Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно производство * дисциплинарно наказание * дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение * трудово възнаграждение * обяснения на страната * нарушение на трудовата дисциплина


3
. стр. от решение по гр.д. № 735/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО

РЕШЕНИЕ
№ 747

С., 18. февруари 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 735 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на В. окръжен съд от 23.02.2009 г. по гр.д. № 2033/2008, с което са потвърдени решенията на В. районен съд от 30.04.20080 и 10.07.2008 г. по гр.д. № 7517/2007, с които е признато за незаконно наложеното наказание “предупреждение за уволнение” и е уважен искът за изплащане на трудово възнаграждение. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси за необходимостта обясненията да бъдат взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина.
По повдигнатите въпроси Върховният касационен съд намира, че в Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. Дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др.
За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие при уволнение (или да наложи друго дисциплинарно наказание) не е необходимо работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт (жалба, оплакване, сигнал или друг документ), той не е длъжен да уведоми работника за “висящото производство” и да му връчи копие от акта, с който е “сезиран” нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност.
Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение” е наложено от работодателя, без да вземе обяснения от работника и без да посочи конкретни нарушения на трудовата дисциплина.
Неправилно въззивният съд е приел, че не са посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, за които е наложено дисциплинарното наказание и преди налагането му не са взети обяснения от работника.
Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – разгледано от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като „началник отдел производство”. Ищецът е приел без възражения детайли по поръчка от подизпълнителя „Б. техника – ТМ”, Р. на 07.07.2007 г. с четири приемо-предавателни протокола, на 08.07.2007 г. с два приемо-предавателни протокола, на 09.07.2007 г. с един приемо-предавателен протокол и на 11.07.2007 г. с два приемо-предавателни протокола. Приетите детайли не са имали явни, а само скрити дефекти. След като е отправил рекламация до подизпълнителя, работодателят е поискал обяснения от ищеца, получил ги е и със заповед № 162/27.08.2007 му е наложил дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение” за проявена небрежност при извършване на ръководството, организацията, координацията, контрола и отговорността за цялостното изпълнение на поръчката от подизпълнителя „Б. техника – ТМ”, Р..
Видно от изложеното работодателят е наложил дисциплинарното наказание по надлежния ред, но ищецът не е извършил претендираните нарушения на трудовата дисциплина. При приемането на изработеното той не е констатирал никакви явни недостатъци, тъй като такива не са били налице и е информирал работодателя за откритите по-късно скрити недостатъци. Дали и как работодателят е уредил своите отношения с подизпълнителя е без правно значение в отношенията между страните.
Обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, като на ищеца бъде присъдена сумата 260,00 лева разноски по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на В. окръжен съд от 23.02.2009 г. по гр.д. № 2033/2008.
ОСЪЖДА [фирма], В. да заплати на С. Р. С. от В. сумата 260,00 лева разноски по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.