Р Е Ш Е Н И Е № 352 гр.София, 06.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1808/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от осъдения Н. С. Г. за възобновяване на въззивно чнд № 5/2011 год. на Силистренския окръжен съд, наказателна колегия и отмяна или изменение на решение № 9/02.05.2011 год. на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Обосновава се с неправилния отказ за приложението на чл.27 НК и чл.59 НК, както и с нарушението, което е допуснал като е приел за законосъобразно приложението на чл.24 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира основателност на искането само досежно неправилност на отказа да бъде приложен чл.59 НК за времето на предварителното задържане на осъдения по нохд № 1147/2004 год. на Силистренския районен съд, но че нарушението може да бъде отстранено от прокурора по реда на чл.417 НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Силистренският окръжен съд с оспореното решение по въззивно чнд № 5/2011 год. е потвърдил определение № 941/13.12.2010 год. по чнд № 1128/2010 год. на Силистренския районен съд, с което по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК е допуснал групиране на наложените на Н. С. Г. наказания с влезли в сила присъди по 11 наказателни дела. Приел е, че са налице предпоставките на чл.25 вр.чл.23 НК като е определил две съвкупности. За първата е наложил наказание две години лишаване от свобода и е определил режим на изтърпяване при условията на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС. По съображения за наличието на предпоставки за приложението на чл.24 НК е увеличил наказанието с три месеца като възможност по този начин да бъдат постигнати целите по чл.36 НК. Във втората съвкупност е включил наказанията, наложени с влезлите в сила присъди по други 6 наказателни дела като е наложил общото, най-тежко наказание-две години лишаване от свобода, присъединил е глоба в размер на 500 лева и по съображения за постигане целите на наказанието е приложил чл.24 НК, увеличавайки наказанието с 6 месеца. Приложил чл.59 НК по отношение на задържането под стража по дело от първата съвкупност и чл.25, ал.2 НК за изтърпяната част от наказанията по втората съвкупност. Оставил е без уважение искането за приложение на чл.27 НК и на чл.59 НК по отношение на взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по нохд № 1148/2004 год. на Силистренския районен съд. Въззивното производство е образувано по жалбата на служебния защитник на осъдения против определението на първоинстанционния съд с доводи за допуснати нарушения на закона и явна несправедливост на наказанието, които се съдържат и в искането за възобновяване. Въззивният съд е обосновал подробно своето решение да възприеме изцяло изводите в оспореното определение, че са налице основанията на чл.25 вр.чл.23 НК за всяка една от съвкупностите, както и че определените като общи наказания отговарят на изискването да са от определените най-тежки по размер. Отговорил е на възражението за неправилен отказ да се приложи чл.27 НК като е мотивирал неговата неоснователност. Изводите си е извел от данните за всички осъждания, за времето на извършване на престъпленията и на изтърпяване-изцяло или отчасти, на наложените наказания. Законосъобразен е и отказът да се отмени приложението на чл.24 НК и за двете съвкупности. Определеният размер на увеличение на общите наказания е съобразен с изискванията за наличието на изрично предвидените в нормата предпоставки. Вярна е оценката на цялостната престъпна дейност, на обществена опасност както на деянията, така и на личността на осъдения, на подбудите, на проявената упоритост, на продължителността на периода и броя и вида на извършените престъпления. След като с оглед цялостната обоснована оценка на посочените обстоятелства е констатирал, че общо определените наказания по отделните съвкупности се явяват несъответни на извършените деяния и че с тях не може да бъдат постигнати целите по чл.36 НК, въззивният съд правилно е отказал да приеме, че са налице основания да бъдат определени като явно несправедливи, с което не е допуснал нарушение. Основателно е възражението,че въззивният съд неправилно е потвърдил отказа да бъде приложен чл.59 НК по отношение на времето, през което осъденият е бил задържан по взета мярка за неотклонение по нохд № 1147/2004 год. на Силистренския районен съд. Видно от данните по делото с определение от 26.04.2007 год. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е заменена с „подписка” на 18.10.2007 год., когато е постановена оправдателна присъда по обвинение за извършено на 20.05.2002 год. престъпление по чл.198 НК, потвърдена с решение на въззивния съд от 29.02.2008 год. Нарушението не е съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НК. Съгласно чл.417 от НПК когато чл.59 НК не е приложен от съда, какъвто е и конкретният, той се прилага от прокурора с постановление като се приспада времето на задържането. По изложените съображения искането на осъдения е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения Н. С. Г. за възобновяване на въззивно чнд № 5/2011 год. на Силистренския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 9/02.05.2011 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/