Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр. София, 06 юни 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май 2018 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря Кр. ПАВЛОВА и в присъствието на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 359/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по протест на Окръжна прокуратура-Плевен срещу нова въззивна присъда № 6 от 23.01.2018 г., постановена от Окръжен съд-Плевен по ВНОХД № 1309/2017 г., с която е била отменена първоинстанционната такава и подс. А. Н. П. бил признат за невиновен и на основание чл. 9 ал. 2 от НК оправдан по обвинението по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК. С първоинстанционна присъда № 203, постановена от Районен съд-Плевен на 30.10.2017 г. по НОХД № 2299/2017 г., подс. П. e бил признат за виновен за това, че на 11.08.2017 г. в [населено място], парк „К.“ държал без надлежно разрешение високорисково наркотично вещество – амфетамин, с нето тегло маса 0,354 грама на стойност 10,62 лв., поради което и на основание чл. 354а ал. 3 т. 1 вр. чл. 54 и чл. 58а ал. 1 от НК е бил осъден на една година лишаване от свобода и на глоба в размер на две хиляди лева. В протеста на Окръжна прокуратура–Плевен се релевира довод за незаконосъобразност на въззивната присъда, която била постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Твърдяната материална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт се аргументира с неправилност и необоснованост на изводите на въззивния съд за липса на обществена опасност на деянието във връзка с приложението на чл. 9 ал. 2 от НК. В обсега на касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК се твърди, че е извършен неправилен анализ на доказателства, както и че в нарушение на процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото въззивният съд не е събирал нови доказателства (не е назначена съдебно-психиатрична експертиза, която да изясни обстоятелството за наркотична зависимост на подсъдимия). Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Пред касационната инстанция прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Намира въззивната присъда и мотивите към нея за подробни, прецизни и аргументиращи в достатъчна степен ниската обществена опасност на деянието и на дееца. Упълномощеният защитник на подс. П., адв. Д., се присъединява към становището на прокурора от ВКП, изложено в съдебното заседание пред ВКС. Пледира протестът на Окръжна прокуратура–Плевен, като неоснователен, да бъде оставен без уважение и да бъде потвърдена изцяло въззивната присъда. Подсъдимият А. Н. П. поддържа становището на неговия защитник. Моли за потвърждаване на въззивния съдебен акт. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Касационният протест е неоснователен. На първо място, оглед правомощията си, детерминирани в разпоредбите на чл. 347 - 348 от НПК, ВКС намира за необходимо да посочи, че фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не са изведени като самостоятелни касационни основания за проверка на въззивния съдебен акт. Следователно, касационният състав няма правомощието да проверява фактическа необоснованост на въззивния съдебен акт, т.е. вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно приетите за установени факти. На следващо място, макар и контролираната инстанция да търпи критика за излагането в мотивите на присъдата на не изцяло чисто правни аргументи, настоящият състав на ВКС споделя крайния извод, до който е достигнал Окръжен съд–Плевен, че разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК следва да се приложи към инкриминираното деяние по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НК не е престъпно деянието, което, макар и формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. От това следва, че отправен аргумент за приложимостта на посочената разпоредба е характеристиката на деянието, а не на дееца. Престъпленията, имащи за предмет наркотични вещества или техни аналози, с оглед на техния обект на защита – обществените отношения, свързани с опазването на общественото здраве, са поначало такива със завишена степен на обществена опасност. Тя, обаче, не може да бъде пречка за приложението на чл. 9 ал. 2 от НК, щом при анализа на конкретното деяние с категоричност се разкрие неговата малозначителност - липса или съществена незначителност на отрицателното въздействие върху защитените обществени отношения. По настоящето дело контролираната инстанция е отчела, че се касае за държане на високорисково наркотично вещество (амфетамин) в минимално количество – 0,354 грама, с ниска стойност (10,62 лв.) за лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве. Подсъдимият П. още на самото място при извършване на проверката от служители на ПП – КАТ гр. Плевен сам е заявил държането на наркотик в раницата си, обстоятелство, значително улеснило доказването на деянието по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Подс. П. е съдействал на органите на полицията, като доброволно, без съпротива, сам е предал държаното наркотично вещество, оказал е съдействие при провеждане на бързото производство срещу него, изразил е съжаление за извършеното, признал е изцяло фактите по обвинението в хода на диференцираната процедура по чл. 371 т. 2 от НПК. С оглед на конкретната фактическа обстановка въззивният съд правилно е отчел, че е налице много ниска степен на засягане на защитените от престъплението обществени отношения. Що се отнася до доводите в протеста във връзка със съдебното минало на подсъдимия (два пъти осъждан: през 2013 г. - за отглеждане на 23 бр. растения от рода на конопа – марихуана, престъпление по чл. 354в ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и през 2015 г. – за държане на високорисково наркотично вещество – коноп, престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 пр. 2 от НК) същото не е абсолютен аргумент при преценката на обществената опасност на конкретното деяние, извършено от подсъдимия. В случая, характеристиките на личността на П. като осъждано лице не са се отразили по никакъв начин върху спецификата на осъществяване на конкретното деяние. Съобразявайки и подбудите и целта за извършване на престъплението по чл. 354а ал. 3 от НК – задоволяване на лични потребности, наред с трудовата ангажираност на подсъдимия и изразена критичност към извършеното, въззивният съд правилно е отчел наличието на предпоставки да се приеме, че деянието на подс. П. е непрестъпно, и е приложил вярно чл. 9 ал. 2 от НК. Деянието на подсъдимия поради тези негови характеристики в конкретния случай е застрашило обществените отношения, свързани със закрила на общественото здраве, в толкова минимална степен, че то е с явно незначителна обществена опасност. Именно поради това то не съдържа този белег, наличието на който е абсолютно необходим, за да се квалифицира то като престъпление.С оглед изложеното във въззивната присъда и посочените вече по-горе съображения ВКС намира, че конкретното деяние на конкретния деец П. е малозначително, поради което обществената му опасност е явно незначителна. Изводът за необходимост от прилагане на чл. 9 ал.2 от НК въобще не е обвързан единствено и само с количеството на веществото, тъй като в случая приложението на тази разпоредба е станало след преценка на няколко критерия–количеството вещество, неговата стойност, личността на подсъдимия, както и отражението, което това деяние е имало върху защитените от нормата на чл. 354 А от НК обществени отношения. Затова и в случая не стои въпросът за доказаността или не на престъплението, така както твърди прокурорът в протеста, нито пък до оценка на доказателствата. Приложението на чл. 9 ал.2 от НК е възможно именно поради доказаността на деянието, по който въпрос страните въобще не спорят. Материалният закон е приложен правилно от въззивния съд. Предвид на тези съображения касационният съд не намира, че е налице основание за неговата намеса във въззивната присъда, тъй като не констатира наличие на твърдените с протеста касационни основания. Водим от изложеното и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 6 от 23.01.2018 г. на Окръжен съд-Плевен, постановена по ВНОХД № 1309/2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.