Р Е Ш Е Н И Е № 186 гр. София, 15.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 6836/2013 година. Производството е по чл. 290 ГПК. С. Д. Х. е подала касационна жалба срещу решение № 1374 от 03.07.2013 г. по гр. дело № 447/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното въззивно решение състав на Софийски апелативен съд е отменил решението на първоинстанционния Софийски градски съд от 07.08.2012 г. и постановеното по реда на чл. 250 ГПК допълнително решение от 07.11.2012 г. по гр. дело № 3335/2010 г., с което е уважен предявеният от С. Х. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 104 501 евро, представляваща двойния размер на платен задатък по предварителен договор от 10.05.2008 г. между страните и по същество е отхвърлил този иск. Присъдил е и разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за въззивното производство. За да постанови този резултат съдът е приел, че с отправената нотариална покана ищцата не е постигнала целения правен ефект – разваляне на договорната връзка по вина на ответното дружество, което да обуслови основателност на претенцията й по чл. 93 , ал. 2 ЗЗД. Този извод съдът е мотивирал с това, че съобразно чл. 87, ал. 1 ЗЗД в отправената покана Х. не е дала срок за изпълнение, а не се е и позовала на предпоставките визирани в ал. 2 на нормата. Изложени са мотиви за това, че страната не е имала възможност да прекрати договора и с оглед предпоставките на чл. 262, ал. 2 ЗЗД с оглед смесения характер на сключения между страните договор. Изложени са кратки съображения, че и елементите на фактическия състав от този текст не били налице. Съдът е отчел, че макар и в практиката и доктрината да е застъпено становището, че исковата молба може да служи, като изявление за разваляне на договора, в случая това не било налице, тъй като ищцата с исковата молба поддържала само извънсъдебно разваляне на договора, а с отговора ответникът бил представил актове – образци 14 и 16 за процесните имоти. Установеното в хода на производството отчуждаване на имотите, предмет на предварителния договор в полза на трети лица е прието, като ирелевантно, тъй като също не било въведено, като основание на иска чрез неговото изменение, а и съдът е счел, че то може да служи за предявяване на нов иск. С определение № 190 от 04.02.2014 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на цитираното въззивно решение по поставени от жалбоподателката въпроси. ВКС по поставените въпроси приема следното: По въпроса относно правното значение на едностранното разваляне на двустранен договор от изправната страна 3 месеца, след като е изтекъл срока за изпълнение на насрещната страна, която не е изпълнила, както и следва ли поканата, с която се разваля договора да съдържа изрично даване на нов срок за изпълнение, съответно значението на подадената месец по – късно искова молба, в която е мотивирано извънсъдебно разваляне на договора настоящият състав на ВКС намира, че за да се претендира връщане на даденото поради разваляне на договора при неизпълнение е необходимо ищецът да установи надлежно упражнено право на разваляне на договора. Общите правила за разваляне на двустранните договори са приложими, когато в особената част на ЗЗД липсва уредба за различните договори. Едностранно разваляне на двустранен договор от изправната страна е допустимо и при изтичане на срока за изпълнение на насрещната страна, която не е изпълнила, като в хипотезата на чл. 87 , ал. 1 ЗЗД възможността за разваляне на договора е обусловена от представяне от изправната страна на допълнителен срок, подходящ за изпълнение с предупреждението, че след изтичането му, ще се счита, че договорът е развален. Разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД регламентира хипотези за разваляне на договора от кредитора, без искане за изпълнение в подходящ срок. Договорът може да бъде развален и с искова молба. В този случай правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се осъществява с исковата молба с петитума, на която се претендират последиците от развалянето. За да настъпи ефекта на разваляне на договора трябва да се установени предпоставките по чл. 87 ЗЗД. Развалянето на договора с исковата молба може да се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства срок. По въпросите следва ли, за да се съобрази съдът с отчуждаването на имотите, предмет на договора в полза на трети лица в хода на производството, ищцата изрично да заяви хипотеза по чл.87, ал.2 ГПК, или е достатъчно ответникът да се е поставил в невъзможност да изпълни, за да се приеме, че договорната връзка е развалена, ВКС в настоящият си състав намира, че ако длъжникът се е поставил в невъзможност да изпълни другата изправна страна може да упражни преобразуващото си право да развали договора и с исковата си молба и при съобразяване на обстоятелствата, настъпили след предявяването на иска – чл. 235, ал. 3 ГПК. При тези обстоятелства страната, която е доказала, че е изправна по отношение изпълнението на задълженията си може да иска връщане на даденото по договора. Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното: Въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В противоречие с посочените по-горе правни разрешения съдът е приел, че и с отправената нотариална покана и с предявената искова молба ищцата не е постигнала целения правен ефект – разваляне на договорната връзка по вина на ответното дружество, което да обуслови основателност на искът й за връщане на претендираната сума по чл. 93, ал. 2 ЗЗД. По делото е било установено, че правоотношението между страните се е развило въз основа на сключен на 10.05.2008 г. предварителен договор за продажба и изграждане на недвижими имоти, подробно изброени и индивидуализирани в същият. Не се е спорило по делото, че в изпълнение на договора ищцата в качеството си на купувач е заплатила на ответното дружество при подписване на договора сумата 54501 евро, на която страните са придали значението на задатък по смисъла на чл. 93, ал. 2 ЗЗД /чл. ІІ.7. т.а/. Установено е още, че с връчената на 12.12.2008 г. на ответното дружество нотариална покана, ищцата е заявила, че разваля договора поради забавено изпълнение на задължението по чл. 4 от договора, предвиждащ реализиране на строителството до акт – образец № 14 до 30.08.2008 г. С. Х. е определила 3 – дневен срок от получаване на нотариалната покана за доброволно изпълнение на задължението за връщане на даденото капаро в двоен размер. По делото е било установено, че задължението за снабдяване на сградата с акт – образец № 14 е изпълнено със закъснение – вместо до 30.08.2008 г., както е по договор, актът за приемане на конструкцията – образец 14 е издаден на 09.02.2009 г., т.е. с петмесечно закъснение от уговорения срок, а изявлението за разваляне на договора е направено след тримесечна забава. Исковата молба е заведена при забавено изпълнение на уговорения междинен срок /чл. 4 от договора/, както и след като в хода на производството длъжникът не е изпълнил поетото задължение за изграждане на процесните обекти в крайния срок за завършване на обекта – 24 месеца, считано от 27.11.2007 г. и е продал единия от обещаните апартаменти – апартамент № 2 на трето лице – А. П. /нот. акт № 85, том VІІІ, рег. № 36602, дело № 1399/2009 г. /л. 137 от гр. дело № 43187/2009 г. на СРС, 26 състав/. При тези обстоятелства неправилно въззивният съд е приел, че ищцата не е постигнала целения правен ефект – разваляне на договорната връзка по вина на ответното дружество, което да обуслови основателност на искът й за връщане на претендираната сума по чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Неизпълнението от длъжникът на задължението за строителство в крайния срок за завършване на обекта, продажбата на единият от обещаните апартаменти на трето лице е обусловило неговото пълно виновно неизпълнение, което е породило преобразуващото право на другата страна да развали предварителния договор с предявяване на исковата молба. Изводът, че Х. не дала срок за изпълнение е неправилен, тъй като договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичане на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Неправилен е извода на въззивния съд, че установеното в хода на производството отчуждаване на имота, предмет на предварителния договор в полза на трето лице е ирелевантно, тъй като упражняването на преобразуващото право на изправната страна – в случая ищцата да развали предварителния договор се реализира с исковата молба и като се вземат предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право – чл. 235, ал. 3 ГПК. Като е приел извод, че сключения договор не е развален, съставът на Софийски апелативен съд съобразно приетите по - горе правни разрешения е нарушил закона. Въззивният съд не е разгледал релевантните за спора факти, свързани с развалянето на двустранния договор, включително фактите, настъпили след предявяване на иска, не е изложил собствени мотиви, съобразно правните разрешения, изложени по – горе, не е изложил мотиви за характера на вземанията. Липсата на мотиви по релевантните за делото обстоятелства, посочени по – горе води до нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, в трите хипотези на разпоредбата. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила обуславя отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1374 от 03.07.2013 г. по гр. дело № 447/2013 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: