Р Е Ш Е Н И Е
№ 221
гр. София, 14 ноември 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВДАЛИН МАВРОВ
ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при секретаря Невена Пелова и
с участието на прокурора от ВКП Божидар Джамбазов ,
като разгледа докладваното от съдия Г. н. д. № 838/2016 г. по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на Ч. С. П. – чрез служебния му защитник адв. Вл. Й. и Й. Й. – чрез защитника му адв. А. А. срещу решение № 95/2016 г. постановено по внохд № 129/2016 г. по описа на АС- Варна.
В жалбата на подс. П. и в допълнението към нея са релевирани касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК. Твърди се, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правата му, като акцент е поставен върху обстоятелството, че в едно от съдебните заседания подсъдимият се е намирал в залата с белезници. Сочи се също така, че наложеното с присъдата наказание е явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на решението на АС и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В жалбата на подс. Й. се изразява становище , че мотивите на въззивния акт са непълни, тъй като в тях липса анализ на доказателствата свързани с престъпната деятелност на подсъдимия, като приоритетно място било отделено за подс. П.. Оспорва се решението на въззивния съд в осъдителната му част, като се сочи, че фактите не са изяснени , което налагало отмяна на решението и връщане на делото на прокуратурата , алтернативно ВКС да се произнесе по същество на спора.
В съдебното заседание пред ВКС подс. П. не се явява , явява се неговият защитник – адв. Й., който поддържа жалбата с изложените в нея съображения.
Подс. Й. не се явява, не се явява и упълномощеният му защитник – адв. А..
Прокурорът от ВКП изразява становище, че не са налице касационните основания посочени в двете жалби. Изтъква се, че съдът не е нарушил правото на защита на подсъдимите и им е осигурявал възможност както да задават въпроси , така и дадат обяснения, като в случаите, когато е отхвърлял направени от тях доказателствени искания се е мотивирал. По отношение на възражението, че подс. П. е бил с белезници в едно от съдебните заседания, то това следвало да се обсъди на плоскостта на нарушение по чл. 3 от ЕКЗПЧ.
Върховният касационен съд- трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните в рамките на правомощията си по чл. 347 ал. 1 от НПК намери следното :
С присъда № 8 от 14.01.2016 г., Варненският Окръжен съд е признал подсъдимия Ч. С. П. за виновен в това, че в качеството си на управител на [фирма] в периода от 14.12.2010 г. до 14.01.2011 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление за два данъчни периода избегнал установяването на данъчни задължения –ДДС като потвърдил неистина относно несъществуващи сделки с фирма [фирма] и [фирма] в съставени СД по ЗДДС и приспаднал неследващ се данъчен кредит в СД, които се изискват по силата на чл. 125 от ЗДДС , като общият размер на приспаднатия данъчен кредит и укрити данъчни задължения за периода са в особено големи размери – 139 099,24лв., поради което и на основание чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца, като на основание чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим в затвор , като е наложил и конфискация на цялото имущество.
На 14.11.2010 г. в [населено място] в съучастие като съизвършител с Й. Й. – управител на [фирма] избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – ДДС като потвърдил неистина в подадена СД по ЗДДС на относно несъществуващи сделки с [фирма] и [фирма] и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10 072,60 лв. по несъстояли се сделки , поради което и на основание чл. 255 ал. 1 т. 2 и т. 7 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание три години лишаване от свобода , при първоначален строг режим в затвор и глоба в размер на 1 000 лв.
В периода от 20.02.2010 г. до 14.03.2011 г. при условията на продължавано престъпление в [населено място] съставил неистински частни документи и ги употребил пред Агенция по Вписванията - ТР за да докаже, че съществува правоотношение, поради което и на основание чл. 309 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 54 му е наложил една година лишаване от свобода при строг режим.
На 18.08.2009 г. в [населено място] съставил неистински официален документ – нотариална заверка на подпис на нотариус В. П. положен в Декларация- съгласие на М. Н. с № 8891/18.08.2009 г. с цел да бъде използван, поради което и на основание чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложил четири години лишаване от свобода при строг режим в затвор.
На основание чл. 23 от НК е групирал така наложените наказания и е определил да изтърпи най – тежкото измежду тях пет години и шест месеца при строг режим в затвор, както конфискация на цялото имущество. На основание чл. 23 ал. 3 от НК е присъединил наказанието глоба в размер на 1 000 лв.
Признал е подс. Й. Й. за виновен в това, че на 14.11.2010 г. в [населено място] в качеството му на управител на [фирма] в съучастие с подс. Ч. П. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери като потвърдил неистина в подадена СД по ЗДДС относно несъществуващи сделки с [фирма] и [фирма] и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10 072,60 лв. в справка декларация по ЗДДС, която се подава по силата на чл. 125 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 255 ал. 1 т. 2 и т. 7 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание две години и шест месеца лишаване от свобода , което е отложил за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Осъдил е подс. П. да заплати на МФ 139 099,24 лв. обещетение за имуществените вреди причинени от деянието, считано от 14.01.2011 г. , както 5 036, 30 лв. на МФ за имуществените вреди причинени от деянието по пункт 2 , считано от 15.10.2010 г. в едно с законната лихва.
Осъдил е подс. Й. Й. да заплати на МФ обещетение за имуществените вреди причинени от деянието считано в размер 5 036, 30 лв. от датата на деянието 15.10.2011 г. в едно със законната лихва. Подсъдимите за осъдени да заплатят направените по делото разноски и 4 % държавна такса.
Срещу присъдата са подадени въззивни жалби от двамата подсъдими и протест от прокурор от ВОП, по които е било образувано внохд № 129/16 г. по описа на АС- Варна.
С решение №95 от 11.05.2016 г.АС- Варна е изменил атакувана пред него присъда като е наложил на подс. Й. Й. наказание глоба в размер на 600 лв. и е потвърдил присъдата в останала и част.
По отношение на касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК по жалбата на подс. Ч. П.
Основното възражение на защитата се състои в това, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото били накърнени правата на подс. П. и на неговия защитник, като съдът проявил спрямо тях тенденциозно отношение, изразило се в недопускане на въпроси, като ги третирал по начин, различен с останалите страни в процеса, тъй като в съдебното заседание на 20.09.2015 г. подс. П. е бил с белезници на ръцете.
Касационната инстанция внимателно обсъди навения довод от защитата в светлината оплакването за нарушение по чл. 6 от ЕКЗПЧ, като провери извършената от първоинстанционния съд дейност, при което не констатира сочения от нея порок. На 2.09.2015 г. е поставено началото на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Разпитани са няколко свидетели и е започнал разпита на св. И. И.. По време на този разпит Съдът не е допуснал въпрос на защитата на подс. П., тъй като е счел, че той е неясен и подвеждащ. Защитникът е интерпретирал отправеното предупреждение от съда към него като заплаха/видно от отразеното в протокола/ и е заявил, че няма да участва в съдебното заседание, след което е напуснал залата. Съдът не е продължил заседанието, тъй като правилно е преценил , че защитата на подс. П. е задължителна и отсъствието на неговия защитник би опорочило процеса на събиране на доказателствата, поради което е прекъснал разпита на св. И. и е отложил делото за 20.09.2015 г., за когато са били призовани свидетели, в това число и св. И. И. и адв. Й..
Съдебното заседание на 20.09.2015 г. е започнало с разпита на св. И. , като адв. Й. е присъствал на него, но е отказал да задава въпроси. Преди началото на съдебното следствие подс. П. е направил искане и съдът е разпоредил да му бъдат свалени белезниците, след което е проведен разпит на свидетелите И. И., П. В., С. В., Н. Б., Ст. К., Й. П., Б. П.. В протокола от съдебното заседание изрично е посочено, че страните нямат въпроси към свидетелите и те са били освобождавани от залата.
При това положение, без основание е твърдението в жалбата, че съдът е погазил правата на подс. П. и на неговия защитник и че съдебният процес е протекъл в нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧ. Това не е така. Съдебният състав е спазил изискванията на процесуалния закон и е обезпечил правото на подсъдимия и защитника му да задават въпроси, като когато не е допускал някой от въпросите им, това е ставало след излагането на мотивирани съображения или при даване на указания, че зададени въпросите са подвеждащи и че могат да ги преформулират. Неоснователно е възражението на адв. Й., че съдът е ограничил правото му на пълноценна защита, тъй като избраната линия на защита – отказ да задава въпроси и напускането на залата е негова. В случая Съдът е изпълнил процесуалните си задължения и за да обезпечи пълноценното участие на защитата в процеса е провел повторен разпит на свидетеля И. на 20.09.2015 г., при който е предоставил възможност на адв. Й. и подс. П. да участват активно в събирането и проверката на доказателства.
На следващо място, видно от протокол от съдебно заседание на 20.09.2015 г., преди даване ход на съдебното следствие, подс. П. е бил с поставени белезници, които са били свалени след разпореждане на председателя на състава. Този факт, не дава основание да се счете, че цялото съдебно производство пред ОС- Варна е протекло в нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧ и че процеса на събиране на доказателства е бил опорочен. Описаната фактология по- горе не индикира на неравно третиране на страните или на разглеждане на делото от пристрастен съд. Касае се за нарушение в правилата за конвоиране на задържани лица и довеждането им пред съд, което обаче не следва да се отъждествява с нарушение на чл. 12 ал. 2 от НПК, гарантиращ равни права на страните в процеса, за които съдът е длъжен да съблюдава.
Внимателният преглед на протоколите от съдебните заседания сочи на спазване на стандартите за справедлив процес, като обсъдения по- горе инцидент, не променя извода за това, тъй като не сочи на тенденциозен подход , който да компрометира дейността на съда.
На следващо място лишено от основание е възражението на касатора, че съдебните състави са формирали вътрешното си убеждение, ползвайки негоден доказателствен материал от ДП, а именно протокола за разпознаване на подс. П. от св. И..
Според становището на настоящия касационен състав проведеното разпознаване на подс. П. в хода на ДП от св. И. не е било извършено в нарушение на чл. 170 от НПК. Неоснователно е възражението, че разпитът на св. И. е бил проведен след извършване на разпознаването, а не обратното както изисква закона. Принципно правилната позиция на защитата не намира опора в материалите по делото, тъй като се касае за грешка в отразяване датата на провеждане на разпита на свидетеля в протокола за разпит. На л. 82 т. 1 от ДП действително е приложен протокол от разпит на св. И., носещ дата 3.01.2014 г., в който той е дал описание на лицето, което е регистрирало фирмата използвайки неговите данни. Разпитът е започнал в 9,51 ч. и е приключил в 10,20 ч. На л. 83 т. 1 е приложен протокол от проведено разпознаване, носещ датата 2.01.2014 г., на който св. И. е разпознал лицето № 5 – Ч. П.. В протокола ясно е посочено ,че на свидетелят се предоставя възможност да посочи някое от лицата, за които се отнасят неговите показания в протокол за разпит на свидетел от 2.01.2014 г./ а не 3.01.2014 г./ и да обясни кого разпознава. В протокола е отразено, че разпознаването е започнало в 10,25 ч. и е завършило в 10,37 минути, т. е. време следващо провеждането на разпита. Ето защо не може да се твърди, че разпита е проведен след извършване на разпознаването. Напротив установява се, че тези две действия са проведени в един и същи ден в посочената по време последователност, която отговаря на законовия стандарт, посочен в нормата на чл. 170 от НПК. На следващо място разпознаването е протекло съобразно закона, тъй като при извършване на описаното в протокола действие са присъствали две поемни лица- С. Ж. и М. П. , които са подписали без забележки. Поради това е неоснователно възражението на защитата, тъй като съдът при формиране на вътрешното си убеждение е ползвал доказателствено средство, годно да послужи за установяване на отразените в него обстоятелства.
Не представлява процесуално нарушение отразеното в касационната жалба, че Съдебно почерковата експертиза е работила не по оригинали , а е изследвала копия от документи и за това заключението било опорочено. Заключението по назначената в хода на ДП Съдебно Почеркова Експертиза т. 1, л. 135 - л. 140 е изготвено въз основа на документи – заявления за издаване на документ за самоличност и декларации от името на Ч. П. по ДП №323/12 г. подписи в копия от документи , както и условно свободно експериментални образци от подписите на П. и св. Н.. Въпреки това, че вещото лице е работило в оригинал само с две фактури, то в заключението са дадени изчерпателни и убедителни отговори относно авторството на документите. В съдебната практика не съществува спор относно възможността при изследване на документи да се работи с копия от тях, стига това да е във възможностите на вещото лице и да не съществува съмнение относно тяхната автентичност. Според СПЕ символите в изследваните документи са били достатъчни за даване на заключение, като никоя от страните не е оспорила, че те са вярно копие на оригиналните документи. Ето защо извода на съда относно авторството на инкриминираните документи е съобразено и с коментираната експертиза,както и с цялата налична доказателствена маса и не поражда съмнение за спазване на процесуалните правила.
Без основание е възражение на адв. Й. за това, че св. В., която била вписала инкриминираните фактури в дневниците на покупко- продажбите също следвала да бъде привлечена като обвиняем по делото. Това обстоятелство с основание е останало в страни от вниманието на съдебните състави , тъй като то няма абсолютно никакво отношение към отговорността на подс. П., тъй като само прокуратурата разполага с правото на преценка за това кое лице да привлече към наказателна отговорност.
Съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК поставящи изискване за обективно, пълно и всестранно разследване, защото не бил изяснил фактите свързани с дружество [фирма] и бил заличил Ст. Х. като свидетел. Съдебният състав е положил необходимите усилия за неговото установяване в страната и призоваване за съдебните заседания, и след като е изчерпал възможността за това, го е заличил като свидетел, като следва да се посочи, че фактите и обстоятелствата, които са били приети, не са предмет на проверка от касационната инстанция, след като съдилищата са спазили правилата формалната логика и са взели решението си по вътрешно убеждение при съблюдаване на процесуалния закон.
Доказателствата от значение за предмета на доказване са били анализирани внимателно от съда , в съответствие с тяхното действително съдържание, като твърдението, че обясненията на подсъдимите са игнорирани напълно, като е отказано да бъдат обсъдени е неоснователно. Въззивният съд е отделил необходимото внимание на този доказателствен източник и е отговорил подробно и аргументирано защо не цени като достоверни неговите обяснения по отношение на това, че фактурите издадени от [фирма] са били признати за действителни, като именно за съставянето им е бил осъден по друго дело нохд № 1620/14 г., нито за това, че е бил нает от неустановено по делото лице и само внасял документите за регистрация и че не е използвал електронния подпис на св. М. Н. ,а той бил владян от св. С. Н., че не е знаел, че доставчиците нямали възможност да осъществят търговските сделки и др.
В тази части обясненията на подс. П. са били обсъдени с нужното внимание, като съдът е изпълнил задълженията си по чл. 14 ал. 2 от НПК.
По касационната жалба на подс. Й. -чл. 348 ал.1 т. 2 от НПК Основното оплакване е свързано с твърдение за липса на мотиви в съдебния акт по отношение на криминалната деятелност на подс. Й.. Сочи се, че в мотивите и решението е разисквана предимно дейността на подс. П., като това не е сторено по отношение на Й.. Внимателния прочит на оспорените съдебни актове не индикира на основателност на жалбата в тази и част. Това е така, тъй като обвинителният акт обхваща обща съучастническа дейност само по един пункт по отношение на два броя фактури по обвинението по чл. 255 от НК, издадени от [фирма] за неосъществени сделки с [фирма] и [фирма], а в останалата част е инкриминирана разнообразна престъпна дейност на подс. П. по четири пункта – по чл. 255 от НК, по чл. 309 от НК и чл. 308 от НК и за различен по продължителност период от време. Това на практика обяснява защо в решението преобладават факти за подс. П., като това не означава, че по отношение на Й. те липсват или са останали в страни от вниманието на съда. На л. 117 и л. 120 от делото въззивният съд е обсъдил инкриминираната дейност на подс. Й., който е бил управител на [фирма], притежавал спесимен и теглел сумите от сметката на дружеството в Банката.
Лишено от законово основание е искането на касатора, за отмяна на решението на АС –Варна и за връщане на делото на прокуратурата за изясняване на „спорните по делото обстоятелства“ и за „неизяснени факти“, тъй като касационната проверка не обхваща оплакването за необоснованост на съдебния акт, нито ВКС има правомощие да връща делото на досъдебната фаза на процеса.
По отношение на касационното оплакване – чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК – явна несправедливост на наказанието на подс. Ч. П.
В решението на АС- Варна е посочено, че наложените от ОС наказания за всеки един пункт от обвиненията са справедливи, като съдът е отчел всички отегчаващи и смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което въззивният съд е потвърдил изцяло наложеното от решаващия съд наказание. Определеното общо най- тежко измежду тях наказание при условията на чл. 23 от НК в размер на пет години и шест месеца лишаване от свобода, според настоящия съдебен състав държи сметка за цялата престъпна дейност осъществена от подс. П., при която следва да се отчете, осъществяването на две деяния по чл. 255 от НК с двете изпълнителни форми –потвърждаване на неистина в СД и приспадане на неследващ се данъчен кредит, както и на високия размер на причинените имуществени вреди, надвишаващи многократно квалифициращия елемент „особено големи размери“ по чл. 93 т. 14 от НК от 12 000 лв.
По обвиненията по чл. 309 и чл. 308 от НК са инкриминирани множество документи – частни и официални, съставени от подс. П., които са използвани за регистриране на дружествата в АВ, като част от лицата, които са фигурирали като техни собственици изобщо не са знаели за това, а при регистрирането на други са били използвани неграмотни лица, които са били лесно манипулирани, обстоятелства които разкриват висока степен на обществена опасност на деянията, тъй като чрез тях се засягат не само обществените отношения свързани със стабилността на документооборота, но и личните права на трети лица. Съдът е съобразил и съдебното минало на подс. П., който е осъждан многократно, в това число и за престъпление от същия вид и е търпял ефективни наказания, като е направен верен извод, че наложените до тук наказания не са оказали поправящ и възпиращ ефект, което налага спрямо него да се въздейства чрез строгостта на закона – с определеното от съда общо наказание по размер и начин на неговото изтърпяване.
Поради изложените до тук съображения настоящият съдебен състав не намери основания да упражни правомощията си по чл. 354 ал. 2 т.1от НПК и да намали определеното на подс. П. наказание, тъй като то е справедливо.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК
Върховният Касационен Съд – Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 95 от 11.05.2016 г. на Апелативен Съд- Варна постановено по внох 129 /2016 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател : Членове : 1 2.
|