Ключови фрази
Завет * съпружеска имуществена общност * лично имущество * неправилна правна квалификация * правомощия на въззивната инстанция


11
Р Е Ш Е Н И Е
№ 184/2018 г.
София, 31.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 219 по описа за 2018 година.

Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Образувано е по подадена от Р. П. П., чрез адв. Д. В., САК, касационна жалба против решение № III-93 от 17. 10. 2017 г. по в. гр. д. № 994/2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 56 от 20. 04. 2017 г. по гр. д. № 951/2016 г. на РС – Несебър в частта, с която са уважени предявените от С. Т. Е. против Р. П. П. искове за установяване недействителността, на осн. чл. 19, ал. 1 ЗН, на завета на Н. Г. Е., оставен в полза на Р. П. П., със саморъчно завещание от 29. 12. 2010 г., в частта му относно 9/40 идеални части от 1/2 идеална част (9/80 ид.ч.) от дворно място с площ от 844 кв.м., съставляващо парцел V-49, в кв. 17 по регулационния план на [населено място], общ. Несебър и 9/40 идеални части от построените в това дворно място полумасивна жилищна сграда с площ от 30 кв.м. и обор от 40 кв.м., както и исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на собствеността върху 9/40 идеални части от 1/2 идеална част (9/80 ид.ч.) от описаното дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ............... по кадастралната карта на [населено място], върху 9/40 идеални части от построени в същото еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ от 44 кв.м. с идентификатор ................... и едноетажна сграда с площ от 48 кв.м. с идентификатор ................... и върху 9/80 идеални части от построена в същото едноетажна селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м. с идентификатор ............., както и в частта, с която предявените от Р. П. П. против С. Т. Е. насрещни искове по чл. 108 ЗС са отхвърлени в частта, с която се иска установяване собствеността и предаване владението върху 9/40 идеални части от еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ от 44 кв.м. с идентификатор ................. и едноетажна сграда с площ от 48 кв.м. с идентификатор .................. по кадастралната карта на [населено място], както и върху 2/3 ид.ч. от едноетажна селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м. с идентификатор ................ по кадастралната карта на [населено място].
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 19 СК от 1985 г. (отм.) – предвид извода на съда за възникнала съпружеска имуществена общност върху идеалните части от наследствените имоти на Н. Е., придобити със съдебна спогодба по делбено дело през 1987 г., въпреки да не са плащани суми за уравнение на дяловете на останалите сънаследници, в нарушение на чл. 154 ГПК – поради неправилно разпределение доказателствената тежест за установяване липсата на плащане на суми за уравнение на дяловете през време на брака на Н. Е. и Т. Е., на чл. 235 ГПК – поради необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Поддържа се и необоснованост на фактическия извод за неосъществявано владение върху имота от Н. Е., както и немотивираност на съдебния акт в частта, касаеща направеното възражение за изтекла в полза на последната придобивна давност. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на предявените от С. Т. Е. против Р. П. П. искове по чл. 19, ал. 1 ЗН, чл. 124, ал. 1 ГПК, както и цялостно уважаване на предявените от Р. П. против С. Е. насрещни искове по чл. 108 ЗС.
Ответникът по касационната жалба С. Т. Е., чрез адв. Ж. И., изразява становище за правилност на въззивното решение и иска потвърждаването му. Твърди, че Р. П. не е доказала изплащане с лични средства на сумите за уравняване дяловете и не е оборила презумпцията за съвместен принос, установена в чл. 19 СК от 1985 г. (отм.), че изплащането на договорените за уравнение на дяловете суми няма отношение към вещнотранслативния ефект на спогодбата, че твърдението за липса на плащане било направено едва с въззивната жалба и е недопустимо, че ППВС № 5/1972 г., т. 3 е неприложимо за конкретния случай, че в тежест на жалбоподателката е да обори презумпцията за съвместен принос по чл. 19 СК от 1985 г. (отм.). Твърди се обоснованост на извода за неустановяване от ответницата по първоначалния иск на упражнявано владение върху имота от Н. Е. и демонстрирано по отношение на С. Е. намерение за своене, а след смъртта на завещателката – продължаване на владението от Р. П., както и неприложимост в случая на презумпцията по чл. 69 ЗН. Иска се потвърждаване на въззивното решение.
С определение № 401 от 23. 07. 2018 г. по гр. д. № 219/2018 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроси касаещи приложението на чл. чл. 19 и 20 СК от 1985 г. (отм.), чл. 235 ГПК и правомощията на въззивния съд при сгрешена правна квалификация на предявено защитно възражение от ответника.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване.
Според разясненията, дадени с ППВС № 5/1972 г., т. 3, когато по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) през време на брака се постави в дял на съпруга-сънаследник неподеляемо наследствено жилище и последният е осъден да заплати на останалите сънаследници суми за уравнение на дяловете им, съпругът – сънаследник остава индивидуален собственик на частта, която има по наследство, а върху закупената част от жилището възниква съпружеска имуществена общност, ако тя е изплатена през време на брака със средства на семейството.
Аналогично следва да е разрешението и в хипотезите на придобиване през време на брака, от единия съпруг, на идеална част от сънаследствен имот по силата на постигната в делбено производство и одобрена от съда спогодба, с която съпругът-сънаследник е поел задължение да заплати на другите сънаследници парични суми за уравнение на дяловете им. Върху така придобитата идеална част от наследствения имот ще възникне съпружеска имуществена общност, ако сумите за уравнение на дяловете са изплатени през време на брака със средства на семейството. В случай, че до прекратяване на съпружеската имуществена общност не са плащани никакви суми за уравнение на дяловете и останалите съделители не са развалили поради неизпълнение спогодбата за делба, върху придобитата по спогодбата идеална част от наследствения имот няма да възникне съпружеска имуществена общност.
Отговор на втория въпрос е даден с ТР № 1/2013 г., т. 2. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
По третия въпрос настоящият състав споделя формираната единна практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК. Въззивния съд, като инстанция по съществото на спора, е длъжен, в рамките на въззивното сезиране, да се произнесе по спорния предмет, след като обсъди всички доводи и възражения на страните, относими към спорното право, и прецени всички относими, допустими и необходими доказателства (решение № 173 от 03. 01. 2016 г. по т.д. № 1689/15г., 2 т.о., решение № 15 от 30. 01. 2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г., 4 г.о., решение № 69 от 09. 07. 2015 г. по гр. д. № 1582/2014 г., 4 г.о.).
Промяната на намерението на сънаследника да установи владение върху идеалните части на останалите наследници се обективира с действия, отричащи правата на другите сънаследници върху имота и станали тяхно достояние, каквито действия представляват недопускането им в имота (решение № 635 от 25. 10. 2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г., 1 г.о., решение № 4 от 20. 02. 2013 г. по гр. д. № 418/2012 г., 2 г.о., ТР № 1/2012 г.).
По основателността на касационната жалба:
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от С. Е. против Р. П. установителни искове и в отхвърлителната част по насрещните ревандикационни искове, предявени от Р. П. срещу С. Е., съставът на окръжния съд е приел, че С. Е. е собственик на 9/40 идеални части от 1/2 идеална част (т.е. на 9/80 ид.ч.) от дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ................. по кадастралната карта на [населено място], на по 9/40 идеални части от построени в същото еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ от 44 кв.м. с идентификатор ................... и едноетажна сграда с площ от 48 кв.м. с идентификатор ...................., както и на 9/80 идеални части от построена в същото дворно място едноетажна селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м. с идентификатор ......................
Прието е, че идеалните части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ...................1 (9/40ид.ч. от 1/2 ид.ч., т.е. 9/80 ид.ч.), сграда с идентификатор ...................... (9/40 ид.ч.) и сграда с идентификатор ...................... (9/40 ид.ч.) ищецът е придобил по наследство от баща си Т. Е., починал на 15. 11. 1991 г., който към смъртта си е бил собственик, съвместно със съпругата си Н. Е., при условията на СИО, на 9/10 идеални части от сградите и на 9/10 ид.ч. от 1/2 ид. част от поземления имот на основание съдебна спогодба от 3. 04. 1987 г. по гр. д. 190/1986 г. на ПРС , сключена от съпругата му, по силата на която сградите и 1/2 ид.ч. от имота се предоставят в неин дял, срещу заплащане на суми за уравнение на дяловете на останалите съделители – наследници на Р. Й. И. и Г. П. И.. Със смъртта на Т. Е. имуществената общност върху тези 9/10 ид.ч. е прекратена и С. Е. придобил по наследство от баща си 9/40 ид.ч. от собствеността. Останалите 31/40 ид.ч. били придобити от Н. Е. (1/10 по наследство от майка й, 9/20 на основание делба и прекратена СИО и 9/40 по наследство от съпруга й Т. Е.).
Прието е, че правото на собственост върху 9/80 ид.ч. от сграда с идентификатор ................ е придобито от ищеца по наследство от Т. Е., който към смъртта си е бил собственик на идеални части от тази сграда на основание чл. 92 ЗС, по приращение към имота, от който двамата с Н. Е. са притежавали 9/20 идеални части при условията на СИО (9/10 ид.ч. от 1/2 ид. част). След смъртта на Т. Е. имуществената общност върху тези 9/20 ид.ч. е била прекратена и ищецът е получил по наследство от баща си 9/80 ид.ч. Н. Е. е собственик на 31/80 идеални части (1/20 ид. ч. по наследство от майка си, 9/40 ид.ч. на основание прекратена СИО, 9/80 по наследство от Т. Е.)
Възражението на Р. П., че към смъртта си Н. Е. е била изключителен собственик на процесните сгради и собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място, тъй като идеалните части, надхвърлящи наследствените й права, са били придобити без никакъв принос на съпруга Т. Е. и без влагане на лични или семейни средства от съпрузите, защото суми за уравнение на придобитите дялове на останалите наследници не са били плащани до прекратяване на брака и общността със смъртта на Т. Е., е прието за недоказано, поради неустановяване на липсата на извършено плащане.
Направеното от ответницата, при условията на евентуалност, възражение за придобиване от Н. Е., по давност, на собствеността върху идеалните части от имота и сградите, надхвърлящи наследствените й права, чрез упражнявано от 15. 11. 1991 г. (смъртта на съпруга й Т. Е.) до 5. 11. 2012 г. (нейната смърт) владение, е прието за неоснователно по съображения, че макар да е упражнявала фактическа власт върху имотите повече от десет години след смъртта на съпруга й, не е установено да е демонстрирала намерението за своене на идеалните части на ищеца С. Е. и това да е станало достояние на последния.
Решението е неправилно.
Не е съобразен с разпоредбата на чл. 19 СК от 1985 г. (отм.) изводът на въззивния съд, според който правото на собственост върху 9/10 ид.ч. от 1/2 ид.ч. (9/20 ид.ч.) от поземлен имот с идентификатор ............ ..........., върху 9/10 ид.ч. от сграда с идентификатор ............... и върху 9/10 ид.ч. от сграда с идентификатор ................... е придобита от Н. Е. и Т. Е., при условията на съпружеска имуществена общност, през 1987 г., на основание съдебна спогодба за делба от 3. 04. 1987 г. по гр. д. № 190/1986 г. на РС – Поморие, с която Н. Е. придобива притежаваните от останалите сънаследници общо 9/10 идеални части от описаните сгради и от 1/2 ид.ч. от имота срещу задължение за заплащане на суми за уравнение на дяловете им.
По делото е въведено твърдение от Р. П. за липса на извършено плащане на суми в изпълнение на спогодбата до прекратяване на брака със смъртта на Т. Е. и след това до смъртта на Н. Е.. Това твърдение нито е оспорено от ищеца С. Е., нито последният е въвел противоположно твърдение за извършено плащане, нито по делото има каквито е данни за извършвани плащания на суми в изпълнение на поетото със спогодбата задължение. Същевременно, липсата на плащания на суми за уравнение на дяловете се установява от ангажираните от Р. П. гласни доказателства – според показанията на св. Ш., чийто тъст е брат на Н. Е., след сключване на спогодбата по делбеното дело останалите наследници-съделители не са си търсили присъдените суми за уравнение на дяловете, нито такива били плащани.
След като до прекратяване на брака между Н. Е. и Т. Е. със смъртта на съпруга, настъпила на 15. 11. 1991 г., не са плащани никакви суми за уравнение на дяловете, то върху придобитите по спогодба 9/10 идеални части от описаните сгради и 9/10 от 1/2 ид. ч. от описания имот не е възникнала съпружеска имуществена общност. Лична собственост на Н. Е. са станали както придобитата по наследство 1/9 идеална част, така и придобитите по спогодба 9/10 идеални части от двете сгради и 9/10 от 1/2 ид.ч. от дворното място. За придобиване на собствеността върху притежаваните от останалите сънаследници 9/10 идеални части не са влагани никакви средства (лични или семейни) от съпрузите Е., тъй като суми за уравнение на дяловете не са изплащани до прекратяване на брака със смъртта на Т. Е. през 1991 г., а и след това. По какви съображения останалите сънаследници не са предприели действия за събиране на присъдените суми доброволно или по принудителен ред или за разваляне на сключената спогодба поради неизпълнение е без значение за определяне статута на придобитите от Н. Е. права. От значение е липсата на принос от страна на съпруга Е. за придобиване на идеални части от наследствените имоти на Н. Е.. Презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК е оборена. Неоснователен е доводът, че възражението за липса на принос, поради неплащане на суми за уравнение на дяловете на останалите наследници със семейни или лични средства е преклудирано, тъй като е направено едва с въззивната жалба. В т. I от отговора на исковата молба е заявено изрично, че суми за изравняване на дяловете не са били изплащани нито при сключване на спогодбата, нито след това – през време на брака, поради което Т. Е. няма никакъв принос за придобиване на собствеността върху 9/10 ид.ч. от наследствените имоти.
След като върху придобитата от Н. Е. 1/2 идеална част от дворното място не е възникнала съпружеска имуществена общност и същата е представлявала нейна лична собственост, то тя е била собственик по приращение и на 1/2 ид.ч. от едноетажна селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м. с идентификатор .............
Тоест, към смъртта си завещателката Н. Г. Е. е била собственик на сгради с идентификатори ............. и ............. (по наследство от Р. Й. И. и Г. П. И. и съдебна делба), на 1/2 ид.ч. на поземлен имот с идентификатор .............. (по наследство от Р. Й. И. и Г. П. И. и съдебна делба) и на 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор........... (на осн. чл. 92 ЗС). Не е необходимо разглеждане на въведеното при условията на евентуалност от Р. П. възражение за придобивна давност, изтекла в полза на завещателката Н. Е..
В имуществото на Т. Е., наследодател на ищеца С. Е., не се е включвало правото на собственост върху 9/80 идеални части от поземлен имот с идентификатор ............., върху 9/40 ид.ч. от сгради с идентификатори ........... и ............... и върху 9/80 ид.ч. от сграда с идентификатор ............ по одобрената КК на [населено място], общ. Несебър.
От изложеното следва, че извършеното от Н. Е. в полза на Р. П. завещателно разпореждане от 29. 12. 2010 г. не е недействително, на основание чл. 19, ал. 1 ЗН, в частта досежно завещаните на Р. П. 9/80 идеални части от поземлен имот с идентификатор ................, 9/40 ид.ч. от сгради с идентификатори ......... и .......... и 9/80 ид.ч. от сграда с идентификатор .............. по одобрената КК на [населено място], общ. Несебър. С. Е. не е придобил по наследство от Т. Е. посочените по-горе идеални части от процесния имот и сгради. Предявените от същия срещу Р. П. искове по чл. 19, ал. 1 ЗН и чл. 124, ал. 1 ГПК са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Като неправилно в частта по исковете по чл. 19, ал. 1 ЗН и по чл. 124 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено, вместо което предявените от С. Е. против Р. П. искове бъдат отхвърлени.
Решението е неправилно и в частта, с която е потвърден първоинстанционният акт в частта, с която предявеният от Р. П. против С. Е. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху процесните три сгради, е отхвърлен за 9/40 идеални части от еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ от 44 кв.м. с идентификатор .............. за 9/40 ид.ч. от едноетажна сграда с площ от 48 кв.м. с идентификатор ............., както и за разликата над 133/240 ид.ч. до предявения размер от 2/3 ид. ч. от едноетажна селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м. с идентификатор ............. по кадастралната карта на [населено място] (която разлика възлиза на 27/240, т.е. на 9/80 ид.ч.).
По изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че Р. П. е изключителен собственик на еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ от 44 кв.м. с идентификатор .......... и на едноетажна сграда с площ от 48 кв.м. с идентификатор ........... Придобила е същите по завещание от Н. Е., която към смъртта си ги е била придобила по наследство от родителите си Р. Й. И. и Г. П. И. и делба – 1/10 ид.ч. по наследство и 9/10 ид.ч. въз основа на одобрена съдебна спогодба по делбено дело. Поради неизплащане на суми на останалите сънаследници от Н. и Т. Е. през времетраенето на брака им, тези 9/10 ид.ч. са станали лична собственост на Н. Е. и върху тях не е възникнала съпружеска имуществена общност.
Р. П. е собственик е и на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор .........., а по приращение – на 2/3 ид.ч. от построената в имота едноетажна селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м. с идентификатор ............... Придобила ги е на следните основания: 1/2 ид.ч. по завещание от Н. Е. и 1/6 ид.ч. по наследство от родителите си П. Г. П. и С. М. П.. П. Г. П. е бил собственик на 1/2 идеална част от дворното място на основание договор за дарение, сключен с н.а. № ../1972 г., с родителите му Р. Й. И. и Г. П. И.. След смъртта му на 25. 05. 1992 г. съпругата му С. П. и децата му М., Р. и Г. П. са придобили по 1/8 ид. част (1/2:4), а след смъртта на С. П. на 3. 05. 1995 г. децата й М., Р. и Г. П. са придобили по 1/24 от притежаваната от майка им 1/8 идеална част. Така, по наследство от родителите си, Р. П. е станала собственик на 1/6 ид.ч.(1/8 +1/24) от дворното място, а по завещание – на 1/2 ид.ч. Общо притежаваните права възлизат на 4/6 (2/3) от дворното място и описаната стопанска постройка.
Упражняваната от ответника по насрещния иск С. Е. фактическа власт върху процесните три сгради е без основание, поради което са налице предпоставките за уважаване на насрещния иск по чл. 108 ЗС за установяване собствеността на Р. П. и осъждане на Т. Е. да й предаде владението върху еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ от 44 кв.м. с идентификатор ........., едноетажна сграда с площ от 48 кв.м. с идентификатор .........., 2/3 ид. ч. от едноетажна селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м. с идентификатор ........... .
Въззивното решение е влязло в сила в частта потвърждаваща първоинстанционния акт в частта, с която предявеният от Р. П. против С. Е. насрещен иск по чл. 108 ЗС е уважен за 133/240 ид.ч. от селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м. с идентификатор ............., придобита по приращение – чл. 92 ЗС (като собственик на 133/240 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ............, от които 31/80 ид.ч. придобити по завещание от Н. Е. и 1/6 ид.ч. по наследство от П. П. и С. П.), за 31/40 ид.ч. от еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ от 44 кв.м. с идентификатор ................. (по завещание от Н. Е.) и за 31/40 ид.ч. от едноетажна сграда с площ от 48 кв.м. с идентификатор .............. (по завещание от Н. Е.) по КК на [населено място], общ. Несебър. В частта, потвърждаваща първоинстанционния акт в отхвърлителните части по насрещните искове по чл. 108 ЗС решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което същите бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото С. Е. ще следва да понесе отговорността за всички разноските, направени от Р. П. при водене на делото пред трите инстанции, възлизащи общо на 4893 лв. От тази сума с първоинстанционното решение, изменено по реда на чл. 248 ГПК, са присъдени 1397, 46 лв. В тази част първоинстанционното решение е влязло в сила. Разликата между сумите 4893 лв. и 1397, 46 лв., възлизаща на 3495, 54 лв., следва да бъде заплатена на Р. П. от С. Е..
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № III-93 от 17. 10. 2017 г. по в. гр. д. № 994/2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 56 от 20. 04. 2017 г. по гр. д. № 951/2016 г. на РС – Несебър в частта, с която са уважени предявените от С. Т. Е. против Р. П. П. искове за установяване недействителността, на осн. чл. 19, ал. 1 ЗН, на завета на Н. Г. Е., оставен в полза на Р. П. П., със саморъчно завещание от 29. 12. 2010 г., в частта му относно 9/40 идеални части от 1/2 идеална част от дворно място с площ от 844 кв.м., съставляващо парцел V-..., в кв. 17 по регулационния план на [населено място], общ. Н. и 9/40 идеални части от построените в това дворно място полумасивна жилищна сграда с площ от 30 кв.м. и обор от 40 кв.м., както и исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на собствеността върху 9/40 идеални части от 1/2 идеална част от описаното дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ......... по кадастралната карта на [населено място], върху 9/40 идеални части от построени в същото еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ от 44 кв.м. с идентификатор ............. и едноетажна сграда с площ от 48 кв.м. с идентификатор ............. и върху 9/80 идеални части от построена в същото едноетажна селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м. с идентификатор ............, в частта, с която предявените от Р. П. П. против С. Т. Е. насрещни искове по чл. 108 ЗС са отхвърлени за 9/40 идеални части от еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ от 44 кв.м. с идентификатор ........, за 9/40 идеални части от едноетажна сграда с площ от 48 кв.м. с идентификатор .......... и за 9/80 ид.ч. от едноетажна селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м. с идентификатор ............... по кадастралната карта на [населено място], общ. Несебър, както и в частта потвърждаваща първоинстанционния акт в частта, с която Р. П. П. е осъдена да заплати на С. Т. Е. сумата 411, 93 лв. разноски за първата инстанция и в частта осъждаща Р. П. П. да заплати на С. Т. Е. сумата 400 лв. разноски за въззивната инстанция И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. Е. против Р. П. П. иск с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗН, за установяване недействителността на завета на Н. Г. Е., оставен в полза на Р. П. П. със саморъчно завещателно разпореждане от 29. 12. 2010 г., в частта му относно 9/40 идеални части от 1/2 идеална част от дворно място с площ от 844 кв.м., съставляващо парцел V-.., в кв. 17 по регулационния план на [населено място], общ. Несебър и 9/40 идеални части от построените в това дворно място полумасивна жилищна сграда с площ от 30 кв.м. и обор от 40 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. Е. против Р. П. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено по отношение на Р. П. П., че С. Т. Е. е собственик, по наследствено правоприемство от Т. Д. Е., на 9/40 идеални части от 1/2 идеална част (9/80 ид.ч.) от поземлен имот с идентификатор ......., на по 9/40 идеални части от построените в същия еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ от 44 кв.м. с идентификатор ........... и едноетажна сграда с площ от 48 кв.м. с идентификатор .......... и на 9/80 идеални части от построена в същото едноетажна селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м. с идентификатор .......... .
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Р. П. П. против С. Т. Е. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС, че Р. П. П. е собственик и на по 9/40 идеални части от построените в същия еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ от 44 кв.м. с идентификатор ............ и едноетажна сграда с площ от 48 кв.м. с идентификатор .............., на основание саморъчно завещание от Н. Г. Е. от 29. 12. 2010 г., както и на 9/80 идеални части от едноетажна селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м. с идентификатор ............ по кадастралната карта на [населено място], общ. Н., по приращение, които сгради се намират в поземлен имот с идентификатор .......... по одобрената кадастрална карта на [населено място] И ОСЪЖДА С. Т. Е. да предаде на Р. П. П. владението и върху посочените по-горе идеални части от описаните сгради.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която предявеният насрещен иск по чл. 108 ЗС е уважен за 133/240 ид.ч. от селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м. с идентификатор .........., за 31/40 ид.ч. от еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ от 44 кв.м. с идентификатор ............. и за 31/40 ид.ч. от едноетажна сграда с площ от 48 кв.м. с идентификатор .............., находящи се в поземлен имот с идентификатор ............. по одобрената кадастрална карта на [населено място], общ. Несебър, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. Т. Е., на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 1 ГПК, да заплати на Р. П. П. сумата 3495, 54 лв. разноски за трите инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: