5 Р Е Ш Е Н И Е № 338 София, 19 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 989/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК, образувано по искане на осъдената Ю. К. И. – С., за възобновяване на производството по НОХД № 1318/2011 г. по описа на Районен съд – Сливен. В саморъчно изготвеното от осъдената искане за възобновяване се претендира, че осъждането й е неправилно. В обобщение се иска ревизия на влезлия в сила съдебен акт. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, Ю. К. И. – С. и нейният процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, поддържат искането по съображенията, изложени в него и в писмената защита, представена от осъдената. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С протоколно определение от 08.11.2012 г., постановено по НОХД № 1318/2011 г., Районният съд – Сливен е одобрил споразумение за решаване на делото, сключено между прокурора и защитата на подсъдимата Ю. И.. Подсъдимата И. е била призната за виновна в това, че на 27.10.2010 г. е осъществила в съвкупност три отделни престъпления по чл. 286, ал.1 от НК, набедявайки пред надлежен орган на властта (Военнокръжна прокуратура - Сливен) Д. П. в извършване на престъпление по чл. 141, ал.1 от НК, Д. Д. в извършване на престъпление по чл. 141 от НК и К. Х. в извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 130 от НК, като е знаела, че са невинни. За всяко едно от престъпленията при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 55, ал.3 от НК не е наложено по-лекото наказание – обществено порицание. Призната е за виновна и в извършване на престъпление по чл. 315, ал.1 във вр. с чл. 309, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание, а именно осем месеца лишаване от свобода. Поради липса на процесуална възможност за обжалване, определението е влязло в сила на датата на постановяването му – 08.11.2012 г., с оглед на което искането за възобновяване се явява подадено в срок. ІІ. Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Преди всичко следва да се отбележи, че в голямата си част доводите, изложени в подкрепа на оспорването, няма как да се отнесат към предвидените в чл. 348, ал.1, т. 1-3 от НПК основания, защото засягат въпроси, които не се отнасят до атакувания съдебен акт или са извън компетентността на ВКС. Въпреки това уточнение, настоящият съдебен състав намира, че определението, с което е одобрено споразумението, следва да бъде отменено, защото при постановяването му е допуснато нарушение на процесуалните правила. Видно от данните по делото съдебното производство е било образувано по обвинителен акт, с който на подсъдимата са били повдигнати три отделни престъпления по чл. 286, ал.1 от НК, за това, че с депозирана пред военноокръжната прокуратура жалба е набедила посочените в нея три лица в извършване на престъпления, както и за престъпление по чл. 315, ал.1 във вр. с чл. 309, ал.1 от НК. В хода на съдебното разглеждане на делото е било постигнато споразумение между прокурора и защитата на подсъдимата. Съдът одобрил така постигнатото споразумение за решаване на делото и прекратил производството по същото. Предпоставки за това обаче не са били налице. Съдът не е изпълнил задължението, което му вменява разпоредбата на чл. 382, ал.7 от НПК, изискваща при одобряване на споразумението да направи преценка за съответствието на постигнатото споразумение между страните с нормите на закона и морала. Първо, одобреното споразумение е за три отделни деяния по чл. 286, ал.1 от НК, осъществени в съвкупност, така както е повдигнато обвинението с обвинителния акт. Съдът, дължащ надлежна преценка по чл. 382, ал.7 от НПК, не е направил необходимото да изясни въпроса, свързан с приложението на материалния закон – какво всъщност е извършила осъдената : едно единствено престъпление по чл. 286, ал.1 от НК, съвкупност от престъпления, която се наказва по общите правила или усложнено престъпление по чл. 26, ал.1 от НК - за последното виж ТР № 3/71г. по н.д. № 32/70 г. на ОСНК, раздел VІ, „Относно ограничението по чл. 26, ал.5 от НК” и разбирането, дадено там, за „престъпления против личността”. Второ, съдът, отново пренебрегвайки задълженията си по чл. 382, ал.7 от НПК, е приел, че постигнатото споразумение относно наказанието за извършеното престъпление по чл. 315, ал.1 във вр. с чл. 309, ал.1 от НК, е законосъобразно определено при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК в размер на шест месеца лишаване от свобода. Предвиденото наказание за това престъпление, съобразно препращането към чл. 309, ал.1 от НК, е до две години лишаване от свобода. Разпоредбата на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК е била неприложима в случая, тъй като „определяне на наказание под най-ниския предел” е възможно само когато такъв е предвиден в закона. В конкретния случай приложима е била разпоредбата на чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б” от НК – замяна на наказанието лишаване от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел, с наказанието „пробация”. Обобщено, съдът преди да постанови съдебния си акт е следвало да констатира посочените по-горе пропуски и ако същите не могат да бъдат преодолени по надлежния ред (виж, чл. 382, ал.5 от НПК) да откаже одобряване на постигнатото между страните споразумение. Като не е изпълнил вменените му от закона задължения да одобри споразумение, което не противоречи на закона, съдът е допуснал процесуално нарушение, предпоставящо отмяна на постановения от него съдебен акт. ІІ. Изложените съображения налагат отмяна на определението, с което е одобрено споразумение за решаване на делото. Посочените недостатъци, допуснати при постановяването на съдебния акт, могат да бъдат поправени едва след новото разглеждане на делото в районния съд. При това ново разглеждане съдебният състав следва да съобрази изложеното в настоящето решение, както и какви ограничения при наказването поставя забраната за влошаване положението на обжалващия подсъдим (осъден). Необходимостта от ново разглеждане на делото прави сега преждевременно произнасянето на Върховния касационен съд по повдигнатите въпроси относно съставомерността на деянията по чл. 286 и чл. 315 от НК, съответно по доказателствените проблеми, видени от осъденото лице. С оглед на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила определение от 08.11.2012 г., постановено по НОХД № 1318/2011 г. от Районен съд – Сливен, с което е одобрено споразумение за решаване на делото и е прекратено производството. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.