6 Р Е Ш Е Н И Е № 431 София, 29 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1355/2014 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Видин срещу въззивна присъда № 86/10.06.2014 г., постановена по ВНОХД № 151/2014 г. от Окръжен съд – Видин. В касационния протест се претендира, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при доказателствения анализ, довел и до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия И. М. по обвинението по чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Отправеното искане е за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Подсъдимият И. Е. М. не се явява, редовно призован. Не се явява и неговият процесуален представител. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първонистанционната присъда № 270/29.04.2014 г., постановена по НОХД № 1477/2013 г. от Районен съд - Видин, подсъдимият М. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за което на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. С въззивния съдебен акт присъдата на районния съд е отменена и вместо нея подсъдимият И. Е. М. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Касационният протест е основателен. Новата присъда, постановена от въззивния съд, се отклонява от изискванията, очертани в чл. 305 от НПК и обективира нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Доказателствата и доказателствените средства не са подложени на внимателна проверка за достоверност и достатъчност. Въззивният съд е отразил в мотивите на новата присъдата кои доказателствени средства са приети от районния съд за достоверни и кои са отхвърлени и не се е съгласил с така направените заключения. Оценил е мотивите на проверяваната присъда като „противоречиви и погрешни”, а „изложеното в тях не отговарящо на истината”. Няма съмнение, че въззивният съд може де не утвърди аналитичната дейност на първата инстанция и да направи противоположна преценка относно обективността на гласните доказателствени средства. Това обаче следва да стане след надлежен анализ, подчинен на изискванията за внимателна проверка на всички доказателствени източници и излагане на съображения за тяхната достоверност. Начинът, по който са структурирани мотивите на въззивната присъда, затруднява проследяването на съображенията за взетото решение от съда да оправдае подсъдимия, но не тази процесуална неиздържаност на съдебния акт е от значение. Същественото е, че мотивите на въззивната присъда не дават основание да се приеме, че убедително е разрешен значимия процесуален въпрос- защо се дава вяра на едни доказателствени източници, а се отхвърлят други. Въззивният съд е игнорирал показанията на пострадалата И., като приел, че те са лишени от категоричност относно личността на нападателите й. В тази връзка няколкократно е акцентирал върху възрастта на пострадалата (на 12 години) и върху изолирани части от показанията й. Съобщената информация от пострадалата И. не може да бъде дискредитирана само поради нейната възраст. При възникнали съмнения относно способността на свидетеля, с оглед неговото физическо и психическо развитие, правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях, съдът е длъжен да направи необходимото, за да установи това. В конкретния случай, пострадалата е разпитана в присъствието на психолог и по делото не е отразено присъствие на данни, които пораждат съмнение в свидетелската й годност. Въззивният съд е акцентирал върху възрастта на И., но липсват съображения дали това обстоятелство има отношение към обективността на показанията й, уличаващи подсъдимия като един от авторите на грабежа. Същевременно съдът е коментирал избирателно само отделни фрагменти от показанията на И. и така е игнорирал последователността на заявеното от нея, а именно по какви белези е разпознала подсъдимия М. - не само по „прическата”, но и по „физиономията”. На следващо място, въззивният съдебен акт не съдържа убедителни съображения за приетото допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане на действието по разследване „разпознаване на лица”. Пострадалата е била разпитана преди извършване на самото действие, посочила е сходството (приликата) във външните белези на нападателите, както и достатъчно разлики в тези белези, по които би могла да ги разпознае. Фактът, че едно от представените за разпознаване лица е с по-висок ръст от останалите, не опорочава самото разпознаване, тъй като не това е бил белегът, който пострадалата е заявила, че е възприела у извършителя и по който би го идентифицирала. Освен това, приетата от въззивния съд „процесуална негодност” на извършеното разпознаване не води непременно до извод за липса на доказателства относно авторството на деянието. В тази връзка, следва да се отбележи, че част от гласните доказателствени средства са останали необсъдени от въззивния съд, а други, макар и да са споменати в мотивите на присъдата, то това е с оглед приетото от районния съд или пък са отразени само изолирани елементи от съдържащата се в тях информация. Поставените от съда въпроси в мотивите (виж, л. 21) също не допринасят за направените изводи, още по-малко за качеството на постановения съдебен акт. Ето защо изводът на съда, че съобщеното от пострадалата не се подкрепя от показанията на „нито един свидетел”, е направен в противоречие с изискванията на процесуалния закон. Отправяйки упрек към районния съд, че не е кредитирал показанията на свидетелите П. Т., П. П. и В. К., поради тяхната заинтересованост, въззивният съд не е сторил дължимото – да изложи своите съображения, поради които прави противоположен извод за тяхна достоверност. Безспорно, наличието на близки родствени или други взаимоотношения с подсъдимия не може да е единственото основание за отхвърляне на показанията на сочените свидетели. Първата инстанция, освен споменатото обстоятелство, е аргументирала защо приема, че показанията на тези свидетели са необективни (виж, л. 138 и сл. от делото). Въззивният съд не изразил своето отношение към тази част от съображенията на първата инстанция. Освен това, от мотивите на въззивната присъда не личи да е анализирал тези гласни доказателствени източници, съобразно тяхната последователност, убедителност и съвместимост както помежду им, така и с останалите данни по делото. Единствено посоченото, че обясненията на подсъдимия М. съвпадат с показанията цитираните свидетели, е недостатъчно. В показанията на свидетелите, съответно обясненията на подсъдимия, има детайли останали необсъдени от втората инстанция, а те при съпоставянето им с другите данни по делото могат да имат отношение към оценката за тяхната достоверност. В мотивите на въззивната присъда е възпроизведено съдържанието на показанията на свидетелите А., И. М. и Т., относно споделеното пред тях от подсъдимия М. - за нанесен побой след задържането му. Свидетелските показания очевидно са приети за достоверни, но съдът не е съпоставил същите с информацията, съдържаща се в наличната медицинска документация, нито е обсъдил последната в контекста на твърденията за упражнено насилие върху подсъдимия. Заявеното от окръжния съд, че „цени тези показания, вземайки предвид различията констатирани в обясненията на подсъдимия на досъдебното производство и на съдебното производство” (виж, мотиви, л. 18, гръб) е неясно. Съдът не е посочил в какво се изразява противоречието в обясненията на подсъдимия, констатирано ли е по надлежния ред или става дума за негови предпроцесни изявления. Всичко казано сочи, че подходът на въззивния съд при оценката на доказателствата/доказателствените източници е в отклонение от процесуалните изисквания. Право на решаващия съд е да формира вътрешно убеждение по достоверността на доказателствата, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите на съдебния акт. Противоречието в доказателствената съвкупност по делото, формирано от противоположните данни, съдържащи се в гласните доказателствени източници, поставят далеч по - сериозни изисквания към съображенията на съда за кредитирането на едните за сметка на другите. Възпроизвеждането на част от показанията на свидетелите, при това избирателно, не покрива изискванията по чл. 305, ал. 3 от НПК, а това компрометира изводите и начина за достигане до тях, че обвинението спрямо подсъдимия М. е останало недоказано. Налице е претендираното с протеста основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Въззивната присъда подлежи на отмяна, а делото на ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав, който да извърши задълбочена и цялостна проверка на всички доказателствени средства и въз основа на това да формира своето решение за тяхната достоверност и достатъчност да обусловят един или друг фактически извод. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 86/10.06.2014 г., постановена по ВНОХД № 151/2014 г. от Окръжен съд - Видин. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.