Ключови фрази
Иск за установяване на дискриминация * дискриминация * обезщетение за вреди от дискриминация * доказателствена тежест * признак"лично или обществено положение" * неимуществени вреди


8
РЕШЕНИЕ


№ 3


София, 22.07.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело№534/2012 година.


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№23155/29.02.2012 г., подадена от адв. К. П. – процесуален представител на ищеца Ж. Г. Г. против въззивно решение от 23.01.2012 г. по гр.д.№8513/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-В въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №І-44-116/30.3.2011 г.по гр.д.№9164/2010 г. на Софийския районен съд, 44 състав, с което са отхвърлени предявените от Ж. Г. Г. срещу Г. д. “И. на н.” – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.т.1-3 ЗЗДискр. и чл.86, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр.
Въззивната инстанция е приела, че предявените искове са неоснователни, тъй като не са налице елементите от фактическите състави на горепосочените правни норми, както и че ищецът не е доказал твърдяните от него факти.
По иска с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. е прието, че пряка дискриминация е налице в случаите, в които едно лице е третирано по-неблагоприятно, отколкото се третира, било е третирано или би третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, въз основа на признак/чл.4, ал.2 ЗЗДискр./, посочен в чл.4, ал.1 от същия или друг закон, или международен договор, по който Република България е страна. Прието е също така, че неблагоприятното третиране съгласно легалната дефиниция е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси, като в случая се твърди дискриминация посредством бездействието на затворническата администрация да осигури условия за спорт на осъдените на доживотен затвор, изтърпяващи наказанието си в затвора в [населено място], такива каквито имат другите затворници, изтърпяващи наказанието лишаване от свобода за определен срок в същия затвор.
С оглед събраните по делото доказателства въззивната инстанция е стигнала до извод, че безспорно се установява фактическо неравно третиране, в смисъл, че в зоната за повишена сигурност, в която излизат на въздух осъдените на доживотен затвор, няма обособено място за спорт, докато в зоната на останалите затворници има такова, както и че първата посочена група затворници нямат достъп до уреди за спорт/метални или други/, в изключение на монтирана шведска стена, докато останалите затворници имат достъп до ръчно поставени уреди, направени от желязо, и имат възможност по график да играят колективни игри като футбол, волейбол, а за две от групите има в столовата тенис на маса, а имат и площадка за баскетбол.
По нататък в мотивите си СГС е стигнал до извод, че за да може да се приеме наличие на пряка дискриминация, следва преди всичко да бъде установено дали лицето е третирано по-неблагоприятно, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Изложени са съображения, че при липса в закона на дефиниция за това кои обстоятелства могат да бъдат сравнявани и кога е налице сходство, следва да се приеме, че при преценка за това дали едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение в сравнение с група лица, към която не принадлежи, следва преди всичко да се изхожда от установената в закона регламентация на обществените отношения. Предвид установения в Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража/ЗИНЗС/ и правилника за неговото приложение режим, положението на ищеца – въззивник, и това на осъдените на лишаване от свобода за определен срок в затвора не е сходно и не може да се сравнява за целите на ЗЗДискр. Във връзка с това е прието, че режимът в местата за лишаване от свобода, както и ограниченията и лишенията, на които са подложени осъдените, е различен за осъдените на доживотен затвор и тези, които са осъдени на лишаване от свобода за определен срок. Тези изводи СГС е обосновал с разпоредбата на чл.38 НК с оглед постигане целите на наказанието доживотен затвор без замяна и специалните разпоредби на чл.198, ал.2 ЗИНЗС и чл.54, т.3 от ППЗИНЗС. Предвид изложеното въззивната инстанция е стигнала до извод, че липсата на сходство между двата визирани режима е пречка да се приеме, че фактическите различия във възможността за спортуване по начина, за който ищецът претендира да спортува биха могли да представляват пряка дискриминация.
Въпреки изложеното СГС е приел, че не е налице пряка дискриминация и на още едно основание, а именно че съгласно чл.6, ал.2 КРБ и чл.4, ал.1 ЗЗДискр.следва неравното третиране да бъде основано на някой от признаците, посочени изчерпателно в двете правни норми, като поставянето на едно лице в неравностойно положение, в сравнение с други лица, когато не се дължи на някой от признаците, визирани в тези разпоредби, не съставлява дискриминация и за подобно третиране не следва да се носи отговорност.
В заключение съдът е стигнал до краен извод е, че ищецът не е поставен в по-неблагоприятно положение на основаната на визираните по-горе признаци/раса, пол, народност етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние, а в частност не е налице дискриминация на основание лично положение, тъй като той не твърди, нито установява от доказателствата по делото да е поставян в по-неблагоприятно положение поради съображения, отнасящи се до неговата личност, а напротив в неговото положение са всички осъдени на доживотен затвор в затвора в [населено място].
Предвид изложените съображения са отхвърлени и исковете по чл.71, ал.1, т.т.2 и 3 ЗЗДискр. и чл.86 ЗЗД.
С определение №1171/06.11.2012 г. по настоящото дело горепосоченото въззивно решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправните въпроси: “Налице ли е дискриминация на основа лично положение, когато всички лица притежаващи личностно качество са подложени на по-неблагоприятно третиране ?, “Кои лишени от свобода са със сходно фактическо положение за да бъдат третирани неравно ?” и “Следва ли съдът да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл.235, ал.ал.2 и 3 ГПК ?”.
Сочи се противоречие между обжалваното решение и установената съдебна практика на ВС и на ВКС по чл.290 ГПК и се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.-1, т.т.1 и 2 ГПК.
По поставените от касационния жалбоподател въпроси.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира, че по поставените и допуснати от настоящата съдебна инстанция въпроси следва да се има предвид следното:
По въпроса “Налице ли е дискриминация на основа лично положение, когато всички лица притежаващи личностно качество са подложени на по-неблагоприятно третиране ?”, съдът намира, че по естеството си този въпрос се свежда до точното тълкуване на понятията “пряка и непряка дискриминация” и “равенство в третирането” на лишените от свобода с доживотна присъда без право на замяна спрямо останалите лишени от свобода. От значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне н неравностойно положени според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Посоченото от касационния жалбоподател решение №948/18.12.2009 г. по гр.д.№3097/2008 г. на ВКС, І г.о., е неотносимо към изводите на въззивната инстанция по настоящия спор, тъй като същото се касае до дискриминация във връзка с обществена услуга, основаваща се на потребителски договор, т.е. при наличие на равнопоставеност между страните по него, и спрямо други лица, страни по идентичен или сходен договор.
2. “Кои лишени от свобода са със сходно фактическо положение за да бъдат третирани неравно ?”. Отговорът на поставения въпрос се съдържа в отговора на предходния въпрос, тъй като съгласно Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража в раздел V от глава VІІІ и раздел І от Глава ІХ и глава ХV ЗИНЗС е предвиден режим, правно положение на лишените от свобода в зависимост от вида наказание “лишаване от свобода” и изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.
Ето защо, това което е относимо за едно лице е относимо и за всички лица от определена група с оглед личностните им качества при наличието на наказание “доживотен затвор” или “доживотен затвор без замяна”.
3.“Следва ли съдът да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл.235, ал.ал.2 и 3 ГПК ?”.
Отговорът на този въпрос е, че въззивният съд е задължен да разгледа правния спор, с който е сезиран и да се произнесе с решение по него, което следва да е изготвено в съответствие с процесуалните правила за постановяването му. Тези правила установяват изискване в мотивите на решението да се изложат съображения относно това какъв е предметът на спора, както и да се обсъдят представените и приети доказателства по делото и постанови кои от установените с тях факти са от значение за него и какви са правните изводи, които съдът прави въз основа на тях, както и да се вземат предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право”. Постановяването на съдебен акт в отклонение от правилата за това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което препятства осъществяването на контролната функция на касационното производство и съставлява основание за отмяната му.
По касационната жалба.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Сочи се, че въззивната инстанция правилно е констатирала наличието на бездействие на затворническата администрация. Твърди се обаче, че решаващите изводи на СГС са в противоречие с целта и логиката на ЗЗДискр. Като съществено процесуално нарушение се сочи необсъждането показанията на разпитаните по делото свидетели. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв.П..
Ответникът по касация - Г. д. “И. на н.” – , не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на касационния жалбоподател, изразено в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира следното:
С оглед отговорите на първия и втория въпроси въззивната инстанция неправилно е приела, че в процесния случай не е налице пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗДискр., обосновавайки с разпоредбите на чл.чл. 36 и 38 НК, чл.198, ал.2 ЗИНЗС и чл.54, т.3 ППЗИНЗС, а именно, че е налице разлика в режима на ищеца – “доживотен затвор без замяна”, спрямо лицата наказани със “лишаване от свобода”, поради което не е налице дискриминационен признак.
Съгласно разпоредбата на чл.197, ал.2 ЗИНЗС/глава ХV/ “Доколкото в тази глава не е предвидено друго, при изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се прилагат общите разпоредби.”. Другото което е предвидено в глава ХV “Изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна” се съдържа в разпоредбите на чл.197, ал.1 и чл.198 и чл.199 ЗИНЗС. Първата от визираните правни норми изисква посочените наказания да се изпълняват в отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори. Другите две правни норми се отнасят до специални хипотези, които са неотносими към настоящия случай.
Поради това приложима е разпоредбата на чл.197, ал.2 ЗИНЗС, т.е. глави ІХ, Х, ХІ и ХІІ от закона.
От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите П., С. и Р. се установява, че на ищеца не са създадени условия за физическа активност и спорт, с оглед разпоредбата на чл.197, ал.2 ЗИНЗС, поради което същият се явява дискриминиран по смисъла на чл.163 и чл.164 ЗИНЗС. От показанията на свидетелите на ответника Т. и П. се установява, че условията при които е поставен ищецът с оглед възможностите на физическа активност и спорт са в разрез с цитираната по-горе препращаща норма на чл.197, ал.2 ЗИНЗС.
Поради това претенциите по чл.71, ал.1, т.т.1 и 2 ЗЗДискр. се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Относно претенцията на неимуществени вреди и с оглед принципа за справедливост, заложен разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че същата е доказана по основание с оглед показанията на първите трима свидетели, които установяват физически и душевен дискомфорт за ищеца следствие невъзможността му да упражнява физическа активност и да спортува, след като дълги години е спортувал активно. Относно размера съдът намира, че следва да присъди сумата 1000 лева.
В останалата част по този иск въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.7 ГПК на Националното бюро за правна помощ следва да се присъдят разноски за трите инстанции в размер 500 лева, за защитата, оказана на ищеца от адв. К. П. в трите инстанции.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И:



ОТМЕНЯ въззивно решение от 23.01.2012 г. по гр.д.№8513/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-В въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение №І-44-116/30.3.2011 г.по гр.д.№9164/2010 г. на Софийския районен съд, 44 състав, в частта с която са отхвърлени предявените от Ж. Г. Г., пребиваващ в З. – Б., против Г. д. “И. на н.” – , обективно предявени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.т.1 и 2 ЗЗДискр. и чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за сумата 1000 лева. и ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. Г. Г., пребиваващ в З. – Б., осъден с наказание “доживотен затвор без замяна”, че за периода от 17.02.2009 г. до 25.02.2010 г. Г. д. “И. н.” е извършила нарушение на чл.4, ал.2 ЗЗДискр., във връзка с чл.197, ал.2, вр. чл.чл.163 и 164 ЗИНЗС, изразяваща чрез неравно третиране по лично положение - липса на условия за физическа активност и спорт в карето за престой на открито в зоната за повишена сигурност, на основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр.
ОСЪЖДА Г. д. “И. на н.” – [населено място], да преустанови нарушението, изразяващо се в неравно третиране по лично положение - липса на условия за физическа активност и спорт в карето за престой на открито в зоната за повишена сигурност, по отношение на Ж. Г. Г., пребиваващ в З. – Б., осъден с наказание “доживотен затвор без замяна”, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, на основание чл.71, ал.1, т.2 ЗЗДискр.
ОСЪЖДА Г. д. “И. на н.” – [населено място], да заплати на Ж. Г. Г., ЕГН – [ЕГН], пребиваващ в З. – Б., сумата 1000/хиляда/ лева, на основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр., за периода от 17.02.2009 г. до 25.02.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2009 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 23.01.2012 г. по гр.д.№8513/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-В въззивен състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Г. д. “И. на н.” – [населено място], да заплати на Националното бюро за правна помощ - деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева за оказана правна помощ от адвокат К. Г. П. – САК, вписан под №2384 н Националния регистър за правна помощ.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: