Р Е Ш Е Н И Е № 191 гр. София, 04.01.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2457/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 848 от 13.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 911/2015 г. на Пловдивски окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 4830 от 15.12.2014 г. по гр. д. № 11333/2014 г. на Пловдивски районен съд, са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове за заплащане на сумите 12 317.18 лв. с ДДС - незаплатена част от цена на продадена от [фирма] на [фирма] електрическа енергия за периода 18.09.2012 г. - 31.05.2013 г. по сключен договор за изкупуване на електрическа енергия № 633 от 29.06.2012 г., и 202.27 лв. - обезщетение за забава за периода 30.04.2014 г. -27.06.2014 г., както и предявения в условията на евентуалност иск за заплащане на сумата 12 317.18 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, и на ответника са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че в противоречие със закона и с правната доктрина въззивният съд е приел, че отмяната от Върховния административен съд /ВАС/ на административен акт - решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи, няма обратно действие и с оглед на това е отхвърлил исковете. По съображения в жалбата моли за отмяна на решението и за уважаване на исковете с присъждане на разноски. Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място] е оспорил касационната жалба с възражение за недопустимост поради наличие на предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК, което е прието за неоснователно по съображения, изложени в определението по чл.288 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК и в откритото съдебно заседание по чл.290 ГПК ответникът не е заявил становище по основателността на жалбата. С определение № 393 от 30.05.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос за действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл.13, ал.2 от Закона за енергетиката/, инкорпориран в решение № Ц - 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : За да отмени решението на Пловдивски районен съд, с което [фирма] е осъдено на основание чл.79, ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 12 317.18 лв., представляваща непогасена част от дължима цена на изкупена електрическа енергия за периода 18.09.2012 г. - 31.05.2013 г. по договор № 633/29.06.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия от фотоволтаична централа в [населено място], обл. П., обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 202.27 лв. и разноски по делото, и да отхвърли исковете с присъждане на разноски по чл.78, ал.3 ГПК, Пловдивски окръжен съд е приел, че задължението на ответника към ищеца за сумата 12 317.18 лв. е погасено чрез прихващане с негово вземане към ищеца за цена на достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма], цедирано му от оператора на мрежата. За неоснователна е счетена тезата на ищеца, че цената за достъп е определена и заплатена на основание Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, което е отменено с обратна сила с влязло в сила решение на Върховния административен съд /ВАС/ и като последица от отмяната цената за достъп се явява платена на отпаднало основание, което изключва възможността вземането за нея да бъде цедирано и прихващано. Въззивният съд е изложил съображения, че доколкото в решенията на ВАС за отмяна на решение № Ц - 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР не са изтъкнати пороци, водещи до неговата нищожност, същото следва да се счете за отменено като унищожаемо и тази отмяна има действие занапред. С оглед на това становище е направен извод, за времето до влизане в сила на решението на ВАС по адм. дело № 13239/2012 г. за отмяна на решението на ДКЕВР в приложимата към спорното правоотношение част е съществувало правно основание за заплащане на определената с отмененото решение цена за достъп, поради което ответникът е имал вземане към ищеца за цената на осъществения през исковия период достъп до мрежата; вземането за цена е прихванато валидно от ответника срещу неговите задължения към ищеца за цената на изкупена през същия период електроенергия до размер на претендираната с иска сума от 12 317.18 лв. и искът по чл.79, ал.1 ЗЗД за тази сума е неоснователен. С аргумент, че отмяната на решението на ДКЕВР има действие занапред от влизане в сила на решението на ВАС, въззивният съд е отхвърлил и предявеният с исковата молба евентуален иск за връщане на сумата 12 317.18 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Отхвърлянето на исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е обусловило отхвърляне и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. С поредица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от различни състави на Търговска колегия при ВКС преди и след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е формирана задължителна съдебна практика по въпроса за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и по свързания с него въпрос за отражението на отмяната върху правоотношенията между ползувателите на електропреносната мрежа и мрежовия оператор. Задължителната практика е обективирана в решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., решение № 158/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на І т. о., решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о., решение № 7/26.01.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на ІІ т. о., решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. на ІІ т. о., , решение № 75/16.08.2016 г. по т. д. № 206/2015 г., решение № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на І т. о., решение № 137/05.10.2016 г. по т. д. № 2327/2015 г. на ІІ т. о., решение № 138/05.10.2016 г. по т. д. № 2355/2015 г. на ІІ т. о., решение № 164/04.10.2016 г. по т. д. № 160/2015 г. на І т. о. и др., в които е прието, че влязлото в сила съдебно решение на ВАС за отмяна по реда на АПК на индивидуален административен акт, какъвто характер има решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, има обратно действие - към момента на издаване на акта; с отмяната на акта е отпаднало с обратна сила, считано от датата на издаването му, основанието за заплащане на определената с него цена за достъп. Според произнасянето в решение № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на ВКС, І т. о., отмяната по реда на АПК на посоченото решение на ДКЕВР поражда задължение за връщане на формираните въз основа на него и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. За целите на конкретното дело следва да се има предвид и произнасянето в решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на ВКС, І т. о., и решение № 164/04.10.2016 г. по т. д. № 160/2016 г. на ВКС, І т. о., че поради настъпилото с обратна сила конститутивно действие на решението на ВАС за отмяна на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп не е съществувала възможност дружеството - купувач на електрическа енергия да извърши прихващане с цедирани му от електроразпределителното дружество вземания към производителя на електрическа енергия; извършената цесия не е могла да породи валидно правно действие, тъй като прехвърляните с нея вземания на електроразпределителното дружество са отпаднали с обратна сила и липсва годно за прихващане ликвидно и изискуемо вземане. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло дадените от задължителната практика разрешения и препраща към тях при отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС по релевантния за изхода на делото правен въпрос и съдържа необосновани и незаконосъобразни изводи относно темпоралното действие на решението на ВАС за отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР и последиците от отмяната за правоотношенията между ползувателите на електропреносната мрежа и мрежовия оператор. От фактическа страна по делото няма спор, че касаторът - ищец [фирма] е производител на електрическа енергия от възобновяем източник и собственик на фотоволтаична центряла в [населено място], обл. Пловдив. Фотоволтаичната централа е присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма] с договор от 16.02.2011 г. и на 29.06.2012 г. ищецът е сключил договор с оператора на мрежата за изкупуване на произвежданата от нея енелргия по определени от ДКЕВР преференциални цени. За изкупената в периода 18.09.2012 г. - 31.05.2013 г. енергия ищецът е издал фактури на обща стойност 34 769.10 лв. От своя страна [фирма] е издало 9 бр. фактури, с които е начислило като дължима от ищеца за същия период цена за достъп до мрежата, изчислена на база определени с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР временни цени. След издаване на фактурите електроразпределителното дружество е сключило договори за цесия с ответника [фирма] и е прехвърлило на последния вземанията си към ищеца за начислена цена за достъп за периода 18.09.2012 г. - 31.05.2013 г., като е уведомило за това длъжника. Установено е от доказателствата по делото, че след сключване на договорите за цесия ответникът е прихващал задълженията си за цената на изкупена от ищеца електроенергия срещу цедираните от предишния кредитор вземания към ищеца за начислена през периода 18.09.2012 г. - 31.05.2013 г. цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Позовавайки се на извършените прихващания, ответникът е отказал да заплати на ищеца сумата 12 317.18 лв. с аргумент, че задълженията му за цена на изкупена електроенергия в размер на тази сума са погасени чрез прихващане. С влязло в сила решение № 4959 от 03.042013 г. по адм. д. № 13239/2012 г. на ВАС е отменен раздел ІІІ, т.10 на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, касаещ временните цени за достъп до електроразпределителната и преносна мрежа за произвеждана от възобновяеми източници електрическа енергия. При посочената фактическа обстановка по спора въззивният съд неправилно е приел, че поддържаният като главен осъдителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на задължението за плащане на сумата 12 317.18 лв., претендирана като дължима от ответника цена за изкупена електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца фотоволтаична централа, е неоснователен. Ответникът не е оспорвал възникването на задължението, а е отказал изпълнението му по съображения за погасяването му чрез прихващане с цедирани в негова полза вземания към ищеца за цена на достъп до електропреносната мрежа на [фирма], възникнали след 18.09.2012 г. /от когато са в сила определените с Решение № Ц-33/14.09.2013 г. на ДКЕВР временни цени за достъп/. Според цитираната задължителна практика на ВКС, решението на ВАС за отмяна на решението на ДКЕВР в частта за определените временни цени има обратно действие и заличава с обратна сила - към момента на издаване на отмененото решение, породените от същото правни последици, в т. ч. и задължението на производителя на електрическа енергия да заплаща на оператора цена за достъп до мрежата. Отнесено към разглеждания правен спор, даденото от задължителната практика разрешение налага извод, че с отмяната по съдебен ред на решението на ДКЕВР е отпаднало задължението на ищеца за плащане на временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма] за исковия период 18.09.2012 г. - 31.05.2013 г. и като несъществуващо това задължение не е могло да бъде обект нито на договорите за цесия между [фирма] и [фирма], нито на предприетото от дружеството - ответник прихващане по чл.103 ЗЗД срещу вземанията на ищеца за цена на изкупената през същия период електрическа енергия, произведена от фотоволтаичната централа в [населено място]. Задължението за цената на изкупената електрическа енергия не е погасено и ответникът дължи на касатора - ищец претендираната с иска по чл.79, ал.1 ЗЗД сума от 12 318.17 лв. Основателен е и акцесорният иск за сумата 202.27 лв., представляваща обезщетение за забава върху непогасеното главно задължение за периода от 30.04.2014 г. - датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение, предоставен от ищеца на ответника с връчена на 22.04.2014 г. покана, до 27.06.2014 г. По изложените съображения след отмяна на въззивното решение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 12 317.18 лв. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 202.27 лв. Предвид основателността на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД поддържаният като евентуален иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД не следва да бъде разглеждан по същество и след отмяна на въззивното решение същият следва да бъде оставен без разглеждане. В зависимост от изхода на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, вместо което и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора - ищец следва да се присъдят направените пред трите съдебни инстанции разноски в размер общо на 4 482.69 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 848 от 13.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 911/2015 г. на Пловдивски окръжен съд, и вместо него постановява : ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 12 317.18 лв. /дванадесет хиляди триста и седемнадесет лв. и осемнадесет ст./, представляваща незаплатена част от цена на продадена електрическа енергия за периода 18.09.2012 г. - 31.05.2013 г. по сключен договор за изкупуване на електрическа енергия № 633 от 29.06.2012 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 30.06.2014 г., до окончателното плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 202.27 лв. /двеста и два лв. и двадесет и седем ст./ - обезщетение за забава върху сумата 12 317.18 лв. за периода 30.04.2014 г. - 27.06.2014 г., както и сумата 4 482.69 лв. - разноски по чл.78, ал.1 ГПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от [фирма] против [фирма] евентуален иск за заплащане на сумата 12 318.17 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :