Р Е Ш Е Н И Е № 461 Гр. София, 04 декември 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора И. Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 817/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. Б. Д. С., подадена чрез защитника му адв. П. Р., против решение № 102/12. 07. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 121/2023 год. по описа на Апелативен съд – Варна (ВАС). С жалбата са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Поддържа се, че инстанциите по фактите не са изпълнили задължението си за разкриване на обективната истина, тъй като допуснатата комплексна експертиза е разгледала само един вариант на пресичане на пешеходеца, а постановените съдебни актове са немотивирани. Възразява се срещу изводите на комплексната експертиза и се предлага собствена интерпретация на събраните по делото доказателства. Сочи се, че вследствие неправилно установената фактическа обстановка въззивната инстанция незаконосъобразно е приела, че деянието на подсъдимия не е случайно по смисъла на чл. 15 от НК. В подкрепа на довода за явна несправедливост на наказанието се изтъква, че съпричиняването от страна на пострадалия неправилно не е оценено като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане или за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подс. Б. С. се солидаризира с аргументите на защитата, изразява съжаление за извършеното и моли да бъде оправдан. Повереникът на частните обвинители излага доводи за неоснователност на касационната жалба и настоява същата да бъде оставена без уважение. Частните обвинители М. А., Р. А. и Г. Г. се присъединяват към становището на своя повереник. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 2/16. 01. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 555/2022 год., Окръжният съд – Варна е признал подс. Б. Д. С. за виновен в това, че на 17. 08. 2020 год. в [населено място], при управление на моторно превозно средство – л. а. /марка/ с peг. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. М. П., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 и чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и с решение № 102/12. 07. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 121/2023 год. на ВАС, е изменена като подсъдимият е оправдан по обвинението за нарушаване на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и размерът на наложените му наказания лишаване от свобода е намалени от две години на една година, а този на кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление на МПС е намален от две години на една година и шест месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения. Преимуществено разглеждане следва да получат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като евентуалната им основателност би направила безпредметно произнасянето по останалите аргументи на защитата за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Несъстоятелно е оплакването за липса на мотиви на проверявания съдебен акт. Непредубеденият му прочит показва, че апелативният съд ясно и недвусмислено е посочил какви фактически обстоятелства приема за установени във връзка с механизма на пътнотранспортното произшествие. След като е отразил пътната обстановка и посоката и скоростта на движение на участниците в пътния инцидент, решаващият състав се е солидаризирал с анализа на доказателствената съвкупност на първата инстанция, излагайки и собствени съображения в тази насока, като е отговорил обстойно и грижливо на възраженията на защитата против заключенията на приетите по делото експертизи. В решението са обективирани и изводите на контролираната инстанция относно приложимия материален закон и правната квалификация на деянието, като надлежно е обоснована и направената корекция относно нарушените от подсъдимия правила за движение. След като мотивирано са отхвърлени аргументите за наличие на случайно деяние, са изложени и съображенията на контролираната инстанция във връзка с вида и размера на наказанието. Не се установяват отклонения от процесуалния стандарт, заложен в чл. 339 вр. чл. 305 от НПК, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Неоснователни са доводите, че инстанциите по фактите не са изпълнили задължението си да разкрият обективната истина, тъй като обхватът на експертното изследване в допуснатата от окръжния съд комплексна медико-автотехническа и трасологична експертиза е ограничен единствено до пресичане на пешеходеца от дясно на ляво. Начинът, по който са били формулирани задачите на вещите лица, недвусмислено показва, че съдът не е предопределил естеството на отговорите относно посоката на движение на С. П.. Тъй като това е бил въпрос от първостепенно значение за правилното решаване на делото, на експертите е било възложено да установят направлението на пострадалия като съобразят локализацията и естеството на травмите му, вида и местонахождението на повредите по превозното средство, наличието на следи по пътното платно и тяхното разположение. В изпълнение на така поставената задача и основавайки се на специалните си знания в областта на медицината, физиката и трасологията, вещите лица са достигнали до категорично заключение, че пешеходецът се е придвижвал от Морската градина към[жк], т. е. пресичал е от дясно на ляво спрямо посоката на движение на подсъдимия. Впрочем, в автотехническите експертизи от досъдебното производство това направление на пострадалия не е изключено, а напротив – също е прието като значително по-правдоподобно, отколкото движението му от жилищния квартал към брега на морето. Липсата на абсолютна категоричност досежно това обстоятелство в първоначалните автотехнически заключения е била преодоляна посредством комплексната експертиза, допусната от първостепенния съд. При положение, че експертите от състава ѝ са изразили непоколебимото си убеждение относно коментирания факт и надлежно са го обосновали и защитили с научни аргументи, не е съществувала необходимост от изследването на каквито и да било други варианти. Възражението относно скоростта на пострадалия също не се подкрепя от материалите по делото. Приетата от въззивната инстанция скорост не повече 5,4 км/ч не е произволна и почиваща на предположение, а се основава на заключението на комплексната експертиза. От своя страна, за да направят извод за подобна бързина на придвижване, вещите лица са съобразили данните за алкохолната концентрация в кръвта на П. и въздействието ѝ върху координацията на движението и върху адекватната преценка на околната действителност и на собствените постъпки, като са ползвали и утвърдени в техническата литература усреднени стойности за скоростта на движение на пешеходци, намиращи се в подобна степен на алкохолно опиване. В съдебно заседание експертите изрично са подчертали, че са интерпретирали от научна гледна точка материалите по делото по най-благоприятен за подсъдимия начин, като коректно са посочили научните източници, които са ползвали за своя експертен извод. Наред с това ясно са заявили, че освен протокола за оглед на местопроизшествие, доказателствата за наличието на работещо улично осветление и показанията на съпругата и дъщерята на подсъдимия, са взели предвид и твърденията на свидетелите А. И. и М. Й. касателно състоянието на пострадалия петнадесет минути преди катастрофата. След като е бил даден научно обоснован отговор на поставената задача, не е било наложително по-нататъшното изследване на скоростта на движение на пешеходеца. Впрочем, прави впечатление, че нито в съдебното заседание, в което е била приета комплексната експертиза, нито пред въззивната инстанция защитата е поискала нова експертна проверка на този въпрос. При положение, че аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от пороците, описани в касационната жалба, не може успешно да се поддържа, че тя е довела до неправилно приложение на материалния закон. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Въззивната инстанция е обсъдила внимателно и задълбочено доводите на защитата, че деянието на подс. С. е случайно по смисъла на чл. 15 от НК и законосъобразно ги е отхвърлила като несъстоятелни. Правната доктрина и съдебната практика еднозначно са изяснили, че за приложението на чл. 15 от НК е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1. деецът да е съобразил предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и 2. да са налице условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на общественоопасните последици. С оглед общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, водачът на МПС не би могъл да се позове успешно на случайно деяние, щом сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици, допускайки нарушения на правилата за движение, които се намират в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Настоящият случай попада именно в тази хипотеза. Въпреки наличието на обективна възможност, произтичаща от допълнителната осветеност на пътното платно посредством работещите улични лампи, подсъдимият не е възприел своевременно пострадалия, чието присъствие на пътя на място, нерегламентирано за това, безспорно е представлявало опасност за движението. Същата е възникнала не в момента, когато С. П. се е озовал непосредствено пред превозното средство, управлявано от подсъдимия, а значително по-рано – в момента, в който водачът е могъл да види навлезлия на платното пешеходец. Съгласно кредитираното от ВАС заключение на комплексната експертиза в този момент подс. С. е отстоял на не по-малко от 60 метра преди мястото на удара, което разстояние е по-голямо от опасната му зона за спиране – 36,6 метра при избраната скорост от 50 км/ч. Именно това обстоятелство предопределя и предотвратимостта на сблъсъка, ако подсъдимият беше възприел пресичащия човек навреме и в този момент беше реагирал със задействане на спирачната система. Като не е сторил това, жалбоподателят е нарушил императивното правило на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, което е довело до настъпване на пътнотранспортното произшествие. Обстоятелството, че пострадалият също е имал неправомерно поведение, не изключва наказателната отговорност на подсъдимия, а рефлектира единствено върху вида и размера на наказанието, както законосъобразно са приели долустоящите съдилища. С оглед изложеното не би могло да бъде удовлетворено настоятелното искане за оправдаване на подсъдимия. Касационната инстанция може да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК само и единствено, ако фактите, възприети от долустоящия съд, не очертават съставомерно поведение. Коментираният понастоящем казус не попада в тази хипотеза предвид обстоятелството, че по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин е установено, че приетата от ВАС фактология е престъпна и съдържа обективните и субективните признаци на посегателство по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Основателно са единствено доводите на касатора за явна несправедливост на наложеното наказание. Апелативният съд поначало правилно е посочил, че съпричиняването на общественоопасния резултат от страна на пострадалия дава отражение върху вида и размера на наказанието, но е подценил тежестта и ролята на този факт като смекчаващо отговорността обстоятелство при неговата индивидуализация. В случая от съществено значение е това, че пешеходецът не просто е предприел пресичане на неразрешено за това място, но и че го е направил на основна пътна артерия за града с голяма ширина и принципно интензивен трафик, като при това е пренебрегнал намиращия се в непосредствена близост до мястото на инцидента функциониращ пешеходен подлез. Наред с това С. П. е навлязъл на пътното платно, игнорирайки опасността от приближаващия се автомобил на пострадалия при наличието на обективна възможност да го възприеме от значително разстояние. Вместо да пресече по начин, който осигурява минимален престой на пътя, пострадалият се е насочил косо към намиращия се отсреща жилищен квартал, удължавайки по този начин пребиваването си на платното и пренебрегвайки собствената си безопасност. Всичко изложено показва, че ролята на пешеходеца за настъпването на пътнотранспортното произшествие е значително по-голяма от приетото от контролираната инстанция. В същото време въззивният съд е отчел като отегчаващо обстоятелство високата степен на обществена опасност на деянието, която е обосновал с непрестанно нарастващия брой пътни инциденти и с настъпилите общественоопасни последици – отнемане на човешки живот. И ако по отношение на динамиката на този вид престъпни посегателства долустоящата инстанция принципно правилно е посочила, че е необходима по-голяма строгост, това не може да се каже за второто обстоятелство. Опасността на даден вид престъпление е съобразена от законодателя и е намерила израз в предвидената за това престъпление санкция. От значение за индивидуализацията на наказанието е обществената опасност на конкретното деяние, която предвид спецификите на настоящия казус не го отличава съществено от типичните случаи на транспортни престъпления. В тази насока освен съпричиняването от страна на пострадалия следва да се отбележи и обстоятелството, че не е установено подсъдимият да е допуснал други нарушения на правилата за движение, които да обосновават значително по-рисковото му поведение на пътя и да изискват по-сериозна обществена реакция. С оглед изложеното и като отчете ниската степен на обществена опасност на дееца, правилно изведена от апелативния съд от чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност на подсъдимия, незначителния брой предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, проявената критичност към деянието, касационната инстанция намери, че съответно на извършеното би било наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца и лишаване от правоуправление на МПС със същата продължителност в какъвто смисъл следва да бъде изменено въззивното решение. Предвид обстоятелството, че престъплението е инцидентна проява в живота на подсъдимия, наказание в този размер ще способства за поправянето и превъзпитанието му, а що се отнася до генералната превенция, за реализирането ѝ от значение е не толкова размерът на наложената санкция, колкото нейната неизбежност и своевременното ѝ налагане, което в случая е налице. Неоснователна обаче е претенцията за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 от НК, защото съпричиняването от пострадалия въпреки значителната му тежест нито само по себе си, нито в съвкупност с останалите смекчаващи отговорността обстоятелства може да обоснове извод, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от С. престъпление, се явява несъразмерно тежко. С оглед изложеното и като не констатира други основания за изменение на проверявания съдебен акт, както и такива, налагащи отмяната му, настоящият съдебен състав прие, че в останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 4 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 102/12. 07. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 121/2023 год. по описа на Апелативен съд – Варна, като НАМАЛЯВА размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС, наложени на подс. Б. Д. С., на ШЕСТ МЕСЕЦА за всяко от тях. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.