Р Е Ш Е Н И Е № 543 гр. София, 17.12.2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седми декември двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1812/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения Г. Й. Г. за проверка по реда на възобновяването на присъда № 311 от 19.03.2012 год. постановена по НОХ дело № 242/2012 год. на Петричкия районен съд. От осъдения се релевира основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК и се иска влязлата в сила присъда да бъде отменена и да бъде оправдан по обвинението. В подкрепа на довода за неправилно приложение на материалния закон се излагат съображения, че е осъден за деяние, което е несъставомерно, защото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК. В съдебно заседание осъденият не се явява и не взема становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда №31 от 19.03.2012 год. постановена по НОХ дело № 242/2012 год. Петричкият районен съд е признал подсъдимия Г. Й. Г. за виновен в това, че на 29.12.2011 год. на ГКПП-Златарево в лек автомобил марка “Деу Н.” с рег. [рег.номер на МПС] държал акцизни стоки без бандерол – цигари на свойност 895лв, поради което и на основание чл. 234 ал.1 пр.2 от НК във вр. с чл. 373 ал.2 и чл. 372 ал.4 от НПК, чл. 58а ал.4 и чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години. На основание чл. 234 ал.3 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението. На основание чл. 301 ал.1 т.11 от НПК е постановил приложеният като веществено доказателство по делото лек автомобил да се върне на собственика. С въззивно решение № 289 от 17.07.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 185/2012 год. Благоевградският окръжен съд е изменил присъдата, като я е отменил в частта, с която лекият автомобил, подробно индивидуализиран в диспозитива на решението е върнат на собствениците и вместо това е постановил на основание чл. 53 ал.1 б.”а” от НК една втора идеална част от него да бъде отнета в полза на държавата, а я е потвърдил в останалата протестирана и обжалвана части. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в шестмесечния срок по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Доводите на осъдения за неправилно приложение на материалния закон са идентични с поддържаните пред двете решаващи съдебни инстанции и по същество се свеждат до това, че е осъден за деяние, което е несъставомерно като престъпление по възведеното обвинение, защото представлява маловажен случай. Петричкият районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, ги е обсъдил и на стр. 11 от мотивите към присъдата е изложил достатъчно, основани на закона съображения, поради които е приел, че не се касае до маловажен случай на престъпление по чл. 234 от НК, а въззивната инстанция при проверката на правилността на присъдата, по повод оплакванията в жалбата на подсъдимия е възприела изводите му. Съдебната преценка е направена въз основа на установеното по делото, относно извършеното деяние, стойността на предмета на престъплението, вредните последици от него, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Правилно, въз основа на приетата и основана на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност фактическа обстановка и при съблюдаване съдържанието на разпоредбата на чл. 234 от НК, двете решаващи съдебни инстанции са приели, че поведението на подсъдимия обективира признаците от престъпния състав по обвинението, за което са го осъдили. При отговор на въпроса дали се касае до маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК точно са изтълкували всички обстоятелства относно обществената опасност на деянието и дееца и законодателната воля, вложена в този термин. Контрабандата по чл. 234 от НК, с оглед размера на санкцията, която е предвидена в особената част на НК, е тежко престъпление, съгласно дефиницията, дадена в чл. 93 т.7 от НК. С него се засягат съществени обществени отношения в стопанските отрасли свързани в производството, разпространението и търговията с акцизни стоки, като се ощетява Републиканският бюджет. Чрез криминилизацията на това поведение държавата защитава правото си да събере определен данък, което се удостоверява чрез обозначаването на акцизната стока със съответен бандерол, а от там да попълни с парични средства държавната хазна. Конкретно извършеното престъпление не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления, като не може да се приеме, че дължимия акциз, избягването на който се е целяло от дееца, по своите финансови параметри е толкова незначителен, че да прави неоправдано използването средствата на държавна принуда чрез осъждането на дееца. Несъстоятелен е довода, че стойността на избегнатия акциз е много по ниска в сравнение с приетата по делото. Стойността на предмета на контрабандните стоки и на дължимия акциз за тях е включена в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, посочена е в обстоятелствената част на обвинителния акт, за тях в досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства. Поведението, което е имал подсъдимия в процеса, с признаване изцяло на тези параметри и искането да не се събират доказателства в съдебното следствие за тях, е определило реда за решаване на делото и е процесуално недопустимо последващото им оспорване. Мотивацията на дееца – да ползва акцизните стоки за лични нужди не прави деянието с по-ниска степен на обществената опасност. Законодателят не прави диференцияция на престъпното поведение при двете форми на изпълнителното деяние. Държането и продажбата на акцизни стоки без бандерол са с еднаква степен на обществена опасност с оглед резултата от тях. Тези факти преценени в съвкупност с установеното по делото относно мястото, където са открити цигарите – укрити на тайно място в нарязаната резервна гума, видно от данните в албума фотоснимки, придружаващ протокола за оглед, които от една страна характеризират деянието, а чрез него и дееца, не дават основание да се приеме, че конкретно извършеното има значително по ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за престъпления от този вид и поведението му е толкова незначително укорително, че да правят деянието маловажен случай. При установената фактическа обстановка въззивната инстанция точно е приложила материалния закон и в частта, с която е отнела в полза на държавата на основание чл. 53 ал.1 б.”а” НК принадлежащата на подсъдимия идеална част от лекия автомобил, съпружеска имуществена общност. При решаването на въпроса за приложението на тази норма законодателят не е въвел изискване да се изследва дали е средство за извършване на престъплението, без използването на което изпълнителното деяние би било невъзможно, в какъвто смисъл са изложени незаконосъобразни съображения от първата инстанция, които се поддържат и в искането. Достатъчно е лекия автомобил обективно да е послужил за извършване на престъплението, а този факт е установен по несъмнен начин. Държането общо на 130 броя кутии цигари не би могло да бъде осъществено, включително и пренасянето им през границата, ако не е бил използван автомобилът. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда на Петричкия районен съд не е допуснато поддържаното от осъдения съществено нарушение по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 от НПК и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Г. Й. Г. за възобновяване производството по НОХ дело № 242/2012 год. и отмяна на постановената по делото присъда № 311 от 19.03.2012 год., изменена с въззивно решение № 289 от 17.07.2012 год. по ВНОХ дело № 185/2012 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: