О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 31 София, 16 март 2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря при становището на прокурора от ВКП Калин Софиянски като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова ч.н.д. № 214/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по чл.72 от НПК вр. чл.402 от ГПК по повод подадени частни жалби от подсъдимата Б. Х. - П. и от защитника й адв. Р. Г. срещу определение от 14.02.2020г., постановено по внохд № 314/19г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд/АСНС/. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че частните жалби са допустими, но неоснователни. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: С определение от 18.05.2018г., постановено по н.ч.д. № 1355/18г. по описа на Специализиран наказателен съд/СНС/, 13 състав са взети мерки за обезпечаване по досъдебно производство № 6 по описа на СО при СП, на предвидените по чл.302а от НК наказания „глоба” и „конфискация” по отношение на подс.Б. П., като са наложени възбрана върху имоти и запор върху сметки в различни банки, включително в /банка/ – /клон/, с IBAN:/номер/, B.:C.. С присъда от 15.04.2019г., постановена по нохд № 2617/18г., СНС е признал подсъдимата Б. П. за виновна в извършване на престъпление по чл.302а, вр. чл.302, т.1, и т.2, вр. чл.301, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, като са и наложени следните наказания: лишаване от свобода за срок от петнадесет години; глоба в размер на 15 000лева; лишаване от право да се заема държавна или общинска длъжност, свързана с упражняване на властнически правомощия за срок от петнадесет години; лишаване от право да упражнява професия или дейност в рамките на държавни или общински институции, учреждения или предприятия за срок от петнадесет години и конфискация на имущество. Горепосочената присъда е предмет на въззивна проверка по внохд № 314/19г. по описа на АСНС. С атакуваното определение, въззивният съд е оставил без уважение молбата на подс.П. за частична отмяна на наложеното обезпечение - запор на банкова сметка в /банка/ – /клон/, с IBAN:/номер/, B.:C. до сумата в размер на 10 000лев. Частните жалби са допустими, но неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 от НПК вземането на мерките за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата се извършва по реда на ГПК. Правилно е приетото от съда, че при липсата на уредба в НПК относно реда за частична или пълна отмяна на наложеното обезпечение субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Отмяната на обезпечението е уредена в нормата на чл.402 от ГПК. На първо място, неоснователни са твърденията в частната жалба на защитника за допуснати процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт и по-точно за липсата на мотиви. Настоящият състав констатира, че въззивната инстанция не е допуснала нарушения на приложимите процесуални правила при разглеждане молбата на подсъдимата за частична отмяна на наложената обезпечителна мярка. Невярно е твърдението за немотивираност на съдебния акт. Съдържането на последния по ясен и несъмнен начин установява волята на съда, като в съответствие с данните по делото и закона, са аргументирани направените изводи и е даден отговор на доводите, изложени в молбата на подс.П.. Не са допуснати и други процесуални нарушения, свързани с преценката на предпоставките относно допустимостта на жалбата и във връзка с провеждането на процедурата по чл.420, ал.1 от ГПК. На следващо място по същество, изводите на съда за неоснователност на молбата се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК съдът отменя обезпечението, като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията на чл.398, ал.2 от ГПК. Настоящият състав намира за правилни изводите на АСНС, че не е налице нито една от двете хипотези. Правилно е прието, че към момента не са отпаднали основанията за налагането на съответното обезпечение, което е по отношение на наказанието глоба и конфискация. В тази връзка не може да се пренебрегне факта, че с присъда на СНС-макар и не влязла в сила, на подс.П. са наложени наказания глоба в размер на 15 000лева и конфискация на парични средства в банкови сметки, включително и по сметката в /банка/, по която се иска частична отмяна на запора. Не е налице и втората хипотеза, а именно не са налице и условията на чл.398, ал.2 от ГПК, която норма е относно възможността за замяна на оценим в пари иск със залог в пари или в ценни книжа, съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Твърдението, че семейството на подсъдимата е затруднено да посреща ежедневните си нужди, предвид на изпълняваната по отношение на нея мярка за неотклонение “домашен арест” и факта, че съпругът и не е трудово ангажиран, както и, че все още не е вдигнат запора в изпълнение на определението на съда от 20.11.2019г., постановено по настоящото дело, са въпроси от естество, което не води до промяна в горните изводи. Именно във връзка с осигуряването на средства за издръжка на подсъдимата въззивната инстанция първоначално с цитираното определение е отменила наложения запор по горепосочената сметка до сумата от 560лева, равняваща се на минималната работна заплата, а впоследствие с определение тази сума е увеличена на 610лв., предвид променения размер на минималната работна заплата. Извън горното, основният довод на подсъдимата и защитата й да отправят искане за отмяна на обезпечението относно запора на горепосочената сметка, е твърдение за необходимост от заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с предстоящо касационно производство. Това възражение, релевирано пред въззивния съд е получило аргументиран отговор в атакувания съдебен акт. Неоспорима е целта на мярката за процесуална принуда по чл.72 от НПК, като същата не може да води до поставяне на подсъдимата в неравностойно положение с останалите подсъдими лица, както и да й нанася вреди. Предвидената възможност за налагане на обезпечителни мерки по чл.72 от НПК законодателно цели да гарантира реализиране на наказателната отговорност на виновното лице, като се запази имуществото на подсъдимия до влизане в сила на присъдата, когато вече подлежат на изпълнение наложени наказания глоба или конфискация, както и отнемане на вещи в полза на държавата. Тези мерки не водят до ограничаване възможността на подсъдимата да упражни правото си на защита при предпоставките и обема предвиден в НПК, а гарантират интересите на държавата. Изложеното налага извод за законосъобразност на атакуваното определение, поради което частните жалби на подсъдимата П. и защитника й адв.Г. следва да бъдат оставени без уважение. Предвид горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби на подсъдимата Б. Х. - П. и на защитника й адв. Р. Г. срещу определение от 14.02.2020г., постановено по внохд № 314/19г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: