Р Е Ш Е Н И Е № 642 София, 17 януари 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – П. Маринова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 702/2010 г. Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор, за възобновяване на наказателното производство по ч н д № 200/2010 година, по описа на Районен съд – Червен бряг, по което с протоколно определение от 27.07.2010 година са групирани наказанията на Н. И., като на основание чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 ал. 1 НК му е определено общо наказание пробация при следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години, безвъзмезден труд в полза на обществото 320 часа в рамките на една година, ограничения в свободното придвижване изразено в забрана напускането на жилището което обитава за времето от 22.00 до 7.00 часа за срок от една година и шест месеца, както и включване в курсове за професионална квалификация за срок от една година. В искането е посочено, че така направеното групиране на наказанията е допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, като предпоставка за допустимост на искането за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. В искането се твърди: 1. съдът неправилно е преценил, че всички престъпления включени в образуваната съвкупност са отношение на съвкупност по между си, тъй като престъплението по н о х д № 91/2010 година по описа на РС – Червен бряг е в отношение на рецидив с тези по н о х д №№ 2953/2009 г.,2375/2009 г. и 4313/2009 година и едновременно с това е в отношение на съвкупност с останалите. Това налага наказанието пробация по н о х д № 91/2010 година по описа на РС – Червен бряг, със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и шест месеца, два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото 320 часа за една година, да се изтърпи отделно. 2. съдът неправилно е определил общото наказание, тъй като за формирането му, от всички подлежащи на групиране наказания пробация е извадил най-тежките пробационни мерки, вместо да определи едно от наказанията пробация, но с най-тежката съвкупност от пробационни мерки, а именно – пробацията със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години по два пъти седмично, периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и ограничения в свободното придвижване, изразяващи се в забрана за напускане на жилището, което обитава осъдения за времето от 22.00 до 7.00 часа, без разрешение на пробационен служител или на прокурора, за период от една година и 6 месеца. Поради посочените нарушения, сочещи на основание за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, Главния прокурор иска отмяна по реда на възобновяването на определението за групиране на наказанията и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационния съд, осъдения И., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. С обжалваното определение са групирани наказанията наложени на осъдения Н. И. по следните влезли в сила присъди – по н о х д № 2375/2009 г.; № 2953/2009 г.; № 3882/2009 г.; № 45/2010 г.; № 4313/2009 г., всички по описа на РС – Плевен и по н о х д № 40/2010 година по описа на РС – Л. и № 91/2010 година по описа на РС – Червен бряг. Определено е едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно пробация при следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, три пъти седмично; - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години; - безвъзмезден труд в полза на обществото 320 часа в рамките на една година; - ограничаване на свободното придвижване – забрана за напускане на жилището което обитава за времето от 22.00 до 7.00 часа, за срок от една година и шест месеца; - включване в курсове за професионална квдалификация за срок от една година. На основание чл. 25 ал. 2 НК от така групираните наказания са приспаднати част от изтърпените пробационни мерки. Това определение не е обжалвано и не е проверявано по касационен ред. 1. При проверката се установи, че съдът неправилно и в нарушение на чл. 23 ал. 1 НК, е определил общото наказание. Нарушението се състои в това, че вместо да определи най.тежкото наказание пробация, предопределeно от най-тежката съвкупност от пробационни мерки, съдът е сумирал най – тежките пробационни мерки от всички подлежащи на групиране наказания пробация. Правилно в искането на Главния прокурор се поддържа, че като общо наказание следва да се определи най-тежката съвкупност от пробационни мерки по едно от делата. В случая това е наказанието пробация определено по н о х д № 2375/2009 г. и № 4313/2009 година, със следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, два пъти седмично; - периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и - ограничения в свободното придвижване изразяваща се в забрана за напускане на жилището, което обитава осъденият за периода от 22.00 да 7.00 часа, без разрешение на пробационен служител или прокурор за срок от една година и шест месеца. 2. При проверката се установи, че наистина престъплението по н о х д № 91/2010 година по описа на РС-Червен бряг е извършено при условията на рецидив спрямо тези по н о х д № 2953/2009 г., 2375/2009 г. и 4313/2009 година, всички по описа на РС – Плевен, тъй като е извършено на 13.01.2010 година, след като присъдите по тези дела са били влезли в сила – съответно на 6.11.2009 година; 30.11.2009 г. и 23.12.2009 година. Това налага мерките по наказанието пробация наложено по н о х д № 91/2010 година по описа на РС – Червен бряг да се изтърпят отделно от общоопределеното. Като не е определил правилно общото наказание и е включил в една съвкупност наказания за престъпления които са извършени в отношение на рецидив, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което е касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, което е предпоставка за допустимост на искането с правно основание по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. Това налага отмяна по реда на възобновяването на определението атакувано от Главния прокурор и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав, при което да се приложи правилно законът за групиране на наказанията. Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422 ал. 1, т. 5 и чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ч н д № 200/2010 година, по описа на Районен съд – Червен бряг; ОТМЕНЯВА постановеното по него определение № 236/27.07.2010 година и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: