Р Е Ш Е Н И Е № 94 Гр.София, 21.05.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Рангелова и в присъствието на прокурора Софиянски изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 273/2019 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Н. Ч., подадена чрез защитника му адв. П. Е., срещу въззивно решение №12 от 17.01.2019г., постановено по ВНОХД № 420/2018г. по описа на Апелативен съд гр. Велико Търново. В депозираната жалба се очертават оплаквания срещу справедливостта на определеното наказание. Редом с това се навеждат доводи за необоснованост на съдебния акт, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на обективен анализ на доказателствата. Иска се от касационната инстанция да измени въззивното решение, като намали наказанието, наложено на подс.Ч.. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът поддържа жалбата, като акцентира на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание. Излага съображения от битово естество, относими към отглеждането на детето на подсъдимия. Моли касационния съд да намали присъдата по своя преценка. Подсъдимият в лична защита заявява, че поддържа доводите на адвоката си. Особеният представител на частния обвинител С. Ч. - адв.В. счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, а определеното наказание за справедливо. На същото становище е и адв.Г. - повереник на частните обвинители Д., Т. и Т. Г.. Останалите частни обвинители не се явяват пред настоящата инстанция и не взимат отношение по жалбата на подсъдимия. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата не е основателна. Не констатира да са допуснати посочените в нея процесуални нарушения, нито намира, че наложеното наказание е несправедливо завишено. В последната си дума пред касационната инстанция подсъдимият Ч. моли да се намали наказанието му. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 42 от 19.07.2018г., постановена по НОХД № 580/2018г., Окръжен съд гр. Плевен е признал подсъдимия П. Н. Ч. за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1,т.4, пр.3, т.6, пр.3 и пр.4, т.9, вр. чл.115 НК, като му е определил наказание „Доживотен затвор“. На основание чл.58а, ал.2 НК наказанието е заменено с „лишаване от свобода“ за срок от 26 години, които да се изтърпят при първоначален „строг“ режим. Приспаднато е времето на предварителното задържане на подсъдимия. Осъден е да заплати направените разноски и съдът се е произнесъл по въпросите, касаещи веществените доказателства. С решение № 12 от 17.01.2019г., постановено по ВНОХД № 420/2018г. по описа на Великотърновския апелативен съд присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло. Жалбата на подсъдимия Ч. е неоснователна. В същата се визира първоначално касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК и в тази насока се правят крайните искания за редуциране на наложеното наказание. Същевременно като доводи в подкрепа на твърдението се посочват възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата, относими към изводите по фактите, касационно основани по чл.348, ал.1,т.2 НПК, както и за необоснованост на съдебния акт. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че Върховният касационен съд упражнява контролните си правомощия при порок в доказателствената дейност на предходните инстанции в резултат на допуснати от тях съществени нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствата, но не разполага с правомощия да променя фактическата обстановка, доколкото въззивният съд е последен по установяване на фактите. В тази насока следва да се отчете и обстоятелството, че съдебното производството по настоящото дело е протекло по реда на чл.371,т.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Твърденията на защитника, направени в абстрактен план, че анализът на доказателствата от въззивния съд е превратен, а установяването на фактическата обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи са направени, като едни доказателства са подценявани за сметка на други, по същество представлява оспорване на признатите вече факти. В тази насока следва да се отбележи, че в Тълкувателно решение № 1 от 2008г. на ОСНК на ВКС в т.8.3 изрично се посочва, че оттеглянето на самопризнанието е недопустимо след постановяване на съдебното определение по чл.372, ал.4 от НПК. Не може да бъде възприето и твърдението в касационната жалба, че въззивната инстанция не е отговорила в мотивите си на възраженията в жалбата на подсъдимия. Във въззивната жалба са наведени единствено доводи за несправедливост на наложеното наказание и формално са направени същите оплаквания като пред касационната инстанция. Със своя съдебен акт апелативният съд е дал достатъчно аргументирани и изчерпателни отговори на поставените от защитата на подсъдимия въпроси и възражения. Не се констатира непълнота на мотивите към атакуваното решение, която да се оцени като липса на такива. Що се отнася до възраженията за необоснованост, то същите не са в рамките на касационните правомощия и не подлежат на касационна проверка. Основният довод, който защитата на подсъдимия аргументира пред настоящата инстанция, касае справедливостта на наказанието. Изтъкват се съображения от морално и битово естество, които би следвало да имат превес при индивидуализирането му. Наказателната отговорност на подсъдимия Ч. е била реализирана при спазване на нормативното изискване на чл.373, ал.2 НПК, с оглед провеждането на диференцираната процедура по чл.371, т.2 НПК. Така на основание чл.58а, ал.2 НК, първоначално определеното наказание на подсъдимия „доживотен затвор“ е заменено с „лишаване от свобода“ за срок от 26 години. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание се обосновава с факта на недооценяването на обстоятелствата, влияещи върху наказателната отговорност на подсъдимия. Настоящият състав намира възраженията за неоснователни, тъй като при определяне на наказанието не е допусната несправедливост в твърдяната от защитата на подсъдимия насока, като безспорно са спазени изискванията на чл.58а, ал.1 и 2 НК. И двете предходни инстанции са изложили мотиви относно съществуването на предпоставките, водещи до определяне на едно от най-тежките наказания измежду предвидените в чл.116 НК алтернативи- „доживотен затвор“. В по-голяма изчерпателност са изложени доводи от първоинстанционния съд, но предвид споделянето на същите от въззивната инстанция, не би могло да се направи извод за непълнота на аргументите в тази част. И двете предходни инстанции са посочили, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.38а, ал.1 и 2 НК. Окачествили са извършеното деяние от подсъдимия като изключително тежко, разкриващо обществена опасност, по-висока от обичайните подобни деяния, като законосъобразно е акцентирано на обема на засегнатите правно защитени блага, многобройните квалифициращи признаци на престъплението и спецификата при извършването му. Мотивирани са законосъобразни изводи за: завишена лична опасност на подсъдимия, основата на психологическия му профил, данните за личността, както и за начина, средствата и мотивите за осъществяване на деянието и, не на последно място, за последващото му поведение. Механизмът на извършване на убийствата на Н. П. и баща й С. Г. илюстрират изключителна жестокост, коравосърдечност и безжалостност, проявени от подсъдимия. Това особено ярко се отнася до убийството на Н. П., на която са причинени множество прободни рани в жизнено важни части на тялото. Тя не е починала веднага след деянието и този факт е бил съзнаван от подсъдимия, който ритуално се е простил с нея, оставяйки я в безпомощно състояние, но способна да съзнава случващото се с нея и с ужас да очаква наближаването на своя край. Жертвата не е можела да повика помощ, нито е очаквала такава, като по този начин е преживяла не само изключителни физически болки, но и продължителни морални страдания, значително надвишаващи по интензитет и продължителност болките и страданията, преживени от жертви на подобни деяния. Предвид тези особености, които са отчетени и от двете предходни инстанции, разгледали делото по същество, правилно е преценено, че адекватната наказателна санкция, която следва да се наложи на подсъдимия е „доживотен затвор“. С оглед на изискванията на чл.58а, ал.2 НК, при проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 НПК, така определеното наказание е заменено с „лишаване от свобода“ за срок от 26 години. При индивидуализиране размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ са отчетени отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, както и целите, визирани от законодателя в разпоредбата на чл.36 НК. В жалбата на подсъдимия изложените съображения относно явна несправедливост на наказанието са твърде бланкетни и не търпят по-подробна аргументация. В съдебно заседание, освен посочването на трудности, които ще съпътстват отглеждането на детето на подсъдимия, други доводи не се посочват. Това не позволява да бъде предложен задълбочен касационен отговор. От друга страна, прочитът на съдебните мотиви съвсем ясно очертава, че въззивният съд е споделил становището на първата инстанция, че извършеното от подсъдимия деяние е при превес на отегчаващите вината обстоятелства, мотивирани от данните за индивидуалната тежест на деянието и неговата обществената опасност (подчертано от спецификата на извършването му, за което се спомена по-горе) и демонстрираните чрез него негативни личностни характеристики на дееца. Като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени не само множеството квалифициращи признаци, при които е осъществено престъплението, но и безмилостното отношение на подсъдимия към жертвите - на майката на детето си нанесъл 11 прободни рани по тялото, а на баща й - 7 такива; упоритостта, с която е преследвал целения резултат - умъртвяването и лишаването от живот на баща й, дошъл да й помогне; предприетите от подсъдимия действия за заличаване следите на престъплението, чрез измиване на ножа, с който е причинил нараняванията, и изхвърлянето на лични вещи на убитата; мотивите на подсъдимия ръководили постъпките му, изразяващи се в незачитане правото на личен избор. С деянието си подсъдимият Ч. е лишил от живот двама души- майката и дядото на детето си, полагали преимуществено грижи при отглеждането му. Изтъкването на факта, че дългият престой в местата за лишаване от свобода ще затрудни отглеждането на дъщеря му, се явява лишено от морално-етичен смисъл. Не са игнорирани от съдилищата и смекчаващите вината обстоятелства като чистото съдебно минало на подсъдимия, макар и след реабилитация, както и оказаното съдействие от подсъдимия за разкриване на обективната истина, с направеното самопризнание на досъдебното производство. В този аспект ВКС намира, че потвърденото от въззивната инстанция наказание е съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1,т.2 т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №12 от 17.01.2019г., постановено по ВНОХД № 420/2018г. по описа на Апелативен съд гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.