РЕШЕНИЕ № 248 София, 16.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №440/2014 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№31236/20.3.2012 г., подадена от адв. Л. А. – процесуален представител на ищеца В. К. Х. от [населено място], против въззивно решение от 07.02.2012 г. по гр.д.№5787/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-В състав. С обжалваното решение е отменено решение №І-47-173/20.12.2010 г. по гр.д.№14597/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ГК, 47 състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. К. Х. сумата 4500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато обвинение по чл.276, ал.4 и чл.308 НК, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.9.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 223 лева – разноски по делото, и вместо това искът за посочената сума е отхвърлен. Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен посочения иск за разликата от 4500 лева до 25000 лева, както и в частта ,с която е отхвърлен искат за имуществени вреди на същото основание в размер на 25000 лева. Въззивната инстанция е приела, че не е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, тъй като прекратяването на наказателното производство, поради изтичане на определения от съда преклузивен срок за внасяне на обвинителен акт и внасянето му след срока, не е равнозначно на неизвършване на деянието от този, спрямо който е повдигнато и поддържано обвинение, нито, че деянието, за което е повдигнато и поддържано обвинение не е престъпление. Изложени са изводи, че с изтичането на предвидения срок се изключва възможността по отношение на извършителя да се търси наказателна отговорност. Относно срокът по чл.369/отм./ НПК е прието, че същият има отношение към разглеждането на делата в разумен срок съобразно изискванията на чл.6 ЕКЗПЧОС, но не давностен срок по смисъла на чл.24, ал.1, т.3 НПК и чл.80 НК, а това е процесуален срок, тъй като препятства извършването на наказателното преследване, но не засяга правните последици на извършеното престъпление, защото не води до погасяване на наказателната отговорност, каквато е последицата на давността. Този извод е аргументиран с разпоредбите на чл.419, ал.2 и чл.421 НПК, които предвиждат възможността за възобновяване и на наказателните дела, прекратени актове по чл.369, ал.5/отм./ НПК, което не би било възможно само след изтичането на предвидения в закона давностен срок. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправните въпроси:1. Налице ли е недоказаност на обвинението с последиците на оправдателна присъда в случаите, когато досъдебното производство, в това число и такова до 72 часа след първоначалното задържане от 24 часа в случаите, когато досъдебното производство е прекратено при хипотезата на чл.369/отм./ НПК ?; 2. Налице ли е недоказаност на обвинението с последиците на оправдателната присъда в случаите, когато досъдебното производство е прекратено при хипотезата на чл.369 НПК и не е възобновено ?; 3. Налице ли е недоказаност на обвинението с последиците на прекратено досъдебно производство поради това, че деянието не съставлява престъпление – в случаите, когато досъдебното производство е прекратено при хипотезата на чл.369/отм. НПК и не е възобновено. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси намира следното: По въпросите е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК, опредметена в решение №291/16.11.2011 г. по гр.д.№109/2011 г., с което е прието, че “прекратяването на наказателното производство от съда, в случаите, когато обвиняемия е поискал разглеждането на делото в съда, и когато прокуратурата е внесла обвинителен акт, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и делото е върнато за отстраняването им, и когато то не е внесено в съда в едномесечен срок /чл.369 – отм.НПК/, по своето същество е санкция срещу прокуратурата, която не е реализирала в разумен срок /чл.6 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи/ наказателната репресия срещу обвиненото лице. Случаите, при които бездействието на прокуратурата да отстрани допуснати процесуални нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок, имат за последица прекратяването на наказателното производство от съда на основание чл.369,ал.4-отм.НПК, следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението /чл.243,т.2 от НПК/, което съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ- деянието не е извършено от лицето. Прекратяването на наказателното производство от съда на основание, че прокуратурата бездейства- не отстрани процесуалните нарушения и не внесе делото в съда, с оглед хипотезите на чл.2,т.2 от ЗОДОВ е прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението- че деянието, за което деецът е обвинен не е извършено от него. Разпоредбата на чл.369,ал.1-отм.НПК дава възможност на прокуратурата, след връщането на делото от съда, да прекрати наказателното производство или да извърши други процесуални действия, в резултат на които наказателното производство да приключи с акт на съда по съществото на обвинението. Когато прокуратурата не прекрати наказателното производство – основанието за което прекратяване е чл.243,т.2 от НПК, и не извърши указаните й от съда процесуални действия, в резултат на които съдът да може се произнесе по съществото на обвинението, последният прекратява наказателното производство. При така проследената уредба на специалната процедура, правилно е прието от въззивния съд, че следва да бъдат приравнени по правни последици, с оглед основанието за търсене на отговорност за вреди по ЗОДОВ, прекратяването на наказателното производство от прокуратурата на основание чл.243,т.2 от НПК, и от съда в случаите на чл.369,ал.4 –отм.НК, тъй като основанието за прекратяването е едно и също.” В посочения смисъл е и решение №95/08.4.2011 г. по гр.д.№849/2010 г. на ВКС, ІІ- г.о., също постановено по чл.290 ГПК.. По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Навежда се оплакване за приложение на материалния закон . чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, във връзка с чл.369 НПК/отм./. Моли се за отмяна на въззивното решение и присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба – Прокуратура на Република България, посредством представителя си – прокурор Д., застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира, че въззивното решение неправилно в частта му за неимуществените вреди до размер на 5500 лева. По делото е установено по безспорен начин, че против касационния жалбоподател – ищец, е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.276, ал.4 и чл.308 НК на 18.4.2002 г., а обвинителния акт е бил изготвен на 15.9.2006 г. като всички досъдебни процесуални действия са били под контрола на прокуратурата, която е внесла обвинителен акт в съда, като производството по делото е било прекратено, поради което следва да се приеме, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2/сега т.3/ ЗОДОВ и отговорността на прокуратурата следва да бъде ангажирана. Относно размера на иска съдът констатира, че за периода от 18.4.2002 г., когато е повдигнато първоначалното обвинение, до 20.9.2006 г., когато производството е прекратено, ищецът е претърпял болки и страдания по смисъла на чл.52 ЗЗД, изразяващи се в затваряне на ищеца в себе си, нежелание за излизане от дома му и среща с приятели, общественото достояние на започналото наказателно производство, напрежение в отношенията му с домашните, изпитване на стрес, срам и депресия. Поради това настоящият състав на ВКС, ІV г.о. намира, че тези вреди следва да бъдат възмездени със сумата 5500 лева, на основание посочената правна норма от ЗЗД, ведно със законната лихва от 20.9.2006 г., като в останалата част въззивното решение относно неимуществените вреди следва да бъде оставено в сила. Относно иска за обезщетение за имуществени вреди, представляващи твърдяното от ищеца неполучено възнаграждение, за периода през който не е работил, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Не е установена причинно - следствена връзка между уволнението на ищеца и воденото срещу него наказателно производство. Нещо повече от извършената служебна проверка се установява, че наложеното му дисциплинарно наказание “уволнение” е потвърдено от ВАС – решение №7056/04.7.2007 г. по адм.д.№2207/2007 г., ІІІ отделение. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта му за неимуществените вреди за сумата 5500 лева, и посочената сума бъде присъдена на ищеца, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.9.2006 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част, включително и за имуществените вреди, обжалваното решение бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора ответникът по касационната жалба следва да заплати на касационния жалбоподател деловодни сумата 230 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение второ от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 07.02.2012 г. по гр.д.№5787/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-В състав, в частта, с която е отхвърлен искът на В. К. Х. от [населено място] против Прокуратура на Република България - София за неимуществените вреди в размер на 5500 лева, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – [населено място], да заплати на В. К. Х., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], ул.”Ц. П. №13, ет.5, ап.14, сумата 5500/пет хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.2/сега т.3/ ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.9.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 230/двеста и тридесет/ лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 07.02.2012 г. по гр.д.№5787/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-В състав, в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: