Р Е Ш Е Н И Е № 40 Гр.София, 02.03.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари, 2020 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора СОФИЯНСКИ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.108/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №3/20.02.19 г.,постановена от ОС-Шумен /ШОС/ по Н.Д.465/18 г., подсъдимият П. Д. П. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 116,ал.1,т.4,пр.3,т.6,пр.2 и 3 вр.чл.115 НК и вр.чл.58 А НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 30 години, търпимо при първоначален строг режим. Той е осъден да заплати на конституираната гражданска ищца Д. Г. К. 5 000 лв.за причинените й неимуществени вреди от деянието,ведно със законната лихва, считано от 24.09.18 г., до окончателното изплащане на сумата,като в останалата част предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.е отхвърлен като неоснователен. По жалба на подсъдимия в наказателната и гражданско-осъдителната част и по жалба на гражданската ищца чрез нейния повереник за пълно уважаване на иска, присъдата е атакувана пред АС-Варна /ВнАС/ и е образувано В.Н.Д.125/19 г.по описа на същия. С решение №108/30.07.19 г.обжалваният съдебен акт е изменен, като е увеличен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до 15 000 лв. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу решението на ВнАС е постъпила касационна жалба от гражданската ищца чрез нейния повереник, с която се иска увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди до пълния претендиран размер. Постъпило е възражение от служебния защитник на подсъдимия, в което се настоява за законосъобразност на постановения съдебен акт. В съдебно заседание пред ВКС гражданската ищца,редовно призована,не се явява. Упълномощеният от нея повереник поддържа жалбата,ведно са аргументацията по нея. Подсъдимият, редовно призован,не се явява. Не се явява и неговият защитник, депозирал възражението,но предвид обстоятелството,че делото пред тази инстанция се развива само в гражданско-осъдителната част, същото не е и необходимо /има се предвид задължителната защита/. Представителят на ВКП намира,че решението в атакуваната част следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата с отразените в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Първата инстанция е приела,че в кориците на делото липсват каквито и да са доказателства,които да бъдат обсъждани в контекста на претърпените болки и страдания от страна на гражданската ищца Д. К. във връзка с настъпилата насилствена смърт на сестра й Г. В., но въпреки това е присъдила обезщетение за неимуществени вреди. Според въззивната инстанция това е вярно, но по аргумент от противното не са депозирани и доказателства за липса на близки отношения между двете жени. Разсъждавано е за принципната увреда от загубата на близък родственик, без позоваване на каквито и да са съдържащи се в конкретното производство доказателства. В този смисъл е вярно изявлението на прокурора от ВКП пред този съд, че уважаването въобще на гражданския иск, макар и частично, е сторено поради несъмнено съществуващата кръвна връзка. В касационната жалба от друга страна се претендира за необходимост от цялостно уважаване на претенцията поради тежестта на престъплението, отнасянето на същото към болката на близките и оглеждане на доказателствения материал в цитираната връзка. Поради казаното се извежда несправедливо определяне на дължимата като обезщетение сума от 15 000 лв., а не защото са доказани болки и страдания за размер, многократно надвишаващ определения такъв. Дори изрично е заявено,че „никой не може да определи кой колко е близък с брат,сестра и сродници и всеки знае сам за себе си“. С други думи, според жалбоподателката и нейния повереник поради самото извършване на противоправното деяние-несъмнено деликт, се дължи уважаване на предявения граждански иск /остойностяващ човешкия живот/ на обявилия претенцията си родственик, и не е нужно да се представят никакви доказателства за действителна близост между лицата и поради това- установени страдания вследствие на престъпното посегателство. Такава теза не може да бъде приета. Казаното следва от приложението на процесуалните правила /НПК и ГПК/ и дълго развиваната съдебна практика, включително и тълкувателна такава. Най-малко в този смисъл може да се посочи Тълкувателно решение № 1/16 г.на наказателната,гражданската и търговската колегии на ВКС на РБ. Съгласно същото „правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД“. Ерго, близостта между родственици не се предполага, както е приел ВнАС, а се доказва, също както и претърпените от тях неблагополучия поради настъпилия деликт, по повод на които следва да се присъди дължимо справедливо обезщетение. В конкретния случай такова доказване категорично липсва. Но липсва и касационна жалба от страна на подсъдимия по отношение на приетата от ВнАС гражданско-осъдителна част на решението. Тъкмо обратното, от представеното възражение е видно,че страната се съгласява с присъденото обезщетение от 15 000 лв. /макар и да говори за липса на доказателства/ и настоява за неприсъствие на предпоставки за неговото увеличаване. Доколкото производството се развива по реда на гражданското правораздаване по исканията в сезиращия настоящата инстанция процесуален документ /но несъмнено наред със спецификите на наказателното производство/, то възможностите за произнасяне са ограничени до оставяне на решението в сила, независимо от несъгласието на този съд с аргументите на контролирания съдебен състав по основателността на претенцията въобще. С оглед изложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №108/30.07.19 г.,постановено от АС-Варна по В.Н.Д.125/19 г. в атакуваната гражданско-осъдителна част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/