О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №362 гр. София, 12.08. 2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д.№2065 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Н. И. Тивони“ Лимитид, [населено място]- Моносон, Израел против определение №138 от 14.07.2021г., постановено по в.ч.гр.д. №20215000500377 по описа за 2021г. на Апелативен съд- Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №263187 от 02.04.2021г. по в.гр.д. №2897/2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е върната като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение. Ответникът „Тивони- Здраве и Красота“ ООД, [населено място] оспорва жалбата, като излага доводи за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Претендира разноски. Производството по делото е спряно до приемане на ТР от ОСГТК на ВКС по тълк.д. №2/2018г. по въпроса „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“. С оглед постановяване на тълкувателното решение производството пред ВКС следва да се възобнови. В т.1 от ТР №2/23.06.2022г. по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че определенията на апелативен съд по чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 ГПК са окончателни, вкл. и когато се потвърждава прекратително определение на окръжен съд като въззивна инстанция, окончателни са и определенията на апелативен съд, с които се потвърждават преграждащи разпореждания на окръжен съд като въззивна инстанция. Даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл.274, ал.1, пр.1 ГПК, тъй като тези разпореждания са действия по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Предвид постановките на горецитираното ТР, настоящият съдебен състав приема, че разпореждането на Окръжен съд- Пловдив за връщане на касационната жалба срещу постановеното от него въззивно решение подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не пред АС-Пловдив. Произнасянето на апелативния съд с обжалваното определение №138/14.07.2021г. е недопустимо, поради което определението следва да бъде допуснато до касационен контрол и обезсилено. Частната жалба на „Н. И. Тивони“ Лимитид, [населено място]- Моносон, Израел срещу разпореждане №263187 от 02.04.2021г. по в.гр.д. №2897/2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив за връщане на касационна жалба против въззивното решение по в.гр.д. №2897/2020г. следва да се приеме за разглеждане от ВКС. За да постанови връщане на подадената от „Н. И. Тивони“ Лимитид, [населено място]- Моносон, Израел касационна жалба вх. №269408/17.03.2021г., Окръжен съд- Пловдив приема, че съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лева. С решение №260247 от 19.02.2021г., постановено по в.гр.д. №2897/2020г. от Окръжен съд- Пловдив е потвърдено решението на РС-Пловдив по гр.д. №14556/2018г., с което са отхвърлени исковете на от „Н. И. Тивони“ Лимитид, [населено място]- Моносон, Израел срещу „Тивони- Здраве и Красота“ ООД, [населено място] за установяване съществуването на вземания в общ размер от 2 620 евро, която сума е сбор от сумите 1320 евро и 1 300 евро- предоставени в заем парични средства на 15.04.2015г. и на 07.05.2015г. Предмет на спора са вземания по сключен между търговски дружества договор за заем, имащ характера на търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1, вр. ал.3 ТЗ, поради което делото е търговско /чл.365, ал.1, т.1 ГПК/. Не могат да бъдат споделени изложените от жалбоподателя съображения, че сделката между страните не била търговка, тъй като се регламентирала от ЗЗД. Търговските сделки са абсолютни и относителни, като за разлика от абсолютните, които са легално определени в чл.1, ал.1 ТЗ и качеството на лицата, които ти сключват е без значение, относителните търговски сделки се определят като такива от качеството търговец на страните, които ги сключват. Законът презумира, че търговците сключват сделки, свързани с упражняваното от тях занятие /ал.3 на чл.286 ТЗ/. В настоящия случай в исковата молба ищецът „Н. И. Тивони“ Лимитид, [населено място]- Моносон, Израел, претендиращ връщане на дадени на ответното дружество суми по сключен договор за заем, не само не твърди, че сумите са предоставени за цели, различни от дейността на дружеството, но изрично заявява, че са с цел осъществяване на търговската дейност на заемополучателя. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че делото е търговско, а исковете са с цена под 20 000 лева, поради което и постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. Обжалваното разпореждане на Окръжен съд- Пловдив за връщане на касационната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производство по ч.т.д. №2065/2021г. на ВКС, I т.о. ОБЕЗСИЛВА определение №138 от 14.07.2021г., постановено по в.ч.гр.д. №20215000500377 по описа за 2021г. на Апелативен съд- Пловдив. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №263187 от 02.04.2021г. по в.гр.д. №2897/2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: