически състави на трите отделни възражения, законодателят е предвидил и обща предпоставка, въвеждайки изискването изпълнението да е извършено в кръга на обичайната дейност на длъжника – чл.646, ал.5 ТЗ. В Търговския закон не се съдържа легална дефиниция на понятието „обичайна дейност”. Такова определение е налице в § 1, т.12 от Закона за счетоводството, според което „обичайна дейност” е съвкупност от стопански операции, извършвани регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната от него дейност. Тази дефиниция би следвало да се прилага съответно и при произнасяне по възражения, попадащи в обхвата на чл.646, ал.5 ТЗ, като се изследва и доколко паричното задължение е поето в рамките на обичайната дейност на длъжника, за да може да се формира извод дали неговото изпълнение следва да се счита за попадащо „в кръга на обичайната дейност на длъжника”. Относно изискването за кумулативно наличие на общото изискване на чл.646, ал.5 ТЗ - изпълнението да е извършено в кръга на обичайната дейност на длъжника и на елементите от фактическия състав на някое от предвидените в т.1 или т.2 на чл.646, ал.5 ТЗ възражения, е и постановеното по реда чл.290 ГПК решение по т.д. № 812/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., послужило като основание за допускане на касационно обжалване по настоящото дело. С оглед изричната законова регламентация и съобразявайки изложеното по-горе относно предвиденото изключване приложението на конститутивните искове по чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ/след изм. – ДВ бр.20 от 2013 г./ при наличие на някоя от предвидените в ал.5 на чл.646 ТЗ хипотези, настоящият съдебен състав споделя изразеното в цитираното решение разбиране. Предвид горното, отговорът на поставения правен въпрос е, че при въведени материалноправни възражения от ответниците по искове по чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ, предвидените в чл.646, ал.5 ТЗ предпоставки, изключващи приложението на тези отменителни искове, са кумулативни. По всяко едно от материалноправните възражения на ответниците по тези искове следва да е налице общото изискване на чл.646, ал.5 ТЗ – изпълнението на паричното задължение да е в кръга на обичайната дейност на длъжника, наред с елементите от фактическия състав на някое от въведените в процеса възражения за : извършване на плащането съобразно уговореното при едновременно изпълнение на насрещните престации, или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга. С оглед даденият отговор на релевантния за изхода на делото правен въпрос, следва да се приеме за неправилно изразеното във въззивното решение становище, че след като извършените плащания от [фирма] /в несъстоятелност/ към [фирма], макар и не на датата на падежа, са свързани с обичайната дейност на длъжника, то с оглед разпоредбата на чл.646, ал.5 ТЗ не попадат в приложното поле на иска по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ. Освен наличието на тази обща предпоставка, изключваща приложното поле на предявения конститутивен иск/ по който делото е висящо/, е необходимо да е установено и релевантното, към направеното от ответниците възражение, твърдение, че с атакуваните от синдика плащания са погасени изискуеми парични задължения на длъжника, като плащанията са извършени съобразно уговореното в договора от 10.01.2011 г. , в рамките на 30 дни след падежа на паричните задължения. Видно от представения от ответника [фирма] договор за продажба на лекарствени средства е, че страните по него - [фирма], в качеството му на продавач и [фирма] – купувач, са регламентирали доставките на лекарствени средства през 2011 г., при уговорено по следния начин плащане: цената на всяка доставка на стойност до 15 000 лв. да се заплаща в брой в едномесечен срок от съставяне на фактурата, а цената на всяка доставка на стойност над 15 000 лв. да се заплаща по банков път в срок до 01.10.2012 г. Ако бъдат съобразени така посочените падежи, при отчитане доставките на лекарствени продукти по опис към всяка една от процесните фактури и датите на трите отделни плащания от дружеството – купувач, би трябвало да се възприеме като неоснователно възражението по чл.646, ал.5, т.1, предл. второ от ТЗ само по отношение плащането по фактура № 32 от 30.06.2011 г., на обща стойност 14 640 лева. В случая обаче, следва да се счете за успешно проведено оспорването на договора от страна на ищеца - синдик на дружеството длъжник, с извод, че липсва достоверна дата по на чл.181 ГПК, в какъвто смисъл настоящият състав възприема изведеното, макар под формата на евентуалност, становище в мотивите към въззивното решение. По делото липсват други доказателства относно надлежно уговорени падежи за изпълнение на задължението за плащане на доставените от [фирма] лекарствени продукти, въз основа на които да се формира извод, че осъщественото от длъжника погасяване на изискуеми парични задължения е извършено съобразно уговореното и то до 30 дни след падежа на съответните парични задължения. След като не е доказано между страните да е „уговорено друго” относно момента, към който купувачът е следвало да изпълни задължението си за плащане на цената на доставените лекарствени продукти, то е приложима разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ. С оглед недоказаност на елементите от фактическия състав на възражението за изпълнение до 30 дни от падежа и предвид установените от въззивния съд обективни кумулативни предпоставки по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, този иск се явява изцяло основателен. Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.1, предл.3 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от К. П. И. – синдик на [фирма], в несъстоятелност, иск по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ срещу [фирма] и [фирма], като вместо него се постанови ново решение по същество за обявяване недействителността на извършените от несъстоятелния търговец погасявания на изискуеми парични задължения към един от кредиторите - [фирма] за следните суми: 72 770 лв. – преведена на 11.10.2012 г. по фактура № 32 от 30.06.2011, фактура № 48 от 20.02.2011 г. и фактура № 47 от 20.02.2011 г.; 99 440 лв. – преведена на 12.10.2012 г. по фактура № 43 от 20.01.2011 г., фактура № 44 от 20.01.2011 г. и фактура № 45 от 21.01.2011 г.; 70 156.74 лв. – преведена на 15.10.2012 г. по фактура № 46 от 24.01.2011 г., фактура № 45 от 21.01.2011 г. и фактура № 47 от 20.02.2011 г. Като неоснователно следва да се прецени искането в подадената касационна жалба за уважаване и на надлежно предявения осъдителен иск по отношение на [фирма] – за връщане в масата на несъстоятелността получените суми, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба. Действително, такъв обусловен иск е предявен с исковата молба, но по него липсва произнасяне в решението на първата инстанция - липсва диспозитив за отхвърлянето му /без да е направено искане за допълване на решението/, а липсва произнасяне и в атакуваното въззивно решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 186 от 10.06.2016 по в.т.д. № 64/2016 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 643 от 02.12.2015 г. по т.д. № 550/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, ХХ състав, в частта за отхвърляне на предявения евентуален иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, вместо което постановява: ОБЯВЯВА за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на [фирма], ЕИК[ЕИК], на основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, извършените от несъстоятелния търговец погасявания на изискуеми парични задължения към [фирма] за следните суми: 72 770 лв. – преведена на 11.10.2012 г. по фактура № 32 от 30.06.2011, фактура № 48 от 20.02.2011 г. и фактура № 47 от 20.02.2011 г.; 99 440 лв. – преведена на 12.10.2012 г. по фактура № 43 от 20.01.2011 г., фактура № 44 от 20.01.2011 г. и фактура № 45 от 21.01.2011 г.; 70 156.74 лв. – преведена на 15.10.2012 г. по фактура № 46 от 24.01.2011 г., фактура № 45 от 21.01.2011 г. и фактура № 47 от 20.02.2011 г. ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.649, ал.6 ТЗ да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 9 694.67 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: