4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 186 София, 14.03.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.,в закрито заседание на девети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3398 по описа за 2021 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Т. чрез адв.В. С. срещу решение № 54 от 7.05.21г.по в.гр.дело № 101/21г.на Бургаския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 347 от 5.11.20г.по гр.дело № 1814/19г.на Бургаския окръжен съд.С него жалбоподателката е осъдена да заплати на Н. Е. С. сумата от 26 950 лв, представляваща компенсаторно обезщетение в размер на стойността на моторно превозно средство S. марка „Фоксваген“, модел „Титуан“,производство 2013г.,който ответницата е получила без основание и отчуждила, както и сумата от 5464 лв, мораторна лихва за забава, считано от 2.11.17г.до 21.11.19г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.11.19г.до окончателното изплащане. В приложеното изложение се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните процесуалноправни въпроси: 1.Задължен ли е въззивният съд да направи оценка на събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания и да ги обсъди заедно с другите доказателства по делото, в т.ч.да ги прецени с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи; 2.Задължен ли е въззивният съд да направи оценка на представеното в първоинстанционното производство експертно заключение в неговата цялост и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, в т.ч. да го прецени с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните,като на тази база обоснове крайните си изводи; Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си защо приема или не приетото в първоинстанционното производство експертно заключение; Достатъчно ли е въззивният съд да посочи,че експертното заключение е прието от първоинстанционния съд и неоспорено от страните,без да излага свои мотиви; Задължен ли е въззивният съд при неизяснена фактическа обстановка и при наведено твърдение във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение по свой почин да назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба Н. Е. С. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение е прието за установено от фактическа страна,че с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите от 17.11.17г.Г. Т., като купувач е получила от Н. С. като продавач, действащ чрез пълномощник С. М., процесния лек автомобил за сумата от 4 000 лв.,внесен от САЩ, употребяван, катастрофирал, като впоследствие е издадено удостоверение № В001850 от ИА“Автомобилна администрация,с което се удостоверява,че отговаря на техническите изисквания на Наредба № Н-3/18.02.13г. и превозното средство може да получи постоянна регистрация без допълнително одобряване в РБългария. Издаден е регистрационен талон с рег. [рег.номер на МПС] .С договор от 22.11.17г.Т. е продала автомобила на С. А. за сумата 3000 лв, като на същата дата купувачът е сключил с ЗК“Лев инс“АД договор за застраховка „Каско“, при отразена действително стойност на МПС от 28 000 лв по застрахователната полица.С решение № 821 от 11.04.19г.по гр.дело № 2879/18г.на РС- Бургас, влязло в сила на 28.05.19г., договорът от 17.11.17г.за покупко-продажба на процесния автомобил е прогласен за нищожен,поради това,че представляващият продавача пълномощник М. и купувачът Т. са се споразумели във вреда на представлявания С.. При тези данни по делото въззивният съд е направил извод,че са налице основанията на чл.57 ал.2 изр.1 ЗЗД вр.с чл.55 пр.1 ЗЗД за заплащане на компенсаторно обезщетение за неоснователно обогатяване, с оглед отчуждения от ответницата Т. процесен автомобил, който подлежи на връщане, като получен без основание по прогласен от съда като нищожен договор за покупко-продажба.Съдът е счел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба относно размера на присъденото обезщетение.Възприел е заключението на автотехническата експертиза, назначена от първоинстанционния съд и е обсъдил свидетелските показания, които е преценил самостоятелно и в съвкупност с писмените доказателства за техническото състояние на процесния автомобил, с отразената действителна стойност на направената застраховка „Каско“, при което е достигнал до извода,че не е доказано твърдяното от ответницата изключително лошо техническо състояние на автомобила.С оглед мотивите на влязлото в сила съдебно решение е прието от въззивния съд, че ответницата е била недобросъвестна още при получаването на вещта на 17.11.17г. и от този момент дължи връщането й.В хипотезата на компенсаторно обезщетение по чл.57 ал.2 ЗЗД, паричното задължение е възникнало от датата на разпореждането с подлежащата на връщане вещ,в случая 22.11.17г.,от който момент ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на лихва. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.10г.по тълк.дело № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – т.1, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посочените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания и е изложил съображения защо приема, че същите не доказват твърдяното от ответницата влошено техническо състояние на процесния автомобил.Възприел е заключението на вещото лице като компетентно дадено, чиито констатации не са оборени и съответстват на писмените доказателства по делото.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касационно обжалване,а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика или осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Липсва обосноваване от жалбоподателя на посочените хипотези,самият той твърди,че формулираните от него въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, без да мотивира необходимост от промяна в тази практика. По изложените съображения настоящият състав намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изход на производството по чл.288 ГПК на ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лв съгласно списъка по чл.80 ГПК и приложеното адвокатско пълномощно. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 54 от 7.05.21г.,постановено по в.гр.дело № 101/21г.на Бургаския апелативен съд. ОСЪЖДА Г. Т. Т.,с ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. Е. С.,ЕГН [ЕГН] сумата 2100 лв/две хиляди и сто/ разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.