О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. София,17.05.2022 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова ч.гр. дело № 1646/22 да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Енерго-Про Продажби“АД със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.Н. Н. от АК-В. срещу определението за частично прекратяване на производството по делото поради отказ от иска, направен на основание чл.233 ГПК за разликата над сумата 4950 лв до сумата 5 118, 16 лв и обективиран в решение № 117 от 28.1.2022 г по в.гр.дело № 1841/21 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 5-ти състав, като в тази част производството по делото е прекратено и е обезсилено първоинстанциионното решение № 1667/26.3.20 г по гр.дело № 15308/19 г на Варненски районен съд.
В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно е незаконосъобразно, тъй като частичния отказ от иска е винаги съчетан с изменение в размера на същия, в посока на намаляването му, което процесуално действие е допустимо за извършване на основание чл.214 ал.1 от ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.Предвид изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено, като се приеме, че отказът от иска е недопустим, като извършен извън определения в закона процесуален срок по чл.214 ал.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба В. М. К. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния представител на дружеството адв.Б. З..Подържа, че извършения частичен отказ от иска по чл.233 ГПК е допустим пред въззивната инстанция съобразно нормите на процесуалния закон, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
От данните по делото е установено следното :
С решение № 1667/20 г, постановено на 26.3.20 г по гр.дело № 15308/2019 г на Районен съд-Варна е признато за установено на основание чл.214 ал.1 ГПК, че В. М. К. не дължи на „Енерго-про продажби“ АД сумата 5 118, 16 лв, начислена като корекция от ответното дружество за времето от 18.10.2017 г до 30.6.2018 г за обект, находящ се в [населено място], [улица], ап.147.Същото е потвърдено с решение № 1667/26.3.20 г по гр.дело № 15308/2019 г по описа на РС-Варна.С решение № 60157/14.7.21 г по описа на гр.дело № 3363/20 г на ВКС, Трето ГО въззивното решение е отменено, а делото върнато за ново разглеждане със задължителни указания за изслушване на комплексна съдебна експертиза.При новото разглеждане такава е приета, а делото е обявено за решаване.След даване ход на устните състезания и преди постановяване на съдебния акт ищецът е подал молба по чл.233 ГПК, с която е извършил частичен отказ от иска за разликата над сумата 4950 лв до сумата 5 118, 16 лв.С обжалваното определение, обективирано във въззивното решение № 117 от 28.1.2022 г по в.гр.дело № 1841/21 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 5-ти състав производството по делото е частично прекратено на основание чл.233 ГПК, поради наличие на процесуалните предпоставки за това и е обезсилено първоинстанциионното решение № 1667/26.3.20 г по гр.дело № 15308/19 г на Варненски районен съд.
При така изложените факти, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Съгласно изричната разпоредба на чл.233 ГПК ищецът може във всяко положение на делото до влизане на решението в сила да се откаже изцяло или от части от спорното право.Съгласно процесуалния закон общото между отказа от иска и изменението на иска чрез неговото намаляване е, че и двете действия са процесуални правомощия на ищеца.Същите обаче не се припокриват, а са самостоятелни такива, уредени в различни глави на процесуалния закон-съответно 15 и 17.За приложението им са предвидени различни процесуални предпоставки за допустимост.Пълният или частичен отказ от иска могат да бъдат извършен във всеки един момент, докато делото е висящо, включително във въззивната и касационната инстанция, като допустимостта им не може да бъде ограничавана само до приключване на устните състезания пред първата инстанция.Това важи единствено за изменението на иска по чл.214, ал.1 ГПК.
Поради горните мотиви оплакванията в частната жалба са неоснователни, а обжалваното определение правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението за частично прекратяване на производството по делото поради отказ от иска, направен на основание чл.233 ГПК за разликата над сумата 4950 лв до сумата 5 118, 16 лв, обективиран в решение № 117 от 28.1.2022 г по в.гр.дело № 1841/21 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, 5-ти състав, като в тази част производството по делото е прекратено и е обезсилено първоинстанциионното решение № 1667/26.3.20 г по гр.дело № 15308/19 г на Варненски районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.