Р Е Ш Е Н И Е № 60 Гр.София, 31 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ВЕЛИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 52/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда № 72/21.06.12 г.,постановена от ОС-Габрово по Н.Д. 50/12 г., подсъдимият Р. И. Е. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.255,ал.3 вр.ал.1,т.2,6 и 7 вр.чл.26,ал.1 НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 вр.чл.58 А, ал.1 вр.чл.2 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца,чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от четири години, както и конфискация на част от имуществото, представляващо три подробно отразени недвижими имота. В предвидения в закона шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила е постъпило искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното дело с оплаквания за допуснати нарушения на чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Моли се производството да бъде възобновено, да бъде отменена присъдата на окръжния съд в частта, с която на основание чл.255,ал.3 НК е постановена конфискация на посочени в осъдителния диспозитив два имота на Е. и делото да бъде върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на съда. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Подсъдимият, редовно призован, не се явява, но депозира становище за основателност на сезиращия настоящата инстанция процесуален документ. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си в настоящото производство, намира за установено следното: Видно от присъдата, на осъдения, наред с наказание лишаване от свобода, е наложено и наказание конфискация на част от имуществото, а именно: 1/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218504.2.7, находящ се в гр.Тр., [.....],вх.....ет....ап....; 2/ Две стаи, коридор и маза, намиращи се в първи етаж в жилищен блок в гр.Т., [.....], вх... и 3/ Имот с № 000224 в землището на гр.Т. с ЕКАТТЕ 73403, ведно с построената в него сграда-автосервиз. За всеки имот са изложени и други индивидуализиращи белези. Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на чл.371, т.2 и сл.НПК. В хода на същото обаче, както се сочи в искането за възобновяване на наказателното дело, не са установени правно значими за него факти, по правило установими съгласно разпоредбата на 102,т.3 НПК- такива за имущественото положение на дееца. Този фактор е от изключителна важност, в контекста на наложеното наказание конфискация, предвид обстоятелството, че трябва ясно да бъде определено наличното за осъдения имущество, с оглед законосъобразно приложение на разпоредбата на чл.44 и сл. вр.чл.37,ал.1,т.3 НК. Ако бе изпълнил процесуалните си задължения по чл.13 НПК и се бе постарал да изясни казаното по-горе, решаващият съд би могъл и да не стигне до извод за възможност за конфискация на част от имотите, описани като първи и трети по присъдата. За същите се твърди, че са отчуждени на дати, предшестващи вписването на обезпечителните заповеди в службите по вписванията в Габрово и Трявна. Неуточняването на обсъжданите обстоятелства е довело на първо място до накърняване на процесуалните права на страните в процеса- нарушение по чл.348, ал.3,т.1 вр. ал.1, т.2; до липса на мотиви в цитираната част- нарушение на чл.348,ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1,т.2 НПК и на трето място- до допуснато нарушение на материалния закон с определяне на конфискация по отношение на неналични към момента на налагане на това наказание конкретни имоти- нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.2,пр.1 вр.ал.1,т.1 НПК. Предвид демонстрираното поведение на ГОС и констатациите за неизяснени съществени факти и липса на мотиви, водещи до невъзможност върховната съдебна инстанция да се произнесе на основание чл.425, ал.1,т.3 НПК, макар и изтъкнатото по искането да е в полза на осъдения, наказателното производство следва да бъде възобновено, присъдата на първостепенния съд-отменена изцяло по отношение на конфискацията /независимо от отправената претенция по прокурорския протест/ и делото-да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4,пр.2 вр.чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.Д.50/12 г. по описа на ОС-Габрово. ОТМЕНЯВА присъда № 72/ 21.06.12 г., постановена от ОС-Габрово по Н.Д.50/12 г. в частта, в която на Р. И. Е. е наложено наказание конфискация. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на ОС-Габрово. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/