Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Обсебване * пробационни мерки

№ 348

София, 09 октомври 2009 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ПАВЛИНА ПАНОВА

при участието на секретаря Лилия Гаврилова

и в присъствието на прокурора Явор Гебов

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 363/2009 година.

Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Софийската градска прокуратура против присъда № 8 от 05.06.2008 год. по внохд № 283/2008 год. по описа на Софийския градски съд.

В протеста и писменото допълнение към него са релевирани основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК за отмяна на въззивната присъда. Изложени са съображения, че въззивният съд е обсъдил едностранчиво само част от доказателствата оневиняващи подсъдимия, като е пропуснал да ги съпостави с останалите събрани доказателства, опровергаващи защитната му позиция. В резултат на това, в нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК втората съдебна инстанция е стигнала до неправилни изводи от фактическо и правно естество и е приложила неправилно закона, като е оправдала подсъдимия по предявеното му обвинение. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите нарушения и с указания по правилното приложение на закона.

Пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.

Защитникът на подсъдимия изразява становище, че от обективна и субективна с. визираното в обвинителния акт деяние е несъставомерно, поради което протестът е неоснователен, а въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 27.11.2007 год. по нохд № 5546/2006 год. по описа на Софийския районен съд подсъдимият М. В. А. е признат за виновен в това, че на 26.06.2005 год. в гр. С., противозаконно присвоил чужда движима вещ-мобилен телефон м.”Самсунг Е330” на стойност 288/двеста осемдесет и осем /лв., собственост на В. Д. А. , която владеел на основание уговорка със С. В. А. , поради което и на основание чл. 206, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК е осъден на пробация, с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 НК за срок от по шест месеца.

По реда на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът се е произнесъл по направените съдебни разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия.

С обжалваната въззивна присъда, на основание чл. 334, т. 2 във вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК първоинстанционната присъда е отменена изцяло и вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият е признат за невинен по предявеното му обвинение.

К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира касационния протест за основателен.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно установени по делото фактическите положения относно:

а/обстоятелствата по сключването на лизингов договор на 08.04.2005 год. между свидетеля В. Д. А. и “Мобилтел” АД по силата, на който А. получил GSM-радиотелефон м.”Samsung Е 330”;

б/предаването на същия телефон от А. на дъщеря му-свидетелката С. В. А. , за да поддържат помежду си мобилна телефонна връзка;

в/връчването на мобилния телефон от А. на подсъдимия за временно ползване, без разрешение за разпореждане с него и последвалото разпоредително действие на А. с движимата вещ, чрез залагането й на 26.06.2005 год. в заложна къща, срещу получена сума от сто и тридесет лева.

За да направи изводите си за виновността на подсъдимия първоинстанционният съд съобразил, че от субективна с. при обсебването умисълът е насочен и деецът действа със съзнанието, че посяга върху движима вещ, която му е поверена да владее и пази на някакво правно основание и въпреки това, със съзнанието, че тя е чужда се разпорежда с нея фактически или юридически в свой или чужд интерес. Отношението на дееца към чуждата движима вещ, върху която притежава фактическа власт и разпореждането с нея вън от предоставените му правомощия, сочи за съзнаване характера на последващите неблагоприятни имуществени последици за собственика /владелецът/ й, в резултат на поведението на извършителя, насочено към преследваната от него цел, а именно - неправомерното присвояване на вещта.

Тези правни изводи въззивният съд е счел за неотносими към конкретиката на случая, въпреки че е възприел фактическите положения, установени от наказателния състав на Районния съд, на които, обаче, е направил друга юридическа интерпретация.

За да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова оправдателна присъда, в мотивите към нея въззивната инстанция се е задоволила да посочи, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано от субективна страна.

Касационният състав намира, че въззивният съд е нарушил основния принцип по чл. 13, ал. 1 от НПК, който го задължава в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Налице е превратно тълкуване на част от доказателствата, а други, които опровергават защитната позиция на подсъдимия изцяло са игнорирани.

Така, например, на обстоятелството, че мобилният телефон е собственост на “Мобилтел”АД, тъй като не са изплатени всички месечни вноски по договора за лизинг сключен с А. , въззивният съд е отделил значително място в мотивите си, но без да продължи в съжденията си това обстоятелство относимо ли е към предмета на доказване по обвинението, или е ирелевантно с оглед установената фактическа власт върху движимата вещ на договорна основа от А. , а впоследствие установяването на такава власт върху същата вещ от дъщеря му по договорка за ползването й и на последно място, предоставянето на телефона за временно ползване без право на разпореждане от А. на подсъдимия. За да е съставомерно деянието по чл. 206, ал. 1 НК не е задължително да е увреден патримониума на собственика на движимата вещ, защото вредоносният резултат може да бъде причинен и спрямо този, който е упражнявал правомерна фактическа власт върху нея.

Вън от вниманието на въззивния съд са останали и показанията на свидетелите А на свидетелката А пред първоинстанционния съд, че при изписването на С. А. от родилния дом, след раждането на детето й, баща й-свид. Ашминов й е предоставил за ползване телефона, т.е. подсъдимият е съзнавал, че инкриминираната вещ не е негова, а чужда, извод, който намира подкрепа и в последващо развилите се събития след разпореждането с телефона, а именно: срещата между А, при която последният предоставил парична сума на подсъдимия за изкупуването на вещта и на последващите във времето поредни залагания срещу пари на същата, довели до необходимостта А. да направи оплакване в полицията, т.е. факти, които са относими към предмета по чл. 102 НПК.

От изложеното е видно, че въззивният състав е нарушил и императивната разпоредба на чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК, задължаваща го да проверява не само доказателствата оправдаващи подсъдимия, но и тези, които го разобличават. Последните в значителна част са останали вън от дейността на съда по събиране, изследване и проверка на доказателствата.

Версията за несъставомерност на деянието от с. на подсъдимия, която е поддържана от защитата пред въззивната инстанция, както и начинът на интерпретация на събрания доказателствен материал от въззивния съд е в противоречие с изискването за цялостна проверка и анализ на събраната доказателствена съвкупност. Правилата по чл. 305 НПК-при наличие на противоречие между доказателствените материали да се изложат съображения, защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят са задължителни за въззивния съд при постановяването на новата присъда /чл. 339, ал. 3 НПК/. Липсата на цялостен обстоен анализ на доказателствата и на такива съображения по същество е довело до изградено в противоречие с изискването на чл. 14, ал. 1 НПК вътрешно убеждение на второинстанционния състав за наказателната неотговорност на подсъдимия, и в резултат на това, законът е приложен неправилно.

Това налага атакуваният съдебен акт безусловно да бъде отменен, защото е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и делото се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание, със следните указания:

- да се анализират съществуващите косвени и останалите обективно съществуващи доказателства и се изложат съображения налице ли е между тях единство;

- направеният от Софийския градски съд извод за невинността на подсъдимия единствения възможен извод ли е;

- има ли съмнение в този извод.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т.т. 2 и 3, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА присъда № 8 от 05.06.2008 год. по внохд № 283/2008 год. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание за изпълнение на дадените указания в съобразителната част на касационното решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: