4 Р Е Ш Е Н И Е № 463 гр. София, 12 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……….Даниела Околийска………и в присъствието на прокурора……….……Явор ГЕБОВ……..…изслуша докладваното от съдия……Топузова……… касационно дело № 1429 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Л. П. срещу въззивно решение № 78 от 21.06.2012г., по внохд № 147/12г. на Апелативен съд Варна. Със същото решение била потвърдена постановената присъда № 48 от 03.05.2012г., по нохд № 306/12г. на Окръжен съд Варна. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 3 от НПК. Твърди се, че двете съдилища не отчели наличието на основания по чл.12 от НК, оневиняващи подсъдимия, както и наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Настоява се за намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода” като явно несправедливо по размер. Пред касационния съд жалбата се поддържа лично от подсъдимия със същото искане. В постъпило в срок писмено изложение от адв. М. – защитник на С. П., се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се, че производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, при което подсъдимият признал авторството на деянието и вината си. Самото деяние е завършило във фазата на опита, което според защитника следва да бъде отчетено при определяне на наказанието. Представителят на ВКП счита, че са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не бил даден категоричен отговор дали подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия. Гражданският ищец В. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 48 от 03.05.2012г., по нохд № 306/12г. на Окръжен съд Варна, подсъдимият С. Л. П. бил признат за виновен в това, че на 16.10.2011г. в [населено място] направил опит умишлено да умъртви В. Л. П., като деянието останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем години при първоначален „строг” режим. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати в полза на гражданския ищец Велико П. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, като искът бил отхвърлен до пълния му размер от 100 000лв. С решение на Варненски апелативен съд № 78 от 21.06.2012г., по внохд № 147/12г., присъдата била потвърдена изцяло. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Твърдението в жалбата за нарушение на материалния закон, предвид несъобразяването от страна на инстанционните съдилища с нормата на чл.12 от НК, не може да бъде възприето. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл.372, ал.4 от НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите по обвинението, а факти, очертаващи хипотезата на чл.12 от НК, не се съдържат в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Тезата за осъществяване на деянието при неизбежна отбрана е била развита от подсъдимия в дадените на досъдебното производство обяснения. В мотивите си първоинстанционният съд, изпълнявайки задължението си да провери дали направеното признание се потвърждава от събраните доказателства, е изложил съображения за липса на доказателства за нападение от страна на пострадалия към момента на нанасянето на ударите с нож от подсъдимия, които изводи касационната инстанция споделя. Доколкото оплакването за нарушение на закона не се поддържа пред касационния съд, не се налага излагането на допълнителни аргументи в тази насока. Доводите в жалбата за явна несправедливост на наложеното са основателни. Провеждането на съдебното производство при условията на съкратено съдебно следствие е обусловило определянето на наказанието на С. П. по реда на чл.58а от НК. Неправилно първостепенният съд е приел за отегчаващо отговорността обстоятелство висящо досъдебно производство, водено срещу подсъдимия, тъй като без наличието на влязла в сила присъда по отношение на това друго обвинение е в сила презумпцията за невинност - чл.16 от НПК. Наред с липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства не е бил отчетен фактът, че осъщественото от П. престъпление представлява опит и не е настъпил целеният от дееца противоправен резултат. От събраните доказателства се установява, че след деянието подсъдимият изнесъл пострадалия до оградата и подпомогнал качването му в линейката. Това обстоятелство, макар и да не е от естество да изключи наказуемостта на деянието по смисъла на чл.18, ал.3, б.”б” от НК, следва да бъде отчетено при определяне на наказанието. Нормата на чл.58, б.”а” от НК предвижда самостоятелно основание на което съдът може да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и без да са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства (в посочения смисъл е р.№ 81/05.04.2005г. по н.д. № 578/04г., І н.о.). Съгласно чл.58а, ал.4 от НК, когато едновременно са налице основанията на ал. 1-3 от същия текст и тези на чл.55 от НК, съдът определя наказанието при условията на чл.55, ако той е по - благоприятен за дееца. В конкретния случай очевидно по - благоприятно за подсъдимия се явява определянето на наказание при условията на чл.55 от НК, при което долната граница на наказанието е минималният предвиден размер на наказанието „лишаване от свобода”. По изложените съображения касационната инстанция намери, че следва да измени постановената присъда, като на основание чл. 58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл.58, б.”а” от НК намали наложеното на подсъдимия С. Л. П. наказание от осем на пет години „лишаване от свобода. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 78 от 21.06.2012г., по внохд № 147/12г. на Апелативен съд Варна и потвърдената с него присъда № 48 от 03.05.2012г., по нохд № 306/12г. на Окръжен съд Варна в частта относно наказанието, като на основание чл. 58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл.58, б.”а” от НК намалява размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” на подсъдимия С. Л. П. на пет години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.