Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр. София, 15 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА Ч. ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ТОМА КОМОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 217/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на адв. З. Т., защитник на осъдения Х. С. Я., за възобновяване на ВНОХД № 1310/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С искането за възобновяване са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивно решение по ВНОХД № 1310/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд (ПОС), с което е потвърдена присъда от 10.03.2014 г., постановена по НОХД № 7958/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд (ПРС), ХІ наказателен състав, и оправдаване на осъдения Х. Я. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК или връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Изтъква се, че ПОС е преповторил доводите на първоинстанционния съд, като също използвал незаконосъобразния похват да оборва обясненията на подсъдимия, вместо да направи задълбочен анализ на доказателствата във връзка с обстоятелствата има ли установена липса за инкриминирания период, на какво се дължи, има ли отношение към поведението на подсъдимия. Оспорват се като неправилни съображенията, с които е отхвърлено искането на защитника на осъдения за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза въз основа на първични счетоводни документи и не са споделени възраженията срещу заключението на назначената експертиза, която използвала хронологичния регистър на счетоводната програма на дружеството [фирма]. Изложени са твърдения за непълнота на мотивите на въззивното решение и необсъждане на възраженията на осъдения относно: противоречие между показанията на св. Н. и св. Б. за кражба на документация от касата на дружеството в С. и обстоятелството, че поверениците са представили по делото част от тази документация; издаването на няколко приходни касови ордери от една и съща дата и с един и същи номер за различни суми, като номерът на ордер от по-късна дата предхождал номерата на предшестващите; липсата на подпис на подсъдимия върху ордерите; несъобразяване на показанията на св. Б. и св. Н. относно наличието на намерени в излишък кашони с банани по време на извършената на 09.12.2010 г. ревизия при изчисляването на размера на липсата; установената от показанията на св. М. разлика между действителната и продажната цена, отразявана при продажба във фактурите; твърденията на подсъдимия за практиката на служителите да се изплащат реално по-големи възнаграждения от отразените по ведомост; показанията на главния счетоводител св. Б. за прехвърляне на средства от една база в друга. Според защитника, ако посочените детайли са били споменати от съда, нямало как да се приеме, че изчисляването на липсата по размер било точно, щом експертизата не била работила по първични счетоводни документи, а вещото лице се доверило на записванията на служителките във фирмата. Според искателя, съдът неправилно приел наличие на причинно-следствена връзка между липсата и поведението на подсъдимия, въпреки цитираната от самия него практика на ВКС, съгласно която това можело да се приеме, ако никой друг нямал досег с паричните средства. Най-малкото, това не важало за прехвърляните средства от Б. в базата в гр.Бургас, които в определен период от време били във владение на св. Ж. и не били броени при предаването. Инкриминираният период на присвояването неправилно бил определен само въз основа на факта, че в края на м. юли 2010 г. касовата наличност била 87 лв., без да е ясно каква била складовата наличност. Като съществено процесуално нарушение в искането за възобновяване е изтъкнато отхвърлянето на възражението, че повереникът на пострадалото дружество недопустимо бил разпитан в качеството на свидетел. Съдът не забелязал подадената от името на управителя на [фирма] искова молба за имуществени вреди в съдебната фаза на процеса от адв. Д. и адв. Х., както и пълномощното им, издадено от управителя св. Н.. Предвид изложеното защитникът на осъдения Я. счита, че обвинението не било доказано по несъмнен начин. В съдебно заседание на ВКС осъденият Х. Я. и неговият защитник адв. З. Т. не се явяват, редовно призовани. Представителят на ВКП дава заключение, че молбата на осъдения за възобновяване е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 89 от 10.03.2014 г. по НОХД № 7958/2012 г. ПРС е признал подсъдимия Х. С. Я. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление през периода от 01.07.2010 г. до 09.12.2010 г. в [населено място], обл. П., в качеството си на длъжностно лице – управител база към [фирма], [населено място] – е присвоил чужди пари в размер общо на 217 260.32 лева, собственост на [фирма], [населено място], връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери, поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 и ал. 3, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода и лишаване от право да упражнява материално отговорна дейност за срок от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Х. С. Я. да заплати на гражданския ищец [фирма], представлявано от К. Н. Н., сумата в размер на 217 260.32 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2010 г. до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимия Я. са били възложени направените по делото разноски, както и разноските на гражданския ищец. По въззивна жалба на защитника на подсъдимия Х. Я. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 1310/2014 г. по описа на ПОС, като с решение № 282 от 11.11.2014 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил съдебния акт на районния съд. Решението на ПОС не е подлежало на касационна проверка, като е влязло в законна сила от момента на постановяването му. Молбата на осъдения Я. за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е подадена на 28.01.2015 г., поради което ВКС намери, че искането е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането на осъдения Х. С. Я. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. При постановяването на решението по ВНОХД № 1310/2014 г. по описа на ПОС и на потвърдената с него присъда по НОХД № 7958/2012 г. по описа на ПРС ВКС не установи съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Макар и формално изтъкнати в контекста на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, на практика претенциите на искателя са насочени срещу правилността на възприетите от съдебните инстанции фактически констатации, въз основа на които са формирани изводите за обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. ВКС обаче проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да пререшава решените от предходните инстанции въпроси за достоверността на доказателствените материали и без самостоятелно да формулира нови фактически положения, различни от приетите от въззивния съд. И в производството по възобновяване фактическата необоснованост не е изведена като самостоятелно основание за проверка на атакуваните съдебни актове, поради което поначало не може да бъде постигнат претендираният с искането за възобновяване основен резултат – оправдаване на осъдения Я. по повдигнатото му обвинение на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Като инстанция „по правото”, процесуалните задължения на ВКС се свеждат само до проверка за спазването на съдопроизводствените правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което липсват пороци в доказателствената й дейност, които да доведат до съмнителност на крайните осъдителни изводи. Структурата на въззивното решение следва възприетата от ПРС логическа конструкция на изложението, в което съществено място е отделено на анализа на обясненията на осъдения. ПОС, както и първостепенният съд, обяснимо е фокусирал вниманието си основно върху обясненията на осъдения Я., защото върху тях се градят възраженията на защитата – заключенията на назначените съдебно счетоводни (основна и допълнителна) експертизи, показанията на свидетелите Н. и Б., част от представените приходни касови ордери са оспорени именно с оглед съответните твърдения на осъдения, формулирани в обясненията му. Поради това отговорът на залегналите във въззивната жалба доводи на защитника неминуемо е изисквал и произнасяне по достоверността, респ. недостоверността, на обясненията на подсъдимия в съответните им части. В искането за възобновяване използваният от съдилищата „похват” при анализа на доказателствения материал неоснователно се критикува като незаконосъобразен. Не е вярно, че осъдителните изводи са основани само върху недостоверността на обясненията на осъдения, като не е изпълнено задължението по чл. 107, ал. 5 от НПК да се направи задълбочен анализ на доказателствата във връзка с обстоятелствата имало ли е установена липса за инкриминирания период, на какво се е дължала, имала ли е отношение към поведението на подсъдимия. Съдържанието на атакуваните съдебни актове категорично изяснява, че правнорелевантните факти са приети за установени въз основа на събраните в достатъчен обем положителни обвинителни доказателства, тъкмо които са обусловили и еднозначното заключение на предходните инстанции за недостоверност на лансираната от осъдения Я. защитна версия. На стр. 7 – стр. 8 от въззивното решение са изброени всички доказателствени източници, ползвани при установяването на фактологията на деянието, а след това (до стр. 14) отделните приети фактически положения са обособени, като всяко е обсъдено самостоятелно и са посочени конкретните доказателства, въз основа на които е изведено. Такъв подход не само не може да бъде счетен за порочен, но напротив – следва да бъде адмириран, защото е изражение на пълноценен и всеобхватен анализ на доказателствената съвкупност. От друга страна, обективният преглед на съдържанието на въззивния съдебен акт, както и на мотивите към първоинстанционната присъда, не подкрепя залегналите в искането за възобновяване възражения за липса на мотиви по отношение на относими към процесното деяние доказателствени източници. Решаващите съдилища са разяснили подробно позициите си и изрядно са спазили изискванията, съответно, на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 от НПК. Във въззивното решение е изрично възпроизведена приетата от окръжния съд фактология, кореспондираща с направените и от първоинстанционния съд фактически констатации. В съдържанието на атакувания съдебен акт надлежно фигурира и юридическата му част със съответните правни изводи, които също се припокриват с правната аргументация на състава на ПРС. Обективното отсъствие на съществени непълноти в мотивировката на съдебните актове обезпечава възможността на касационния съд безпрепятствено да установи действителната воля на инстанциите по фактите и да проконтролира правилността на вътрешното им убеждение. Изготвените съдебни актове гарантират и правото на страните да разберат ясно и недвусмислено съображенията на съдилищата по фактите, въз основа на които осъденият Я. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Всички изтъкнати в искането за възобновяване фактически обстоятелства, по отношение на които искателят твърди, че не били споменати и взети предвид от съда при решаване на делото, в действителност са били обект на внимание и разискване в мотивите на въззивното решение. Позовавайки се на конкретни приходни касови ордери (ПКО) с липсващи реквизити по Закона за счетоводството, осъденият е оспорил фактическото постъпване на посочените в тях парични суми в касата на предприятието в резултат на трансфер от базата в [населено място]. Според него, тези пари не били реално доставени, а ПКО удостоверявали фиктивен приход на базата в [населено място], зад който не стояли действителни средства, поради което сумите не следвало да се отчитат при изчисляване на размера на липсата. Твърденията на осъдения са обсъдени от въззивния съд (стр. 10 – стр. 11 от решението) и законосъобразно в процесуален план са отхвърлени като опровергани от останалите доказателствени материали. Оборващите ги доказателствени източници съвсем не са само неизрядните ПКО, както неоснователно настоява защитата и пред настоящата инстанция. Действително е констатирано наличие на неподписани (от осъдения и от получателя на сумите) няколко броя приходни касови ордери с посочени една и съща дата и един и същи номер за различни суми – два броя ПКО с № 880/5 от 31.07.2010 г. за сумите от 6 500 лева и 420 000 лева, два броя с № 984/5 от 31.08.2010 г. за сумите от 320 200 лева и 43 300 лева, № 982/5 от 30.09.2010 г. за сумата от 152 303 лева, № 1113/5 от 31.10.2010 г. за сумата от 171 300 лева. Установени са обаче лицата, които са съставили цитираните документи – касиерките св. Д. В. и св. И. М., както и основанието за издаването им – практиката на прехвърляне на парични суми в приход на касата на базата в [населено място] от други бази на търговското дружество, в частност от базата в [населено място]. ПКО са били съставяни в по-късен момент от фактическото предаване на парите – в края на съответния календарен месец, за който се отнасяли, тъй като тогава е било извършвано уравнение на касите в базите в [населено място] и [населено място] във връзка с трансферираните парични средства, като сборът на посочените в ПКО от една и съща дата и с един и същи номер суми е отразявал реалната обща стойност на прехвърлените парични средства. В случая отсъствието на подпис в ордерите не се отразява на правилността на констатациите във връзка с точния размер на установената липса на пари в базата в [населено място] за инкриминирания период, защото тези ордери са били издавани от касиерките именно по изрично нареждане на искателя, комуто парите са били предавани от св. Ж. Ж.. В разглеждания казус от значение за правилното решаване на делото са обстоятелствата, че парични средства в размер на сумарния сбор от посочените в ордерите стойности реално са постъпили в приход на базата в [населено място], а от друга страна – че след фактическото им предаване от св. Ж. са се намирали във владението на подсъдимия. Тези фактически положения са изградени върху показанията на свидетелите К. Н., В. И., Ж. Ж., Д. В., И. М., както и на констатациите в заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, че данните за движението на парични потоци от базата в [населено място] към базата в [населено място] са били отразени и във въведената в дружеството електронна счетоводна система „Ажур”. Съществената доказателствена стойност на цитираните доказателствени материали обективно не се елиминира от пороците при оформянето на ордерите, още по-малко би могла да бъде повлияна от обстоятелството от кого са били представени те (в случая от поверениците на гражданския ищец). Документите са преценени от съдилищата стриктно според действителното им значение – на индиция за достоверността на заявеното от изброените свидетели в противовес на неистинните обяснения на осъдения Я., като настоящата инстанция няма основания за несъгласие с използвания подход при анализа на доказателствените източници. Първичните счетоводни документи принципно са както източник на счетоводна информация за състоянието и движението на имуществото на предприятието, така и доказателство за съответната стопанска операция. Няма спор, че те са фундаментът на счетоводството. Редовно съставеният съгласно изискванията на Закона за счетоводството и съдържащ съответните реквизити счетоводен документ доказва извършването на стопанската операция. Първичната документация е основа за съставянето на всички останали счетоводни документи, поради което правилното й оформление е от изключителна важност. Значимостта й за доказване на инкриминираното деяние обаче не е абсолютна. От ключово значение за решаването на делото са обстоятелствата във връзка с действителността на отразената в счетоводния документ стопанска операция. Липсата на определени реквизити при съставянето на счетоводните документи не обуславя единствено възможен извод за липсата на реален трансфер на посочените в ПКО парични активи, а още по-малко за присвояването им от неустановено лице с намерение да бъде злепоставен осъденият. Възможно е счетоводното записване да е извършено погрешно, некоректно или въобще да не е извършено, по причини, които не са от съществено значение за разрешаване на спора. Неосчетоводяването или неправилното осчетоводяване на една стопанска операция не обуславя непременно заключение, че такава операция въобще не е била осъществена. Това е отрицателен факт, който също подлежи на доказване чрез установяване на обуславящи го или изключващи обратния извод положителни факти. Дали стопанската операция е била реализирана в действителност или не, е въпрос на доказване и то с всякакви допустими по НПК доказателствени средства и способи. В тежест на обвинението е било да докаже фактическото постъпване на паричните суми в приход на касата в базата в [населено място], като в разглеждания случая тази задача е била успешно осъществена чрез свидетелските показания и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи. Не може да се сподели твърдението за несъобразяване при изчисляването на размера на липсата с показанията на св. М. Б. и св. Н. относно наличието на намерени в излишък кашони с банани по време на извършената на 09.12.2010 г. ревизия. Въпросите за проведената ревизия и резултатите от нея са третирани на стр. 6 и стр. 9 от въззивното решение, като е прието, че при установяването на липсата на парични средства към посочения момент в размер на 217 652.90 лева надлежно са били преброени и отчетени наличностите от стока в склада, по отношение на които не са били констатирани липси и несъответствия. Ревизията е била извършена от св. Б. и св. И. в присъствието на св. В. и св. М., като резултатите са залегнали в ревизионен протокол, подписан освен от посочените лица, и от представляващия [фирма] св. Н. и от осъдения Я. (който не е отправил възражения за несъобразен от проверяващите и неотразен в ревизионния протокол излишък от банани). Неоснователни са залегналите в искането за възобновяване оплаквания за непълнота на мотивите на въззивното решение и необсъждане на възраженията на осъдения относно установената от показанията на св. М. разлика между реалната цена на стоките и продажната цена, отразявана при продажба в съставяните фактурите и на твърденията на осъдения за съществуващата в базата в [населено място] практика на служителите да се изплащат реално по-големи възнаграждения от отразените по ведомост. Обстоятелствата за верността на отразеното във фактурите съдържание е подробно третиран от въззивния съд на стр. 11 – стр. 12 от решението, в която част на съдебния акт е взето отношение и по достоверността на показанията на св. Д. М., работила като касиерка в базата в [населено място] към инкриминирания период. Недоволството на осъдения от крайния резултат на оценката на показанията на св. М. – отхвърлянето им поради обективно констатирания от инстанциите по фактите дисонанс с показанията на свидетелите Н., Б., Б., В., М., няма характера на касационен повод. Изводите относно достоверността на доказателствените материали са извън контрола на касационната инстанция, щом са законосъобразно изведени в процесуален план. Твърденията на искателя Я. във връзка с фиктивните стойности на възнагражденията на служителите действително не са били обсъдени във въззивното решение, но не поради пропуск на съдебния състав, а тъй като подобни доводи не са били изтъкнати нито във въззивната жалба и допълнението към нея, нито устно в пледоарията на защитника в съдебно заседание. Когато при служебната проверка на първоинстанционната присъда не са констатирани нарушения, въззивният съд не е задължен да обсъжда всякакви евентуални възражения на страните, извън конкретно посочените. А в разглеждания случай поради липса на съответна доказателствена основа инстанциите по фактите правилно не са извели фактически констатации за различия между реално изплащаното на служителите възнаграждение и отразеното във ведомостите. В обясненията си осъденият сам е заявил, че е вписвал в месечните си отчети реално изплатените суми, („за да може да ми излезе рекапитулацията за месеца”), като същите данни са били въвеждани и в счетоводната програма. При касационната проверка не се констатираха нарушения във връзка с доказателствената оценка на заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза и отказа на съдилищата да назначат друга такава, която да отговори на поставените въпроси въз основа на първични счетоводни документи. Като процес документирането е комплекс от дейности: съставяне на хартиени или технически носители на първична информация за движението на обектите на счетоводно отчитане; организиране на тяхното използване като инструментариум на счетоводството за осчетоводяване на документираните в тях стопански операции; архивиране след завършване на отчетния период на счетоводните документи. Първичните счетоводни документи (на хартиени или технически носители), са основен носител и източник на отчетна информация за регистрирана от счетоводството за първи път стопанска операция. Съдържащата се в тях информация може да се прехвърля за натрупване във вторичните счетоводни документи и в счетоводните регистри, които при автоматизираната обработка на счетоводна информация се създават под формата на постоянни информационни масиви. Последните отразяват информацията, систематизирана в синтетичните и аналитични счетоводни сметки, а записванията по тези сметки се извършват на основание първичните и вторичните счетоводни документи. По делото не са налице конкретни обективни данни, включително и в експертните заключения, насочващи към съмнения за нередовно осчетоводяване на приходите и разходите в базите на дружеството, поради което липсват основания за оспорване на достоверността на записванията в хронологичния регистър на счетоводната програма на дружество [фирма]. Затова действително няма пречка при изготвянето на експертизите да се използва информацията от регистъра, който по естеството си е счетоводен документ – носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи (чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството), както правилно е приел ПОС. От друга страна, възможността счетоводната отчетност да се води на специализиран счетоводен софтуер е нормативно предвидена (чл. 9, ал. 2 от Закона за счетоводството), като се основава на същите методологични принципи, както и при ръчното водене. В заключение може да се обобщи, че декларираното от осъдения Я. недоверие към резултатите от назначените съдебно-счетоводни експертизи се основава на абстрактно предположение за съществуването на мащабна конспирация между служители в базата и в офиса на дружеството в С. с цел злепоставянето му. Такава хипотетична вероятност няма реална доказателствена основа, поради което за съда не съществува задължение да я изследва. ВКС не споделя възраженията на искателя, че съдебните инстанции неправилно са приели наличие на причинно-следствена връзка между констатираната липса и неговото поведение. В атакувания съдебен акт процесуално и логически издържано е изведено фактическото положение, че липсата на инкриминираното имущество е резултат от съставомерното поведение на осъдения Я.. Изложените на стр. 15 – стр. 17 от въззивното решение съображения свидетелстват за професионални умения при осъществяване на предмета на доказване. Напълно коректно е позоваването на практиката на ВКС, в частност на Р № 15 от 12.03.2009 г. по н. д. № 638/2008 г., НК, ІІІ н. о. и Р № 162 от 27.05. 2009 г. по н. д. № 91/2009 г., НК, ІІІ н. о. След като последователно е отхвърлил възможните фактори за настъпването на констатираната липса, освен личния принос на дееца, въззивният съдебен състав с основание е извел констатация, че щетата се дължи на противозаконните разпоредителни действия на осъдения. Аргументацията на искането в обсъжданата насока игнорира изцяло поведението на самия осъден Я., който още към момента на установяването на разминаването между касовата наличност (над 300 000 лева съгласно отчета за м. ноември) и внесената в банковата сметка на дружеството сума (114 000 лева) първоначално е заявил, че ще внесе разликата на следващия ден, след това е казал на св. Н., че от дома му била извършена кражба на дневния оборот, а впоследствие е подписал предварителен договор за прехвърляне на два апартамента в полза на дъщерята на св. Н. за възстановяване на липсата на паричните средства (която покупко-продажба не се осъществила), както и запис на заповед за обезпечаване на сумата. Тези обстоятелства с основание не са били пренебрегнати от съдебните състави, тъй като обективират знанието на осъдения за липсата и първоначалното му намерение да я компенсира. Законосъобразен отговор е получило и оплакването на искателя за допуснато нарушение на чл. 118, ал. 1 от НПК (стр. 10 от въззивното решение). Разпитът на адв. С. Д. като свидетел по наказателното дело не е недопустим, тъй като качеството на свидетел е единственото, в което той е участвал в настоящото наказателно производство. Обстоятелството, че извън рамките на наказателния процес св. Д. е посредничил за уреждане на имуществените отношения между осъдения Я. и св. Н., не му придава процесуалното качество на повереник на гражданския ищец и не съставлява пречка за допускането му като свидетел. Зашитникът на осъдения неоснователно изтъква подадената от името на управителя на [фирма] искова молба за имуществени вреди от адв. Д. и адв. Х., както и пълномощното им, издадено от управителя св. Н., защото тези документи също не придават на св. Д. качеството на повереник на гражданския ищец, нито са израз на участието му в процеса в такова качество. Необходими предпоставки за възникването на процесуалната фигура на повереника са: да бъде избран и упълномощен от гражданския ищец по реда на чл. 100, ал. 3, вр. чл. 93 от НПК (или назначен от съда в хипотезата на чл. 100, ал. 2 от НПК); да отговаря на предвидените в чл. 100, ал. 3, вр. чл. 91 и чл. 92 от НПК условия; процесът да се намира в етап на развитие, в който гражданският ищец има право да упълномощи повереник; да се подаде молба от гражданския ищец или неговия довереник в писмена или устна форма упълномощеното лице да встъпи в процеса в процесуалното качество на повереник; да е налице произнасяне на органа, осъществяващ процесуално ръководство, за допускане на упълномощеното лице до участие в процеса в качеството на повереник. В разглеждания случай св. Д. нито е бил установен от първоинстанционния съд в качеството на повереник, нито пък фактически е реализирал някакви действия за осъществяване на функцията по поддържане на гражданския иск. (В съдебната фаза на процеса в качеството на повереници на гражданския ищец са участвали адв. И. Н. и адв. С. П.). ВКС не констатира наличието и на другото, релевирано от осъдения Я., касационно основание – нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Това възражение се претендира като последица от твърдяните процесуални нарушения при извеждането на правнозначимата фактология на деянието. Тъй като такива не са допуснати, настоящата инстанция е обвързана с приетите от предходния съдебен състав факти, в чиито предели първоинстанционният и въззивният съд са приложили правилно материалния закон. Законосъобразно е прието, че поведението на осъдения Х. Я. от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд на стр. 16 – стр. 18 в мотивите на атакуваното решение почиват на вярно разбиране на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Тъй като с искането на защитника на осъдения Я. е оспорено изцяло ангажирането на отговорността му, ВКС извърши проверка и на тежестта на наложените на осъдения санкции в контекста на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, макар че в тази насока искателят не е изложил конкретни доводи, които касационната инстанция да обсъди. При индивидуализацията на определените спрямо дееца при условията на чл. 54, ал. 1 от НК наказания – три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години, и лишаване от право да упражнява материално отговорна дейност за срок от три години – съдилищата са съобразили всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като правилно са приели наличието на значителен превес на смекчаващите. Така диференцирани по вид, размер и начин на изтърпяване, наказанията на осъдения са справедливи и допринасят за изпълнение на целите по чл. 36 от НК. ВКС не съзира нарушения и в частта на атакуваното въззивно решение, касаеща уважения граждански иск, предявен от гражданския ищец [фирма], [населено място]. Съдебният акт на ПОС е законосъобразен и справедлив и в гражданската му част, поради което не се налага изменението му. Законосъобразно е преценено, че гражданският иск за обезщетяване на претърпените имуществени вреди е доказан по основание, като са налице всички предпоставки за ангажиране на основание чл. 45 ЗЗД на гражданската отговорност на осъдения, виновно причинил с престъпната си деятелност щета на гражданския ищец до размер на сумата от 217 260.32 лева. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. С. Я. за възобновяване на ВНОХД № 1310/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.